Решение № 13141 от 30.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3397/2018 г.

Решение № 13141 от 30.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3397/2018 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Пинко 2010" ООД със седалище гр. С. и адрес на управление ул. "Ц. С." .№..., вх. ..., ет. ... чрез управителя Д. П. против решение № 187/5.02.2018 г., постановено по адм. д. № 2878/2017 г. по описа на Административен съд-В., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 393-ОП/3.10.2017 г., издадена от директора на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП – В. В касационната жалба се сочи, че съдебното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора оспорената пред административния съд заповед е немотивирана, като не са установени основанията, обуславящи необходимост от налагането на ПАМ запечатване на обект и забрана за достъп до него в максимален размер. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго решение, с което да се отмени Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 393-ОП/3.10.2017 г., издадена от директора на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП – В. Претендира разноски по делото. Ответникът - директора на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП – В. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: С обжалваното решение на Административния съд-В. е отхвърлена жалбата на "Пинко 2010" ООД против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 393-ОП/3.10.2017 г., издадена от директора на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП – В., с която на основание чл. 186 от ЗДДС за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, на "Пинко 2010" ООД е наложена ПАМ запечатване на търговски обект – магазин "Х. Г.", находящ се в гр. С., бул. "Д." ..№... и забрана за достъп до него за срок от 30 дни. Съдът е описал установената фактическа обстановка по издаването на оспорената заповед, като е посочил, че тя не е спорна между страните, като спорът се свежда относно необходимостта от налагането на ПАМ и основно по отношение срока на нейното приложение. Изложени са мотиви, че неиздаването на съответен документ за извършена продажба – фискален бон или касова бележка, е предвидена в закона предпоставка за налагане на ПАМ по чл. 186 ЗДДС. Съдът е приел, че органът е съобразил наличието на предпоставките в съответствие с конкретната фактическа обстановка, описана в процесната заповед, на базата на конкретни фактически основания и е изложил подробни аргументи за всяко от тях. Посочено е, че срокът на наложената принудителна административна мярка също е обоснована с конкретните фактически обстоятелства. Решението е правилно. По делото пред първоинстанционния съд не се спори относно факта, че при извършена продажба на 26.09.2017 г. на търговски обект магазин "Х. Г." не е издаден фискален бон за сумата от 25. 30 лв., платена на място в брой от клиентите. Правилно е приел първоинстанционния съд, че след като е установено, че от страна на касатора "Пинко 2010" ООД е извършено нарушение на чл. 25, ал. 1 и ал. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, то принудителната административна мярка е издадена законосъобразно на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. При определяне на срока на принудителната административна мярка, административния орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи единствено спазването на пределите на оперативната самостоятелност и съответствието на акта с целта на закона. Според настоящия състав първоинстанционния съд правилно е приел, че в заповедта се съдържат мотиви относно срока за налагане на ПАМ. В заповедта органът по приходите е посочил, че мярката следва да бъде наложена за срок от един месец за да се осигури защита на обществения интерес и да се предотврати възможността за извършване на нови нарушения, както и предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, значителния поток от хора, голямата площ и стокова наличност на обекта. Видно от процесната заповед, спрямо касатора са констатирани и други, предходни нарушения по ЗДДС. С 2 бр. АУАН № 0072403/24.10.2016 г. и АУАН № 0072431/10.11.2016 г. са установени нарушения, извършени от жалбоподателя, на стопанисвания от него обект за нарушения по чл. 25, ал. 1 и ал. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства. В случая за налагането на ПАМ за срок от 30 дни-законоустановения максимален срок, съгласно чл. 186 ЗДДС са изложени достатъчно мотиви, позволяващи преценка за съответствие с принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Поради изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение