Решение № 16851 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5524/2013 г.

Решение № 16851 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5524/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по касационна жалба от Петър Марков Марков от гр. Бургас чрез адв. Каров против решение № 445 от 26.02.2013 г., постановено по адм. д. № 1482/2012 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлен иска на касатора срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) за сумата от 10 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в страдания, безпокойство, стрес, унижения, отчаяние и изгубване на вяра в справедливостта, претърпени по време на престоя му в Затвора - гр. Бургас в периода от 26.03.2012 г. до 26.06.2012 г.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът не бил съобразил решението си с утвърдената практика на Европейския съд по правата на човека по този род дела, водени от български граждани срещу РБългария. Марков моли решението на АС-Бургас да бъде отменено като ВАС постанови друго по същество, с което уважи предявения иск като основателен и доказан.

Ответникът, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. София, редовно призован, се представлява от юриск. Василева, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на съдебното решение по съображения, подробно развити в писмен отговор на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Базирайки се на решенията на Европейския съд по правата на човека - делото Йовчев срещу България, делото Шахънов срещу България, както и на докладите на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото и унизително отнасяне или наказание /КПИ/, прокурорът от ВАП намира предявения иск в частта му за вреди, претърпени от липсата на постоянен достъп до санитарен възел и удовлетворяване на физиологични нужди в кофа, за доказан по основание- налице е унизително отнасяне по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС.

Касационната жалба е предявена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Административният съд е сезиран с иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ищецът Петър Марков обезщетение за вредите, причинени му от действията и бездействията на длъжностни лица на ответника ГД "ИН" при престоя му в Затвора - гр. Бургас за периода от 26.03.2012 г. до 26.06.2012 г. Твърдяното от ищеца незаконосъобразно действие се изразява в настаняването му в пренаселени и неотговарящи на нормите за нормално човешко пребиваване килии, а бездействията се изразяват в неосигуряване на достатъчна квадратура, полагаща се на едно лице при престоя му в затвора, неосигуряване на постоянен достъп до санитарен възел, неосигуряване на свеж въздух и светлина в килиите и неизготвяне и приемане на предвидена в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ програма за подобряване условията на пребиваване в местата за изтърпяване наказание "лишаване от свобода". Ищецът е поддържал, че от фактическите действия и бездействия на ответника за него са настъпили неимуществени вреди - изживени страдания, безпокойство, стрес, унижения, отчаяние и изгубване на вяра в справедливостта.

Административният съд е отхвърлил иска като е приел, че не са налице елементите от сложния фактически състав на отговорността на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - не били налице незаконосъобразни фактически действия и бездействия на служителите на затвора, не било доказано по съответния ред реалното настъпване на претендираните вреди, както и причинната връзка на евентуалното увредено физическо и психическо здраве на ищеца с настаняването му в килия по негово желание с много затворници в най-пренаселения период на затвора - гр. Бургас, с липсата на санитарен възел и течаща вода в килията и т. н. Според съда в тежест на ищеца е да проведе пълно и основно доказване на претенцията си, каквото същият не бил провел, поради което предявеният иск като неоснователен е отхвърлен изцяло. За да стигне до този правен извод и да приеме, че не са налице незаконосъобразни фактически действия и бездействия на административен орган при упражняване на административна дейност, АС-Бургас не е изложил никакви конкретни мотиви и не е провел анализ налице ли са или липсват законови задължения за служителите при затвора - Бургас да осигурят по-благоприятни условия за живот при изтърпяване наказанието "лишаване от свобода".

Обжалваното решение е неправилно по следните съображения:

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗИНЗС за изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат:

1. умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация, без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето;

1. унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да предприеме действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Неправилно съдът е приел, че за релевирания от ищеца период служителите на Затвора - гр. Бургас не е съществувало законово изискване да осигурят санитарен възел във всяка килия, както и минимална жизнена площ на всеки обитател на килиите. Действително, разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС, предвиждаща, че минималната площ за един лишен от свобода не може да бъде по - малка от 4 кв. м., не е в сила нито към датата на престоя на марков в Бургаския затвор, нито към настоящия момент.

Разпоредбата на чл. 3 и чл. 43, ал. 2 и ал. 4 от ЗИНЗС обаче са в сила към датата на претендиране на вредите. Същите разпоредби са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода и са основание за преценка, във всеки конкретен случай при предявен иск за обезвреда на това основание, доколко тази законова гаранция е реална.

Относима материалноправна разпоредба е и чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която е в сила за България от 1992 г. и която съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното право на страната. Посоченият чл. от Конвенцията забранява изтезанието или нечовешко или унизително отношение или наказание.

Налице е национална съдебна практика (решение № 10166 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15508/2011 г., решение № 6667 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13664/2012 г., решение № 104 от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5895/2007 г., решение № 538 от 22.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1648/2008 г., решение № 15 от 29.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4427/2007 г.), в която се приема, че липсата на достатъчно жилищна площ и постоянен достъп до санитарен възел в местата за лишаване от свобода и арестите е отклонение от подходящата жизнена среда за задържаното лице, независимо че към релевантните периоди не са действали задължителни нормативи за разполагаемата жилищна площ на лишените от свобода и законоустановени критерии, на които да отговарят условията в местата за задържане и лишаване от свобода.

Съдебното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът не е обсъдил представените по делото доказателства и съдържащите се в тях признания на ответника за правнорелевантни факти - нито поотделно, нито в тяхната цялост, с което е постановил едно немотивирано и необосновано решение, при което правните изводи не почиват на събраните доказателства.

Въпреки наличието на фактически признания от страна на длъжностни лица при затвора - Бургас за обстоятелството, че за два месеца от целия си престой в него ищецът е бил настанен в килия 213 с обща площ от 27.72 кв. м., заемана по това време от 24-26 затворника, т. е. при обитаема площ за едно лице 1.15-1.06 кв. м. /л. 24/, както и за това, че в килията няма течаща вода и санитарен възел, от ползването на които Марков реално е лишен в периода 20.00 ч. - 8.30 ч. /л. 44/, съдът необосновано е приел, че тези обстоятелства остават недоказани и не е изложил мотиви защо приема, че от тях за ищеца не са настъпили претендираните вреди.

Съдът не е обсъдил събраните гласни доказателства и признанията за факти и обстоятелства, съдържащи се в докладите и официалните справки, в тяхната цялост и не е изложил мотиви защо приема, че същите не доказват обстоятелството, че ищецът е принуден през нощта да ползва кофа за облекчаване на естествените си нужди пред всички обитатели на килията и какви доказателства са необходими, че за да се докаже унизително отнасяне в този случай. Всички посочени по горе обстоятелства са от значение за спора, поради което съдът след анализ на доказателствата по делото, следва да изложи съображения относно доказаността им, след което да прецени и евентуално кумулативният им ефект върху ищеца и продължителността на задържането му при тези условия, и едва след това да формира извод, доколко стресът, лишенията и неудобствата, които ищецът е преживял по време на задържането си във въпросното помещение, надхвърлят или не неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането.

Съдът следва да има предвид и съдържанието на множество решения на Съда по правата на човека по дела, заведени пред този съд от български граждани срещу България, в които се е твърдяло нарушение на чл. 3 от Конвенцията, произтичащо от битовите условия в местата за задържане и лишаване от свобода (решение от 10.06.2006 г. по делото Йорданов срещу България, решение от 2.02.2006 г. на ЕСПЧ по делото Йовчев срещу България, решение от 24.05.2007 г. на ЕСПЧ по делото Навущаров срещу България, решение от 28.06.2007 г. на ЕСПЧ по делото Малечков срещу България, решение от 27.11.2008 г. на ЕСПЧ по делото Славчо Костов срещу България). В тези решения са изведени критерии от значение за преценката, дали условията на изтърпяване на един ограничителен режим могат до достигнат до третиране в нарушение на чл. 3 от Конвенцията.

Липсата на мотиви по съществени за спора обстоятелства са основание за отмяна на решението и връщане на делото на друг състав на административния съд за ново произнасяне.

Воден от горните съображения и на осн. чл. 203, ал. 2 от АПК вр. с чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд