Решение № 12222 от 30.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4059/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности - София в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, срещу решение 1085/22.02.2021 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело 41/2021 г. в частта му, с която, по жалбата на Дима 15-16 ЕООД е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ ФКС828-0461696/04.12.2020 г., издадена от началник на отдел Оперативни дейности - София в главна дирекция Фискален контрол" при ЦУ на НАП относно запечатване на търговски обект ресторант Делано и забрана на достъп до него за срок от 12 дни. В жалбата са въведени трите касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, аргументирани на първо място с необоснованост на извода на АССГ, че в заповедта липсват конкретни мотиви за налагане на ПАМ за срок от 14 дни. Според касатора съдът не е взел предвид второто констатирано нарушение по протокол за извършена проверка /ПИП/ серия АА 0461696/ 27.11.2020 г. - положителна разлика в касовата наличност, възлизаща на 5,61 лв. Ограничителната мярка е наложена в средния размер, предвиден в закона и цели предотвратяване на конкретното нарушение и на неговите общественоопасни последици от една страна, а от друга да се отнеме възможността лицето да извърши нови подобни нарушения в същия обект. Подчертава се, че нарушителят отдавна извършва търговска дейност и е наясно с конкретните изисквания към начина на организацията й. Искането е за отмяна на решението и за отхвърляне на жалбата на търговеца срещу ЗНПАМ. Претендира се присъждането на разноски. Възразява се за прекомерност на заплатеното възнаграждение за адвокат. Ответникът Дима 15-16 ЕООД, чрез представител по пълномощие, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба и претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Предмет на оспорване пред административния съд е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-С828-0461696/ 04.12.2020г., издадена от началник на отдел Оперативни дейности - София в главна дирекция Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект ресторант Делано, намиращ се в гр. София, ул. "Асен Разцветников" 34А, стопанисван от Дима 15-16 ЕООД и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. С обжалваното решение съдът е отменил административиня акт в частта, с която е разпоредено прилагане на мярката за срок от 12 дни, като е приел, че мотивите на органа относно продължителността на срока на запечатване на търговския обект са бланкетни, не се базират на конкретни факти, определеният прекалено дълъг срок не кореспондира с констатираното нарушение. Според фактическите установявания на АССГ на 27.11.2020 г. във връзка с постъпил сигнал на електронната поща на ИЦ на НАП е извършена проверка на търговски обект ресторанат Делано в гр. София, на ул. Асен Разцветников 34А, стопанисван от ответника, в рамките на която е извършена контролна покупка на стойност 5,87 лв., за която е издаден фискален бон. Изведен е дневен финансов отчет за 27.11.2020 г. и е отпечатан КЛЕН за дата 11.10.2020 г. Сред констатациите, отразени в протокол за извършена проверка сер. АА 0461696 е и тази, че на цитираната дата няма ФБ на стойност 88,28 лв. Разчетената касова наличност от ФУ е 79,39 лв., а фактическата 85 лв., обуславяща положителна разлика от 5,61 лв. Административен съд София-град е приел, че нарушението е безспорно установено въз основа на протокола за извършена проверка в обект съобразно чл. 50, ал. 1 ДОПК и пасивната процесуална позиция на търговеца да оспори констатациите в него. При тези обстоятелства съдът е заключил, че са налице материалноправните предпоставки по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, при които административният орган в условията на обвързана компетентност е наложил принудителната административна мярка и е упражнил правомощията си по чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Съдът е обосновал извод, че оспореният административен акт не съответства на целта на закона по чл. 22 ЗАНН и е издаден при нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Приел е, че мотивите на органа относно срока за прилагане на мярката са бланкетни и неотносими към фактите по разглеждания случай. С оглед на установената фактическа обстановка, характера на извършеното нарушение и неговата тежест ограничаването на правата на търговеца за срок от 12 дни надхвърля необходимото за осъществяването на целта на закона. Обжалваното решение е правилно като краен резултат. В отменената от първоинстанционния съд заповед за ПАМ като факти и обстоятелства, установени от административния орган е посочено, че на 27.11.2020 г. приходните органи са извършили проверка в стопанисвания от ответното дружество ресторант Делано, като е констатирано, че дружеството като търговец в качеството на лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от обекта си чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в него и в експлоатация фискално устройство. Принципно в съответствие с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. са мотивите в отменената от съда заповед за принудителна административна мярка, че неиздаването на фискална касова бележка при продажба на стоки и услуги, е в нарушение на посочените материалноправни разпоредби. В разглеждания случай обаче проверката на приходните органи не е свързана с извършена от тях контролна покупка, а по сигнал от 12.10.2020 г. за продажба на приготвена и сервирана храна. Анонимният сигнал не е равнозначен на извършена от проверяващите на посоченото в заповедта нарушение чрез контролна покупка. В заповедта не е посочено кое е лицето, което е подало сигнала, въз основа на който е издадена оспорваната заповед. В случая не е подкрепено с необходимите писмени доказателства извършеното нарушение чрез неиздаване на фискална касова бележка при осъществена на 11.10.2020 г. продажба от неизвестен клиент. Съдържащият се в административната преписка сигнал за данъчно нарушение е от електронната поща на НАП (без данни за субекта, който го е подал), като в него е описана извършена от обекта на дружеството продажба на приготвена и сервирана храна в размер на 88,28 лв., без да е издаден фискален касов бон. Анонимността на подателя на сигнала не удостоверява извършеното нарушение. При така установените обстоятелства не е доказано по несъмнен начин описаното в процесната заповед нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Затова анонимният сигнал, получен по електронната поща от органите на НАП, не може да бъде основание за налагането на принудителната мярка. При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС "запечатване на обект" е неспазването от задълженото лице на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В съответствие с чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано или нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. За реда за отчитане и съхраняване на издадените от ФУ документи въз основа на законовата делегация от чл. 118, ал. 4 ЗДДС е приета Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които осъществяват продажби чрез електронен магазин. С аргумент от чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата задълженото лице издава касова бележка от ФУ за всяко плащане, с изключение на случаите на плащането чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. По изложените съображения за недоказано неизпълнение на задължението на търговеца за издаване на фискална бележка за извършена от него продажба на стоки с дата 11.10.2020 г. осъществената с оспорения акт държавна принуда е лишена от основание. Установената в рамките на проверката от 27.11.2020 г. положителната разлика в касовата наличност от 5,61 лв. е относима към задължението на търговеца по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, което е извърн обхвата на правомощията на административния орган по чл. 186 ЗДДС. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно постановено следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и при своевременно заявеното искане на ответника се следват разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., което не се възприема от съда като прекомерно още повече, че е по-малко от предвидения в чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/ 09.07.2004 г. минимален размер от 500 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,