Решение № 6576 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9174/2018 г.

Решение № 6576 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9174/2018 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с пар. 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по касационна жалба подадена от "Месни продукти Т" ЕООД срещу решение № 28 от 13.03.2018 г. постановено по адм. дело № 213 по описа за 2017 г. на Административен съд – Т. (АС - Т.). Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че съдът не е обсъдил довода на дружеството за липса на мотиви в оспорената заповед. Актът е изпълнен с правни основания и лишен от посочване на фактически такива. Същевременно циитираните правни норми, сочени като основание за издаване на административния акт, очертават твърде широко кръга на поведение, различно от дължимото. Ето защо неправилна е преценката на съда за спазено изискване за мотивираност на административния акт, съгласно чл. 59 от АПК и чл. 107, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП). Съдът е следвало да извърши преценка за законосъобразността на заповедта на базата на събраните от административния орган доказателства, предхождащи издаването на акта, а не на база на представените в хода на съдебното оспорване. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено. Ответникът – Началникът на Областен отдел "Автомобилна администрация" – Т., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Месни продукти Т" ЕООД против заповед № РД-14-2215 от 26.10.2017 г. на началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" (ОО "АА") - Т., с която на основание чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП, във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 6, б. "в", предл. първо и ал. 2, т. 5 от ЗАвтП е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно спиране на дейността на транспортното предприятие "Месни продукти Т" ЕООД, гр. Т., чрез отнемане на 1 (един) брой заверени копия към лиценз на Общността до отстраняване на констатираното нарушение, но не повече от три месеца. За да постанови решението си съдът е установил от фактическа страна, че "Месни продукти Т" ЕООД, ЕИК *********, гр. Т., притежава лиценз на Общността № 16257 за извършване на обществен превоз на товари. При извършена служебна проверка от служител на ОО "АА" - Т. на 17.10.2017 г. в базата данни на отдел "Лицензии" към ИА "АА" е констатирано, че дружеството е било с доказана финансова стабилност до 21.09.2017 г. Установено е, че срокът на застраховката на дружеството след 21.09.2017 г. е изтекъл, като то няма сключена нова застраховка с валидност след тази дата. Наличието на последната, заедно с удостоверение от Националната агенция за приходите, за липса на задължения, е следвало да бъдат представени от дружеството в ОО "АА" - Т.. При така констатираното началникът на ОО "АА" - Т. е издал оспорената заповед № РД-14-2215 от 26.10.2017 г., с която на дружество "Месни продукти Т" ЕООД, на основание чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП, във връзка с чл. 106 а, ал. 1, т. 6, б. "в", предл. първо и ал. 2, т. 5 от ЗАвтП е наложена процесната ПАМ. В заповедта, като фактически констатации е отразено, че дружеството е престанало да отговаря на изискванията за финансова стабилност, като не е доказало финансова стабилност в законния срок по чл. 6, ал. 7, т. 3, б. "б", предл. първо от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен обществен превоз на пътници и товари (Наредба № 11 от 31.10.2002 г.). Съдът е посочил, че приетата за установена фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства и от показанията на разпитания по делото свидетел М. Х.. От заповед № РД-01-212 от 15.08.2015 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" съдът е установил, че началниците на областните отдели "Автомобилна администрация" са упълномощени от изпълнителния директор да налагат принудителни административни мерки на основание чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтП. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, предвид заповед № РД-01-212 от 15.08.2015 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация, при предвидена в чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП възможност за делегиране на правомощия. Посочил е, че оспорения акт в достатъчно ясна степен са отразени фактическите основания на органа и са конкретизирани законовите изисквания, които дружеството не е спазило. Счел е, че оспорената заповед е в съответствие и с материалния закон, тъй като е установено наличието на материалните предпоставки по чл. 106а, ал. 1, т. 6, б "в", предл. първо от ЗАвтП за налагане на принудителната административна мярка. Изложил е, че съгласно чл. 6, ал. 7, т. 3, б. "б", прел. първо, във връзка с ал. 8 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. лицата, които доказват финансова стабилност с договор за застраховка, какъвто е конкретният случай, следва да докажат финансовата си стабилност всяка година, преди изтичане на срока, за който е сключен договорът за застраховка. От представената по делото застрахователна полица № 25029233/13121610001652 се установява, че срокът на сключения от дружеството договор за застраховка е с период на застрахователно покритие с начало 22.09.2016 г. и край 21.09.2017 г. По делото не са ангажирани доказателства "Месни продукти Т" ЕООД да е сключило нов договор за застраховка с дата преди 21.09.2017 г. и с период на застрахователно покритие след тази дата. Поради това, правилен е изводът на административния орган, че към 26.10.2017 г. оспорващото превозвачът не е доказал финансовата си стабилност. Решението е правилно. Обжалваното в настоящето производство решение е постановено точно установена фактическа обстановка, въз основа на която правилно е приложен материалният закон. Изложените в решението мотиви за законосъобразност на оспорения административен акт се споделят от настоящия съдебен състав. Финансовата стабилност на превозвача е едно от основните изисквания, които законодателят е поставил към лицата извършващи обществен превоз на товари. Финансовата стабилност е съвкупност от обстоятелства, визирани в чл. 7, ал. 6 от ЗАвтП, която доказва ниво на устойчивост на субекта срещу риск от загуби и финансова възможност за извършване на дейността в съответствие с изискванията на закона. Финансовата стабилност е състояние, в което превозвачът трябва да се намира през целия период на извършване на разрешената дейност. Видно от разпоредбата на чл. 6 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. законодателят е създал специален механизъм за установяване на наличието на финансова стабилност и доказването на това трайно състояние е свързано с представянето на точно определени документи. Съгласно Наредба № 11 от 31.10.2002 г. лицензираният превозвач (какъвто се явява "Месни продукти Т" ЕООД) е длъжен да представя определените документи, доказващи финансовата му стабилност всяка година. Това задължение е визирано в надлежно публикуван нормативен акт, а последиците от непредставяне в срок на исканите документи са определени в закона и наредбата. Превозвачът е този, който има правен интерес от извършване на правно регламентираната дейност. Приемайки да извършва лицензираната дейност, той е приел и да спазва изискванията, при които това става. Грижа на превозвача е всяка година да докаже пред компетентния орган състоянието си на финансова стабилност, като представи в срок необходимите документи. На практика законодателят е създал една фикция, като е приравнил факта на непредставяне в определения срок на необходимите документи на липса на подлежащото на доказване състояние. В периода предхождащ издаването на заповедта за прилагане на ПАМ "Месни продукти Т" ЕООД е доказало финансовата си стабилност с договор за застраховка - № 25029233/13121610001652 с период на застрахователното покритие от 00. 00 часа на 22.09.2016 г. до 23. 59 часа на 21.09.2017 г. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че съгласно чл. 6, ал. 7, т. 3, б. "б", прел. първо, във връзка с ал. 8 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. лицата, които доказват финансова стабилност с договор за застраховка, следва да докажат финансовата си стабилност всяка година, преди изтичане на срока, за който е сключен договорът за застраховка. В случая, към датата на издаване на заповедта за прилагане на ПАМ от "Месни продукти Т" ЕООД не е представена посочената в чл. 6, ал. 8 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. справка (приложение № 3), с приложени към нея документи, удостоверяващи финансовата му стабилност. Поради това правилен е изводът на съда, че са били налице предпоставките по чл. 106а, ал. 1, т. 6, б "в", предл. първо от ЗАвтП за прилагане на принудителната административна мярка. Неоснователни са изложените в касационната жалба възражения за липса на фактически основания в заповедта, доколкото в нея изрично е посочено, че "Месни продукти Т" ЕООД е престанало да отговаря на изискванията за финансова стабилност, като не е доказало такава в срока определен в чл. 6, ал. 7, т. 3, б. "б", прел. първо от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. Непредставянето на документи за финансова стабилност в регламентирания от законодателя срок представлява отрицателен факт, който няма как по-подробно да бъде описан. Предвид посоченото настоящият състав намира, че не са налице релевираните с жалбата основания за отмяна на съдебния акт. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,