Решение № 74 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 283/2012 г.

Решение № 74 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 283/2012 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Никола Хитров Производството е по реда на чл. 47, т. 2 ЗМТА. Образувано е по искова молба на П. Е. -София, с която е предявен иск по чл. 47, т. 2 ЗМТА за отмяна на решение от 29.11.2011 г. по в. а. д. № 71/2011 г. на АС при Б. в частта по исковете по които молителят е осъден да заплати на фирма Е. -София сумите: 100 000 евро главница по договор за заем от 28.08.2007 г., 12 000 евро възнаградителна лихва по същия договор и 918 лв. разноски. Ответното фирма Е. в писмения отговор и по същество поддържа, че исковата молба е неоснователна. Въпреки че в писмения отговор претендира разноски, в хода по същество изрично заявява, че не претендира разноски. ВКС-I т. о., за да се произнесе, взе предвид следното: Исковата молба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, поради което е допустима. Тезата на ищеца е, че арб. споразумение не е било сключено по договора за заем, а само по споразумението от 16.03.2009 г. За яснота на изложението следва да се има предвид, че в споразумението договора е посочен с дата 23.08.2007 г., с каквато дата е и представеното копие на лист 94 от приложеното арб. д., а в арб. решение в диспозитива се приема, че договора е с дата 28.08.2007 г., докато в мотивите е посочена дата 23.08.2007 г., но по този въпрос няма оплакване в исковата молба. Правилно АС при Б. е приел, че самият договор не съдържа арб. клауза, но такава се съдържа в споразумението, което е във връзка и преурежда последиците на договора. Съдържанието на арб. клауза включва не само споровете породени от това споразумение, а и тези отнасящи се до него. Споразумението започва с установителна част в която се признава съществуването на дълга от заема заедно с лихвата по него. Тук следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ЗМТА. В искът за отмяна няма въведено основание по чл. 47, т. 5 ЗМТА. Д. в молбата, че спорът вече бил разглеждан от държавните съдилища е несъстоятелен, тъй като молителят се позовава само на молби на страните за отказ от иск и за прекратяване на дело в държавен съд. По изложените съображения не е налице релевираното основание за отмяна по чл. 47, т. 2 ЗМТА на арб. решение, поради което предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Водим от горното, ВКС-I т. о.