Решение № 233 от 15.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 1977/2017 г.

Решение № 233 от 15.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 1977/2017 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Дария Проданова Производството е по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Образувано по молбата на [фирма] за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение от 19.05.2017 г. по гр. д. № 11341/2016 г. на Софийски градски съд. Решението чиято отмяна се иска е влязло в сила на 19.05.2017 г. - датата на обявяването му, като необжалваемо на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Молбата за отмяна е депозирана на 18.08.2017 г. т. е. в рамките на 3-месечния срок от датата на влизане в сила на решението и е допустима. В нея се съдържат твърдения за неправилност на решението, чиято отмяна се иска и са изложени доводи по съществото на спора, характерни за жалба и те нямат отношение към настоящето производство. Единственото въведено основание, релевантно за извънредния способ са контрол по реда на чл. 303 и сл. ГПК е твърдението на молителя, че след влизане на решението на СГС в сила, при случайна проверка в Търговския регистър, че паричното вземане спрямо [фирма] не е било обявено и не е включено в съставения и публикуван финансов отчет на [фирма] за относимия към спора времеви период. Т. е. от обстоятелствената част може да бъде изведено основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК - узнаване от молителя за съществуване на ново обстоятелство от значение за спора. В депозирано по реда на чл. 306, ал. 3 предл. 3 ГПК писмено становище и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, ответникът по молбата [фирма], е направил възражение по нейната допустимост. При условията на евентуалност, излага съображения за нейната неоснователност. Има искане за присъждане на разноски. Като взе предвид становищата на страните и извърши проверка за наличието на твърдяното основание за отмяна, ВКС-Търговска колегия, състав на I т. о. приема следното: Молбата е неоснователна. Предмет на основното производство по делото е предявен от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл. 286 ЗЗД за сумата 6000 лв. - възнаграждение по договор за поръчка. Бил е разгледан и насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Производството пред Софийски районен съд е образувано на 28.05.2015 г. и съдебното дирене е приключило на 11.05.2016 г. С постановеното на 13.06.2016 г. първоинстанционно решение са били отхвърлени и двата иска. Сезиран с въззивната жалба на [фирма], Софийски градски съд е образувал гр. д. № 11431/2016 г. на 19.09.2016 г. Страните не са ангажирали доказателства пред въззивната инстанция. Съдебното дирене е приключило на 09.12.2016 г. и необжалваемото решение е обявено на 19.05.2017 г. Обстоятелството, което молителят въвежда като основание за отмяна, е публикуването на годишните финансови отчети на дружеството [фирма] за 2013 и 2014 г. и узнаването от [фирма] за съдържанието им, имащо значение за спора. Обстоятелствата (публикациите в ТР) са възникнали съответно на 23.03.2015 г. и на 04.02.2016 г. т. е. преди образуване и приключване на първоинстанционното производство по делото. Т. е. при полагане на обичайната дължима грижа, молителят е могъл да се позове на съдържанието на годишните финансови отчети на [фирма] още пред Софийски районен съд. Както многократно е имал случай да посочи ВКС, извънредният способ за отмяна на влезли в сила съдебни актове, формиращи сила на пресъдено нещо, не е средство, чрез което страната може да поправи собствената си небрежност при попълване на делото с факти или доказателства. Не се допуска отмяна въз основа на новооткрит документ (в случая финансови отчети), ако страната е могла да го открие при висящността на производството. С оглед изхода на спора, молителят ще следва да заплати на ответника по молбата направените по делото разноски пред настоящата инстанция, възлизащи на 910 евро, съобразно заплатеното възнаграждение на процесуалния представител на [фирма]. Водим от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на I т. о.