Решение № 14220 от 22.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12084/2016 г.

Решение № 14220 от 22.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12084/2016 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. П. В., подадена чрез адв. Димитров, срещу решение № 1657/07.09.2016 г., постановено по адм. дело № 2370 по описа за 2015 г. на Административен съд - П., в частта, в която е изменен Ревизионен акт № Р-16001614001604-091 -001/18.05.2015 г., издаден от В. Н. Н. на длъжност началник сектор - възложил ревизията и П. Г. Д. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, при ТД на НАП гр. П., потвърден с Решение № 647/10.08.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. П., като са намалени установените задължения по следния начин: Данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 г. от 2 262,42 лв. на 539,80 лв.; Вноски за ДОО за 2010 г. от 2 270,51 лв. на 554,40 лв.; Вноски за ДОО за 2011 г. от 2 611,20 лв. на 2365,44 лв.; Вноски за 30 за 2010 г. от 1 651,28 лв. на 403,20 лв.; Вноски за 30 за 2011 г. от 1 632,00 лв. на 1478,40 лв.; Вноски за ДЗПО за 2010 г. от 1 032,05 лв. на 252 лв. и Вноски за ДЗПО за 2011 г. от 1 020,00 лв. на 924 лв., ведно със законните лихви върху тези разлики, както и в частта, в която е отхвърлена жалбата му за допълнително установени задължения за Данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 7 453,79 лв., ведно със законните лихви в размер на 2 316,30 лева. В касационната жалба се сочат доводи за неправилност на решението в обжалваната част, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че в РА, в решението на директора на Д "ОДОП" - П. и в съдебния акт липсват аргументи по какви причини не се признават получените суми от А. А. и А. Ш., при условие, че са представени официални документи за доходите им, обложени с данъци в Канада. В допълнение към КЖ се излагат съображения за нищожност на РА. Иска се отмяна на решението в обжалваната част или алтернативно отмяна и връщане на делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на същия съд с указания за назначаване на нова ССчЕ и събиране на доказателства за предаване на сумите от А. А. и Ал. Ш. на РЛ и съпругата му. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - Дирекция "ОДОП" - гр. П., редовно призован, не се явява и не се представлява. На 05.12.2016 г. от юрк. И. са постъпили писмени бележки, в които са релевирани доводи по съществото на спора и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № Р-16001614001604-091 -001/18.05.2015 г., издаден от В. Н. Н. на длъжност началник сектор - възложил ревизията и П. Г. Д. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, при ТД на НАП гр. П., потвърден с Решение № 647/10.08.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. П., в частта, относно допълнително установени задължения за Данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 2 262,42 лв., ведно със законните лихви в размер на 937,48 лв., Данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 7 453,79 лв., ведно със законните лихви в размер на 2316,30 лв., както и задължения за задължителни осигурителни вноски (ЗОВ) на самоосигуряващото се лице, както следва: Вноски за ДОО за 2010 г. в размер на 2 270,51 лв., ведно със законните лихви в размер на 1 411,37 лв., Вноски за ДОО за 2011 г. в размер на 2 611,20 лв., ведно със законните лихви в размер на 1 088,67 лв., Вноски за 30 за 2010 г. в размер на 1 651,28 лв., ведно със законните лихви в размер на 715,96 лв., Вноски за 30 за 2011 г. в размер на 1 632,00 лв., ведно със законните лихви в размер на 539,01 лв., Вноски за ДЗПО за 2010 г. в размер на 1 032,05 лв., ведно със законните лихви в размер на 641,54 лв. и Вноски за ДЗПО за 2011 г. в размер на 1 020,00 лв., ведно със законните лихви в размер на 425,27 лева. След извършена съпоставка на приходите и разходите на М. В., подробно описана в процесния РД, е констатирано, че началното салдо към 01.01.2009 г. е в размер на 63 289.78 лв., а към 01.01.2010 г. е в размер на 28452,64 лева. Установено е превишение на извършените разходи над получените от Владиков приходи единствено за 2010 г. и 2011 г. Това е дало основание на ревизиращите органи да приемат, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, а именно по т. 7 - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, което от своя страна дава основание на органа по приходите да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 от същия чл. на ДОПК, основа. След извършения анализ на относимите обстоятелства от т. 1 до т. 16 от ал. 2 на чл. 122 ДОПК и съпоставка на установените парични разходи с получените приходи по години за М. Владиков органите по приходите са определили следния облагаем доход за лицето по години: - за 2010 г. - в размер на 27 578.04 лв. (от превишение на разходите над приходите); за 2011 г. - в размер на 79801.07 лв. (от превишение на разходите над приходите). По време на ревизията е констатирано, че М. В., в качеството му на самоосигуряващо се лице, (същият е упражнявал трудова дейност като съдружник и управител на "М." ООД, не е внасял авансови вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и за здравно осигуряване за 2010 г. и 2011 г., които са установени като дължими за посочените години. Тези вноски са изчислени върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО - в случай 420 лв., т. е. техният размер не е определен по реда на чл. 124а ДОПК. Отделно от това, въз основа на сумите приети за доходи с неустановен произход (посочени по-горе), на основание чл. 124а ДОПК, допълнително са установени задължения за окончателни осигурителни вноски върху определения при ревизията годишен осигурителен доход. Съдът е очертал основните спорни въпроси, а именно: 1. Непризната в хода на ревизията сума като дарена на РЛ от баща му в размер на 21000 лв., която от своя страна последният е получил като заем от С. М. през 2006 г. В тази връзка спорно между страните е било началното салдо към 01.01.2007 г., което според В. освен признатата сума в размер на 24987,20 лв., следва да включва и сума в размер на 21 000 лева. 2. Непризната пълна сума от продажба на апартамент, находящ се в гр. П., ул. "С. Ш." .№..., бл. ..., ВХ. Б, ап. ... (НА № 12 от 23.01.2008 г. - лист 156 по делото) в размер на 70000 лв., дарена на касатора от родителите му, вместо признатите от органите по приходите 20000 лв. (стр. 8 от рд). 3. Спорни в случая са и сумите в размер на 20000 канадски долара и в размер на 27500 канадски долара, за които се твърди, че са получени в заем от М. В., съответно от А. А. и от А. Ш., живеещи в Канада, в каквато връзка са представени записи на заповед. 4. Оспорват се използваните от органите по приходите статистически данни за определяне на разходите за живот на семейството на жалбоподателя, като се твърди, че той и съпругата му не пушат, не употребяват алкохол и нямат разходи за обучение, каквито разходи са включени в посочените статистически данни. Съдът е изложил самостоятелни мотиви за валидността на РА и съответствието му с административно - производствените правила за неговото издаване. Приел е, че са налице основания за прилагане на особения ред по чл. 122 и сл. ДОПК, поради наличие на хипотезата на т. 7, ал. 1, чл. 122 ДОПК. По спорна т. 1 съдът е анализирал приложените по делото писмени доказателства, както и свидетелските показания на бащата на РЛ - П. В. и С. М. /предоставил средствата на П. В./, обосновавайки извод, че сумата в размер на 21 000 лв. следва да бъде призната като част от началното салдо към 01.01.2007 г. на паричния поток на М. В. Възраженията по т. 2, т. 3 и 4 са преценени от съда като неоснователни, като в тази връзка са изложени подробни аргументи. В частта по КСО: Доколкото през ревизирания период Владиков е упражнявал трудова дейност като съдружник и управител на "М." ООД, то същият е имал качеството на самоосигуряващо лице по смисъл на чл. 5, ал. 2 във връзка с чл. 4, ал. 3, т. 2 от кодекса и съответно е бил длъжен да внася авансово осигурителни вноски за своя сметка върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО за съответната година съобразно чл. 6, ал. 7 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО в приложимите за 2010 г. и 2011 редакции. В. не е декларирал започване на дейност и осигуряване като самоосигуряващо се лице съгласно изискванията на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица. По делото съдът не е установил В., в качеството му на самоосигуряващо се лице, да е внасял авансови вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и за здравно осигуряване за периода 2010 г. - 2011 г., е обоснован извод за законосъобразно начисляване на авансовите вноски в размера установен с РА /за 2010 г. - 1209,60 лв., за 2011 г. - 1300,32 лева. Съдът е счел обаче за незаконосъобразен акта в частта досежно определените задължения за окончателни ЗОВ по реда на чл. 124а за период 2010 г. до 14.02.2011 г., при съобразяване с Тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016 г. на Върховния административен съд на Р. Б. - Общо събрание на колегиите, по тълкувателно дело № 3/2015 г. В останалата част - относно определените по реда на чл. 124а ДОПК задължения за окончателни осигурителни вноски за периода от 15.02.2011 г. до 31.12.2011 г., оспореният РА е приет за законосъобразен. Съобразявайки се с гореизложеното, съдът е извършил съответните преизчисления на размера на данъчната основа, ползвайки I - ви вариант на ССчЕ, изключвайки установените с РА ЗОВ за периода 2010 г. до 14.02.2011 г., при което е намалил размер на установените задължения както следва: Данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 г. от 2 262,42 лв. на 539,80 лв.; Вноски за ДОО за 2010 г. от 2 270,51 лв. на 554,40 лв.; Вноски за ДОО за 2011 г. от 2 611,20 лв. на 2365,44 лв.; Вноски за ЗО за 2010 г. от 1 651,28 лв. на 403,20 лв.; Вноски за ЗО за 2011 г. от 1 632,00 лв. на 1478,40 лв.; Вноски за ДЗПО за 2010 г. от 1032,05 лв. на 252 лв. и Вноски за ДЗПО за 2011 г. от 1 020,00 лв. на 924 лв., ведно със законните лихви върху тези разлики. Отхвърлил е като неоснователна жалбата в частта относно допълнително установените задължения за Данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 7 453,79 лв., ведно със законните лихви в размер на 2 316,30 лева. Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. В случая няма спор по фактите и същите правилно са установени от административния съд. Не са допуснати твърдените от касатора нарушения на материалния и процесуалния закон. Неоснователно е оплакването в жалбата, че съдът не е изложил аргументи по какви причини не е признал получените в заем суми от А. А. в размер на 20 000 канадски долара и от А. Ш. в размер на 27 5000 канадски долара. В т. 21 от съдебния акт решаващият съд е анализирал приложените във връзка с твърденията за получени заеми доказателства. Настоящата инстанция споделя изводите на съда, че представените записи на заповед не обективират основанието, за което са издадени, и съответно не могат да докажат както наличието на договори за заем, така и реалното получаване на сумите. От друга страна приложените по делото доказателства във връзка с доходите на заемодателите и справка за разходите за домакинство в Монреал за процесния период 2009 г. - 2011 г. сочат на явна невъзможност за тяхното предоставяне от заемодател на заемател. Също така, както правилно е отбелязал решаващия съд предоставянето на обсъжданите парични средства не е потвърдено от лицата сочени като заемодатели, дори не е ясно дали същите изобщо знаят за издадените в тяхна полза запис на заповеди, липсват каквито и да било доказателства, че Н. Б., съответно съпругата на касатора А. В. и синът им, за които се твърди да са посредници при предаване на процесните парични средства, са пътували през м. 05 и м. 12/2011 г. от Канада до България. Нито в хода на ревизията (чрез депозиране на писмени обяснения по реда на 57 ДОПК), нито в съдебното производство (чрез ангажиране на гласни доказателствени средства) преносителите на паричните суми не са потвърдили, че са получили от А. А., съответно от А. Ш., въпросните суми и са предали същите на М. В. Неоснователно е и възражението, че обжалваният данъчен акт е издаден от некомпетентен орган, тъй като РА, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК, е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, не е нищожен, в този смисъл е ТР № 5 от 13.12.2016 г. по т. д. № 10/2016 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия. Разноски: С оглед на резултата по спора на касатора не се дължат разноски. На ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 592,94 лева. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,