Решение № 8500 от 20.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15078/2013 г.

Решение № 8500 от 20.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15078/2013 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Минчо Манолов - 04", гр. Стара Загора, чрез пълномощника си адв. Илиева срещу решение № 1846/07.08.2013 г., постановено по адм. д. № 304 по описа за 2012 г. на Административен съд гр. Пловдив. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на решението като необосновано, отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението и по същество отменен обжалваният РА, с присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът по жалбата на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив, чрез проц. си представител юрк. Коева-Димитрова в писмено становище и в съдебно заседание излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт /РА/ № 091101970 от 09.09.2011 г., издаден от Никола Чанев - старши инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 1272/29.12.2011 г. на Директор Дирекция "ОУИ" /с променено наименование Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика'7" ОДОП"/ - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на ЕТ "Минчо Манолов - 04" са определени задължения за данък добавена стойност за внасяне в резултат на отказано право на данъчен в размер общо на 320 488,13 лева по фактурите, издадени от доставчиците ЕТ "Николай Башков" и "Пламинвест" ЕООД, ведно с лихви за забава в размер общо на 71 050,23 лева. За да постанови обжалваното решение, на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. По същество на спора за установено съдът е приел, че на жалбоподателя за конкретно индивидуализирани данъчни периоди в РА и РД към него по 36 броя фактури, също подробно индивидуализирани в РД, издадени от ЕТ "Николай Башков", е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС поради липса на реалност на процесните доставки. На същото правно основание е отказано право на данъчен кредит по 16 броя фактури, издадени от "Пламинвест" ЕООД. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че не са представени убедителни доказателства за реалното престиране на услугите от двамата преки доставчици, поради липсата на доказателства за кадрова и материална обезпеченост на същите, а и на предходните такива посредством които се твърди да са осъществени услугите, респ. от които се твърди да е придобита собствеността върху стоките, и в този смисъл за реално осъществена доставка на стоки в хипотезата на чл. 6, ал. 1, респ. на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, съответно с липсата на настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗДДС, тъй като липсват доказателства за прехвърляне собствеността върху стоката и такива за извършването на услугите от преките доставчици на жалбоподателя. За да достигне до този извод, съдът се е позовал на заключението на вещото лице по ССчЕ и на СТЕ, които като неоспорени са кредитирани изцяло и от тяхното заключение не може да се направи изводът, че както стоките, така и услуги, са доставени, респ. извършени, както и че са били предмет на последващи облагаеми доставки. Основното заключението на ССчЕ, съдът е приел, че е необосновано, тъй като, за да направи връзка между покупките и продажните фактури при оспорващия, включително относно покупните и продажните фактури при преките доставчици, заключението е изготвено само въз основа на представени от съответния счетоводител "комплект фактури". От изготвената таблица в приетото по делото допълнително заключение съдът е приел за установено, че една голяма част от процесните фактури, са издадени след издаването на фактурите, с които се твърди да са осъществени последващи облагаеми доставки, т. е. стоките са продадени преди да са закупени, респ. че услугите са префактурирани, преди реално да са осъществени. На следващо място вещото лице е посочило, че поради пълното различие между начина на описване на стопанската операция в отношенията между оспорващия и неговия доставчик, и този в отношенията между ревизирания субект и неговия възложител, на практика фактурираните дейности не могат да се обвържат едни с други като вид и количество. Вещото лице по приетата СТЕ не е извършила оглед на обектите, като липсва предоставена строителна документация за тези обекти, включително и за приемане на скритите видове работи, поради което съдът е приел, че не се установява реалното влагане в тези обекти на стоки и извършването на услуги от вида и количеството, които са фактурирани на ЕТ "Минчо Манолов 04" от неговите преки доставчици. На следващо място съдът е приел, че твърдението на жалбоподателя е, че стоките са придобити от преките доставчици, а услугите фактически са извършени с наети лица, от фирми, които не са открити в хода на извършените им насрещни проверки и за които не се установява, че фактически разполагат с необходимия ресурс, за да изпълнят възложените им работи. При така установеното, съдът е приел, че представените по делото доказателства не обосновават извод, че е на лице реалност на всяка една от преките доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, респ. чл. 9, ал. 1 от ЗДДС в сила от 01.01.2007 г. и възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС, поради което и следва да се приеме, че по тях е начислен неправомерно данък, и на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС следва да се откаже правото на данъчен кредит за получателя. Подробно съдът е обсъдил решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС и се е позовал на т. 31 от Решение от 06 Декември 2012 г., постановено по дело № С-285/11, като е приел, че не се касае до действия на доставчика, за които получателят трябва да отговаря, или че администрация е прехвърлила върху данъчни субект собствените са задължения по осъществяване на контрола. Ако процесните доставки са извършени реално или облигационните отношения между ревизирания субект и негов доставчик са се развили по начина, по който се твърди, то самият получател следва да притежава доказателства за самото изпълнение. Наличието само на фактури, а по едната група доставки и на приемо-предавателни протоколи, без посочване дори, към коя точно фактура са издадени, при липсата на възможност дори за обвързването на същите с осъществените от ревизирания субект спрямо неговите доставчици облагаеми доставки, съдът е приел, че не може да се приеме за установен фактът на реалното изпълнение на доставките, които са значителни по обем услуги и доставки на стоки. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Подробно съдът е обсъдил всички относими към спорното право доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на тях подробно е мотивирал установената фактическа обстановка. Изводите на съда се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат повтаряни. Видно от доказателствата по делото и заключенията на приетите ССЕ и СТЕ се установява, че предмет на доставките са разнородни стоки /дрехи, силиконови маски, дървена маса и пейка, 2 бр. апарат за ЕКГ, като към някои от фактурите има представени приемо-предавателни протоколи, които съгласно заключението на вещото лице са отнесени към конкретна фактура по съответствие на дата и вид на предоставяната стока. По същия начин са приемани и част от услугите, за които има съставени приемо-предавателни протоколи. На никой от протоколите, видно от заключението не е упоменато към кой номер на фактура са издадени. Относно фактурите досежно отдаване под наем на транспортни средства, вещото лице е дало заключение, че всеки един от автомобилите отразени като дълготрайни активи в счетоводството на ЕТ "Николай Башков" е възможно да са използвани за процесните доставки, но в никоя фактура или приемо-предавателен протокол не е описано какъв е точно видът на автомобила. Досежно доставчика "Пламинвест" ЕООД видно от заключението на вещото лице не са представени приемо-предавателни протоколи, оферти или други документи, съпътстващи фактурираните услуги - боядисване, пясъкостроене, алкидна боя за метал, грунд, наем на бус, транспортни услуги, човекочасове ротаметри и т. н. Липсват доказателства как е определена цената на услугите и за какво количество са издадени процесните фактури. От заключението на СТЕ се установява, че за извършените работи от касатора и неговите възложители не са съставяни актове в съответствие с изискванията на Наредба № 3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, тъй като за извършване на текущи ремонти не се изисква съставяне на такива актове. Отчитането е извършвано на база отработени човекочасове, ползвана техника и доставени материали. Не е направено разграничение от общостроителната дейност и другата дейност - боядисване, пясъкостроене, почистване с телени четки и др. Поради различните мерни единици в процесните фактури, вещото лице е дало заключение, че не е в сътояние да определи точното количество като обем на извършената работа от подизпълнителите на касатора на място на строежите, поради което е неосноватален доводът на касатора, че е установена последващата реализация на процесните стоки и услуги. С оглед на така установеното е неоснователен доводът на касатора, че към всяка от процесните фактури има представен приемо-предавателен протокол между страните. Обстоятелството, че доставчиците са представили извадки от наличните дълготрайни активи, не е достатъчно убедително доказателство, че тези активи са били представени под наем на касатора или са използвани за извършване на услугите, при липса на други доказателства за начина на определяне стойността на процесните услуги. Както правилно е приел АС, видно от допълнителното заключение на ССЕ, една голяма част от процесните фактури, са издадени след издаването на фактурите, с които се твърди да са осъществени последващи облагаеми доставки, т. е. стоките са продадени преди да са закупени, респ. че услугите са префактурирани, преди реално да са осъществени. Основателен е доводът на касатора, че липсата на данни за осигурени лица от доставчиците, не е основание за отказ на право на данъчен кредит на получателя, но това обстоятелство не е определящо при обсъждане реалността на доставките от първоинстанционния съд. Неоснователен е доводът на касатора, че СТЕ подробно е обвързала всички актове, договори и приемо-предавателни протоколи от възложителя на обекта и тези, подписани между касатора и доставчиците. Вещото лице е дало заключение, че на място на обектите не може да се определи точното количество вложени елементи, както и кои от тези елементи са изпълнени от ревизираното лице или неговите подизпълнители. Цитираната практика на СЕС от касатора визира хипотеза, в която не е била спорна реалността на доставката, какъвто не е настоящият случай. Правилно съдът е приел, че в случая не се касае до действия на доставчика, за които получателят трябва да отговаря, или че администрация е прехвърлила върху данъчни субект собствените са задължения по осъществяване на контрола. Касаторът като получател по доставката следва да разполага с допълнителни доказателства /освен процесните фактури/ за получаване на стоките, респективно за извършване на услугите. В случая са налице приемо-предавателни протоколи само за част от процесните фактури и то отнесени към тях единствено с оглед датата и вида на предоставяната стока и услуга. Като е достигнал до същите правни изводи АС е постановил правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Претенция на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски, следва да бъде оставена без уважение, тъй като юрисконсултско възнаграждение за цялото производство е присъдено от АС. Предвид на изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение,