Решение № 14049 от 22.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6464/2010 г.

Решение № 14049 от 22.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6464/2010 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Мая Стефанова Николова, от гр. Плевен против решение № 202/7.04.2010 г. по адм. дело № 161/2010 г. на Административен съд - Плевен. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Плевен не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение № 202/07.04.2010 г. по адм. дело № 161/2010 г. Административен съд - Плевен е отхвърлил жалбата на Мая Стефанова Николова, от гр. Плевен срещу решение № 2/25.01.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Плевен, с което е потвърдено разпореждане № 141 - 00 - 4638 - 1/5.01.2010 г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ досежно отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица. За да постанови този резултат, първостепенният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с целта на закона и при точно прилагане на материалноправните разпоредби. Решението е постановено при точно издирване и прилагане на материалния закон. По делото е установено, че уволнението на жалбоподателката със заповед № РД-16-168/26.06.2008 г. на директора на Основно училище "Васил Левски" - гр. Плевен е признато за незаконно с влязло в сила решение по гр. дело № 2938/2008 г. на Районен съд - гр. Плевен. Николова е била възстановена на заеманата длъжност и с последваща заповед № РД - 16 - 14/14.10.2009 г. отново уволнена, поради съкращаване в щата. Със заявление вх. № 141 - 00 - 4638/29.12.2009 г. жалбоподателката е поискала от Районно управление "Социално осигуряване" - Плевен отпускане на парично обезщетение за безработица като последица от повторно прекратеното и трудово правоотношение. Органите на НОИ са постановили отказ като са приели, че лицето не отговаря на условията на чл. 54а, ал. 1 от КСО - не е осигурено за 9 месеца от последните 15 календарни месеци във фонд "Безработица", а за периода на незаконното му уволнение е осигурявано само за фонд "Пенсии". Съгласно чл. 54а от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта, нямат отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Времето през което лицата не са работили поради незаконно уволнение се зачита за осигурителен стаж, но съгласно чл. 9, ал. 5 от КСО осигурителните вноски в този случай са в размерите за фонд "Пенсии" и за ДЗПО. Лицата нямат качеството на осигурени лица за риска безработица и в случая на жалбоподателката законосъобразно е отказано отпускане на обезщетение по чл. 54а от КСО. Достигайки до същите изводи, първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо Върховният административен съд, шесто отделение,