Решение № 13531 от 12.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5353/2010 г.

Решение № 13531 от 12.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5353/2010 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 310 от 15.02.2010 г., постановено по адм. д. № 2875/09 г. Варненският административен съд, първо адм. отд., осми състав, е отменил ревизионен акт № 030900753/03.08.2009 г., в частта, потвърдена с решение № 540/28.09.2009 г. на директора на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението"-Варна, с която за д. п. м. 10/08 г. на "Джина Мари Инвестмънтс"-ЕООД-гр. Варна на основание чл. 74, ал. 3 от ЗДДС е отказано право на данъчен кредит по фактури № 2430/14.08.2008 г. в размер на 92,38 лв., № 2432/14.08.2008 г. в размер на 145,24 лв. и фактура № 300/14.08.2008 г. в размер на 60 лв., като е отхвърлил жалбата в останалата част и е осъдил жалбоподателя да заплати на Д "ОУИ" - гр. Варна сумата 1 071,26 лв. юрисконсултско възнаграждение. С определение № 1250 от 18.03.2010 г. по същото делото Административен съд - гр. Варна е оставил без уважение искането на "Джина Мари Инвестмънтс"-ЕООД-гр. Варна за изменение на решение № 310 от 15.02.2010 г., постановено по адм. д. № 2875/09 г. Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част относно непризнато право на данъчен кредит по фактура № 1111/11.12.2008 г. е подадена касационна жалба от "Джина Мари Инвестмънтс" - ЕООД - гр. Варна, представлявано от процесуалния му представител юрисконсулт Ангелина Иванова Петракиева - Ванкова. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд в тази му част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд в посочената му част и вместо него да постанови друго такова, с което да уважи подадената жалба на дружеството и отмени обжалвания РА и в тази му част. Претендира се присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна не е взел становище. Срещу така постановеното решение в отменителната му част е подадена касационна жалба от Светослав Асенов Аврамов в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд в тази му част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати процесуални нарушения и е необосновано. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд в обжалваната му отменителна част и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата на дружеството и в останалата й част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество "Джина Мари Инвестмънтс"-ЕООД-гр. Варна чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на разноски. Срещу постановеното определение на Административен съд-гр. Варна е подадена частна жалба от "Джина Мари Инвестмънтс"-ЕООД-гр. Варна. В същата се прави оплакване за неправилност на определението поради допуснато нарушение на закона, като се излагат съответните аргументи. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното определение и вместо него да постанови друго такова, с което да уважи молбата на дружеството за изменение на решението на административния съд в частта му за разноските. Ответният по частната жалба директор на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните и частната жалби са процесуално допустими, а по същество са не основателни. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустими. Разгледани по същество и двете са не основателни. С решението си Административен съд-Варна е отменил ревизионен акт № 030900753/03.08.2009 г., в частта, потвърдена с решение № 540/28.09.2009 г. на директора на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението"-Варна, с която за д. п. м. 10/08 г. на "Джина Мари Инвестмънтс"-ЕООД-гр. Варна на основание чл. 74, ал. 3 от ЗДДС е отказано право на данъчен кредит по фактури № 2430/14.08.2008 г. в размер на 92,38 лв., № 2432/14.08.2008 г. в размер на 145,24 лв. и фактура № 300/14.08.2008 г. в размер на 60 лв., като е отхвърлил жалбата в останалата част. По отношение на отхвърлителната част от решението относно непризнатото право на данъчен кредит по фактури № 80/01.11.2007 г. и № 77/24.10.2007 г., издадени от "Голдън Бължгериан Девелоперс"-ЕООД като необжалвано решението на административния съд е влязло в законна сила и не е предмет на касационно обжалване. По касационната жалба на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна. Административният съд е описал фактическата обстановка по спора, като е посочил, че фактури № 2430/14.08.2008 г., № 2432/14.08.2008 г. в размер на 145,24 лв. и № 300/14.08.2008 г. имат за предмет нотариални такси и юридически услуги, като е посочил и основанието, поради което не е признато правото на данъчен кредит - не са изпълнени условията на чл. 74, ал. 3 от ЗДДС. Съдът е дал тълкуване на последната разпоредба, като на база на това е изградил извод, че в тази си част ревизионният акт е незаконосъобразен. В тази насока са изложени мотиви, че ревизиращият орган не е съобразил, че услугите, предмет на фактурите, са свързани с придобиването на недвижим имот по н. а. от 14.08.2008 г., като нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗДДС по отношение на понятието "актив" препраща към разпоредбите на ЗСч. Посочено е още, че глава III от последния закон препраща към приложимите счетоводни стандарти, като отчитането на дълготрайните активи се извършва по правилата на СС 16 "Дълготрайни материални активи", като според т. 4 първоначално всеки дълготраен актив се оценява по цена на придобиване, която включва покупна цена, включително митата и невъзстановимите данъци и всички преки разходи, като разходите за подготовка на обекта, първоначалната доставка или обработка, монтаж, както и обичайните разходи, свързани с поетапното въвеждане в употреба на дълготрайния материален актив, разходи за въвеждане в работно състояние на придобития дълготраен материален актив, разходи за хонорари на архитекти, инженери, икономисти и други, свързани с проекта, икономическата обосновка, поръчката и/или изграждането, доставката, монтажа, въвеждането в употреба и други изрично посочени в стандарта, като съгласно чл. 4.3 административните и други общи разходи не се включват в първоначалната оценка, освен ако са пряко свързани с придобиването и/или привеждането на дълготрайния материален актив в работно състояние. Първоинстанционният съд е посочил, че в този смисъл е и уредбата на МСС 16, на чиито разпоредби се позовава задълженото лице. На база на изложеното е направен извод, че от гледна точка на счетоводното отчитане на актив са приравнени и разходите свързани с придобиването на актив, които се отчитат в неговата себестойност, а не се отчитат ката разход за услуга и че като такива следва да бъдат отчетени и разходите по нотариалните такси и юридическите услуги по придобиването на актива недвижим имот, поради което издаденият РА се явява незаконосъобразен в тази си част и като такъв следва да бъде отменен. Решението на Варненския административен съд е правилно и законосъобразно в обжалваната му отменителна част. Макар в касационната жалба на Д"ОУИ"-гр. Варна да се сочат всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, основните доводи, развити в нея са за допуснато нарушение на материалния закон. Излагат се аргументи, че в хода на съдебното производство не са събрани никакви доказателства, установяващи изводите на съда, че от дружеството са изпълнени изискванията на МСС-16, което съставлява и нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се още, че отчитането по счетоводни стандарти касае формирането на балансовата стойност на активите за целите на амортизацията, което има значение за целите на корпоративното облагане, докато в чл. 74 от ЗДДС законодателят е направил ясно разграничение между налични активи и услуги, като разпоредбите са императивни и не търпят разширително тълкуване, каквото е направил първоинстанционния съд. Направените оплаквания са неоснователни. Неоснователен е доводът на касатора, че спазването на изискванията на МСС 16 е относимо единствено към формирането на балансова стойност на активите за целите на амортизацията и корпоративното облагане. В чл. 74, ал. 1 от ЗДДС е посочено, че се касае за активи по смисъла на Закона за счетоводството, а в цялата глава трета от този закон "Активи, собствен капитал, пасиви, приходи и разходи" по отношение на активите има препращане към приложимите счетоводни стандарти. Следователно и при определянето на понятието актив по смисъла на чл. 74, ал. 1 от ЗДДС не може да не се вземат предвид, определенията, съдържащи се в приложимите счетоводни стандарти. Независимо от това, че в този текст не е предвидена изрично възможност за възстановяване на данък, начислен преди регистрацията във връзка с доставка на услуги, след като тези услуги се включват в стойността на актива при признаването му, според счетоводните стандарти и се отчитат като актив в счетоводството, то правото на данъчен кредит по чл. 68 от ЗДДС (отм.) следва да се признае и по отношение на тях. В този смисъл вече е формирана и съдебна практика - решение № 73 от 05.01.2009 г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм. д. № 10487/08 г. Направените оплаквания относно липса на доказателства как е осчетоводен актива също са неоснователни, доколкото в случая няма спор за начина на осчетоводяване, а за правилното тълкуване и прилагане на закона. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд-гр. Варна в обжалваната му отменителна част не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на "Джина Мари Инвестмънтс"-ЕООД-гр. Варна. С решението Административен съд-Варна е отхвърлил жалбата на "Джина Мари Инвестмънтс"-ЕООД-гр. Варна против ревизионен акт № 030900753/03.08.2009 г. относно непризнато право на данъчен кредит по фактура № 1111/11.12.2008 г. След като е описал фактическата обстановка по спора административният съд е посочил, че спорът се свежда до това правомерно ли е извършено сторниране на данъчни фактури, описани в решението, съответно имало ли е основание продавачът да издава процесната фактура № 1111 и да се упражни право на данъчен кредит. Давайки тълкуване на понятието "данъчно-кредитно известие" по смисъла на чл. 112, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и съобразявайки конкретната фактическа обстановка по спора, първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай не са били налице условия за сторниране на фактурите, по които е извършено плащане на цената на продадения недвижим имот, тъй като тези условия са свързани с разваляне на договора за покупко-продажба, което съгласно чл. 87, ал. 3 от ЗЗД може да бъде извършено само по съдебен ред, а освен това липсват и изявления на страните за разваляне на договора. На база на това е направен извод, че не са налице условия по чл. 116 от ЗДДС за анулиране на издадените фактури, тъй като не се касае за погрешно съставени документи. Съдът е приел за неправилно позоваването на жалбоподателя "Джина Мари Инвестмънтс"-ЕООД на сключеното тристранно споразумение от 25.08.2008 г. /л. 92/, тъй като същото не поражда правни последици от гледна точка на прехвърляне на вземане и промяна на длъжника по предварителен договор поради факта, че е сключено след извършване на продажбата с нотариален акт и то урежда само облигационните отношения между страните във връзка с извършената продажба. Предвид на това е направена констатация, че не са налице основания за сторниране на фактура № 1014/14.08.2008 г., тъй като същата е издадена за реално възникнало данъчно събитие, а след като такова е възникнало на 14.08.2008 г., то не са налице условия за издаване на процесната фактура № 1111 от 11.12.2008 г., поради което данъкът по нея е начислен неправилно и с ревизионния акт правилно е отказано право на данъчен кредит. Решението на административния съд е правилно и законосъобразно в тази си част. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. На 06.11.2007 г. между "Голден Бългериан Девелоперс"-ЕООД и Панделакис Месаритис, гражданин на Кипър, е сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот - апартамент от блок Д от проект "Кранево кашулис Райска градина", като е уговорено, че ако към датата на прехвърляне на собствеността с нотариален акт купувачът регистрира дружество, същото ще встъпи в правоотношението по предварителния договор. При сключване на предварителния договор не е налице дружество на Панделакис Месаритис, а същото е регистрирано на 23.06.2008 г., а авансовите плащания по предварителния договор са извършени съответно на 24.10.2007 г. и 01.11.2007 г. от физическото лице Панделакис Месаритис, за което се издадени фактури от продавача. Собствеността върху апартамента е прехвърлена на 14.08.2008 г. с н. а. № 179, т. VII, р. № 5254, д 969, като купувач се явява дружеството "Джина Мари Инвестмънтс"- ЕООД, като на същата дата продавачът издава данъчна фактура № 1014/14.08.2008 г. с данъчна основа 85 579,85 лв., формирана от крайната цена след приспадане на извършените авансови плащания, и начислено ДДС 17 115,97 лв. На 25.08.2008 г. между продавача "Голден Бългериан Девелоперс"-ЕООД, Панделакис Месаритис и "Джина Мари Инвестмънтс"- ЕООД се сключва тристранно споразумение, с което е уговорено, че Панделакис Месаритис в качеството му на купувач - физическо лице по предварителния договор прехвърля всички права и задължения по предварителния договор на "Джина Мари Инвестмънтс"- ЕООД . На база на това споразумение от страна на продавача "Голден Бългериан Девелоперс"-ЕООД през м. 12/08 г. са издадени три броя данъчно-кредитни известия, с които са сторниране фактурите по двете авансови плащания, и тази издадена в деня на изповядване на сделката по нотариален ред, като на 11.12.2008 г. е издадена и фактура № 1111 за цялата стойност на недвижимия имот, в това число начислен ДДС в размер на 24 088,48 лв., за която жалбоподателят "Джина Мари Инвестмънтс"- ЕООД е упражнил право на данъчен кредит. По изложените по-горе мотиви административният съд е приел, че не са налице условия за издаване на ДКИ, респективно за издаване на фактура № 1111, поради което данъкът по нея е начислен неправомерно и не следва да се признае право на данъчен кредит. Този негов извод е обоснован и в съответствие с фактите по делото и при правилно тълкуване на закона. В конкретния случай липсва правно основание за издаване на ДКИ, доколкото собствеността върху недвижимия имот е прехвърлена на 14.08.2008 г. по нотариален ред и няма доказателства договорът за покупко-продажба да е развален при условията на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. Наведените в касационната жалба доводи са неотносими към спора, тъй като в случая не става въпрос нито за счетоводна грешка, нито за упражняване на право на данъчен кредит при условията на чл. 74 от ЗДДС. Като правилно и законосъобразно решението на административния съд следва да бъде оставено в сила и в тази му част. По частната жалба на "Джина Мари Инвестмънтс"-ЕООД-гр. Варна против № 1250 от 18.03.2010 г. Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. Същата е неоснователна. С решението административният съд е осъдил жалбоподателя да заплати на Д"ОУИ"-гр. Варна сумата 1 071,26 лв. юрисконсултско възнаграждение. В мотивите на тази част от решението е отбелязано, че съобразно уважения размер от жалбата - 297,52 лв., при направени разноски в размер на 50 лв. държавна такса и обжалваем интерес 31 360,51 лв., на жалбоподателя се следва 0,47 лв. разноски, а на ответника съобразно отхвърлената част от жалбата в размер на 31 062,99 лв. се следват юрисконсултско възнаграждение в размер на 1071,41 лв., или по компенсация 1 071,26 лв. На 02.03.2010 г. от страна на жалбоподателя е депозирана молба за изменение на постановеното решение в частта му за разноските, неправилно означена като молба за поправка на явна фактическа грешка. С обжалваното определение административният съд е оставил молбата без уважение Изложени са мотиви, че съобразно обжалваемия интерес разноските са правилно определение. В частната жалба се прави оплакване за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд, като се твърди, че съобразно установения размер на задълженията с РА и постановеното решение на директора на Д"ОУИ"-гр. Варна, с което РА е отменен в една част, общият обжалваем интерес е 7 271,03 лв., а не както е посочено в решението и определението 31 360,51 лв., поради което дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да е 526,89 лв. по компенсация. По направеното оплакване е неоснователно. От данните по делото е видно, че с РА на дружеството не е признато право на данъчен кредит по периоди както следва: - д. п. м. 10/08 г. в размер на 22 757,14 лв., д. п. м. 11/08 г. в размер на 1 629,86 лв. и д. п. м. 12/08 г. в размер на 24 387,00 лв., или общо 48 774 лв. С решение № 540/28.09.2009 г. на директора на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението"-Варна по реда на административното обжалване РА е отменен частично и е признато право на данъчен кредит за м. 10/08 г. в размер на 17 115,97 лв. С жалбата до административния съд същият е обжалван в неотменената част, или за 31 658,03 лв. При този обжалваем интерес /а не посочената сума от жалбоподателя, която касае установени задължения за ДДС, а не право на данъчен кредит/, размера на юрисконсулското възнаграждение, определен при условията на чл. 161, ал. 1 от ДОПК възлиза на 1077,21 лв., или по компенсация в размер на 1 076,74 лв. Като правилно и законосъобразно определението следва да бъде оставено в сила. Разноски При този изход на процеса Д"ОУИ"-Варна следва да бъде осъдена да заплати на "Джина Мари Инвестмънтс"-ЕООД-гр. Варна разноски по делото за настоящата инстанция /юрисконсултско възнаграждение при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК / в размер на 100 лв., определен при условията на чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо А отделение,