Решение № 6040 от 26.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2816/2020 г.

Решение № 6040 от 26.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2816/2020 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на "Тостерите" ЕООД, представено от управителя му В. К., срещу решение № 556/31.12.2019 г. на Административен съд Перник по административно дело № 715/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-С139-0395614/13.11.2019 г. на началника на отдел "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" в Централно управление на НАП. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Изразява несъгласие с изводите на съда за съответствие на административния акт с целта на закона. Според него от съдържанието на ПАМ следва ограничение на дейността му с последици за фиска несъвместими с приходната функция на НАП. Сочи като невъзприети от съда пороци на ЗПАМ издаването на акта преди да е издадено наказателно постановление за нарушението, което е основание и за мерките, както и липсата на мотиви в заповедта. Иска отмяна на решението и на ПАМ. Претендира деловодни разноски Ответникът по касация началника на отдел "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" в Централно управление на НАП изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорената пред Административен съд Перник заповед по отношение на "Тостерите" ЕООД са наложени принудителни административни мерки запечатване на обект и забрана на достъпа за стопанисваната от него заведение бърза закуска в гр. Перник, ул. "Благой Гебрев" № 20 А за срок от 14 дни. Фактическо основание за налагане на мерките е неизпълнението от търговеца на задължението му да издаде фискален бон от функциониращия в обекта ЕКАФП при извършени на 26.10.2019 г. две продажби на стоки на стойност 4. 60 лева и 4. 70 лева. По констатациите в административния акт за плащането по извършените от органи по приходите контролна покупки е издаден служебен бон. Според администрацията източник на задължението са разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и ал. 3 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и чл. 118, ал. 1 и ал. 4, т. 1 ЗДДС, а неизпълнението му е установено при проверка в 10. 00 ч. на 26.10.2019 г. и удостоверено в протокол за извършена проверка от същата дата. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу ЗПАМ. Първостепенният съд е отнесъл към процесуалните тежести на ответника установяването на юридическите факти, представляващи материални предпоставки за налагане на мерките. Приел е, че е доказано убедително извършването на две касови продажби на стоки без за полученото плащане да е издаден фискален бон. Актът бил издаден от компетентен орган по приходите по чл. 186, ал. 3 ЗДДС във вр. с чл. 7, ал. 1 ЗНАП в условията на обвързана компетентност. С дискреция разполагала администрацията при определянето на срока на ограниченията в правната сфера на адресатите на мярката. В случая 14-дневният срок бил съобразен с вида и размера на настъпилата вреда. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС "запечатване на обект" е неспазването от задълженото лице на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В съответствие с чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано или нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. За реда за отчитане и съхраняване на издадените от ФУ документи въз основа на законовата делегация от чл. 118, ал. 4 ЗДДС е приета Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. С арг. от чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата задълженото лице издава касова бележка от ФУ за всяко плащане, с изключение на случаите на плащането чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. ЗПАМ съдържа твърдение за фактите, представляващи материални предпоставки на разпоредената правна промяна. Други мотиви, които да представляват фактическо основание за издаване на акта са недължими /чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК/. Пропуск на администрацията е да включи на избраното от нея систематично място единственото относимо към избора на срока на мярката обстоятелството – това за приемането на пари в брой за две извършени продажби без да е издаден фискален бон от регистрираното за обекта ФУ. Това фактическо основание е необходимо и достатъчно за преценката по чл. 6, ал. 5 АПК на съразмерността на мерките. Неправилни, без да се отразяват на изхода на делото, са изводите на административния съд, че вида и размерът на вредата са били определящи за срока на ограничението. Вредата не е елемент от фактическия състав на ПАМ, а и в заповедта вреда не е дефинирана. Доказателствени средства за правно релевантните факти на извършването на продажбата, получаване на плащането и момента му и липсата на издаден фискален бон са протоколът за проверка от 26.10.2019 г. и представените копия от фискални бонове, в която отсъстват регистрирани продажби на стойност 4. 60 лева и 4. 70 лева към момента на проверката. Задължението на лицето по чл. 3 от Наредба № Н-18 за издаване на фискалната бележка възниква при извършване на плащането /чл. 25, ал. 3 от Наредбата в ред. от ДВ бр. 111 от 2013 г. /. Едновременно с получаване на плащането това лице предоставя на клиента издадената фискална бележка. Отрицателният факт на неиздаване на бележката се установява от ПИП. Липсва обусловеност на налагането на ПАМ от осъществяването на административнонаказателна отговорност по отношение на адресата на мярката – чл. 186, ал. 1 ЗДДС. Ако елементите от фактическия състав, пораждащ правомощието за налагане на ПАМ са и част от състав на административнонаказателна отговорност, то плащането на санкцията в осъществяването на тази отговорност е по хипотеза юридически факт, който следва във времето налагането на ПАМ /арг. от чл. 187, ал. 4 ЗДДС/ и е с правопрекратяващо действие за изпълнението на мярката, а не влияе върху законосъобразността на ЗПАМ – чл. 142, ал. 1 и ал. 2 АПК. В съответствие с чл. 25, ал. 3 от Наредбата моментът, в който лицето по чл. 3 следва да издаде фискалния бон е този на извършване на плащането и едновременно с получаването на плащането да го предаде на клиента. Доколкото едновременно със запечатването се забранява и достъпа да търговския обект /вж. чл. 187, ал. 1 във вр. с чл. 186, ал. 1 ЗДДС/, то очевидно с налагането на мерките не се цели преустановяване на нарушението по документиране на конкретната продажба или възстановяване на правомерното развитие на административното правоотношение, тъй като то предполага активно поведение на адресата на мерките в търговския обект – издаване на фискална бележка от регистрираното в обекта ФУ. Затова и от целите на ПАМ по чл. 22 ЗАНН за мерките по чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е мислима само тази на превенцията – за предотвратяване на административни нарушения. Издаването на утежняващия административен акт е съвместимо с превантивната функция на мерките, не е проява на превратно упражняване на властнически правомощия и не обуславя порок на заповедта от категорията на тези по чл. 146, т. 5 АПК. В съответствие с чл. 6, ал. 5 АПК издателят на акта не е следвало да се въздържи от издаването му. Вредите за адресата от административния акт са присъщите на въведеното с ПАМ ограничение в правната му сфера, т. е с тях той е съответен, а не противоречащ на целите на закона. Правилното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на НАП /арг. § 1, т. 6 от ДР на АПК/ се дължат деловодни разноски за касационната съдебна инстанция в размер 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение