Решение № 516 от 9.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 478/2010 г.

Решение № 516 от 9.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 478/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Е. С. П. против решение № 77 от 26.05.2010 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 112/2010 г. В жалбата е изтъкнато касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК - явна несправедливост на наложеното наказание по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 2 НПК. Защитникът претендира, че съдът неправилно е отказал приложението на условното осъждане. Пропуснал е да обсъди промяната в семейното положение на осъдения, който е сключил брак и полага грижи за детето на своята съпруга. Тези обстоятелства доказват неговото поправяне и превъзпитание. Посоченото в съчетание с останалите данни за личността (неосъждан и трудово ангажиран) позволяват приложението на чл. 66, ал. 1 НК. В допълнение се твърди, че съдът е взел предвид обстоятелства, които не е следвало да отчита - местоживеенето на подсъдимия и предходното му освобождаване от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК за престъпление по чл. 185 НК. Счита, че приложението на условното осъждания е било отказано единствено по съображения за генералната превенция, което е незаконосъобразно. С оглед на това е направено искане да се измени въззивното решение и да се отложи изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода. В съдебно заседание защитникът (адв. Грозев) поддържа касационната жалба и допълнението, представено към нея. Прокурорът от В. касационна прокуратура изказва становище, че жалбата е неоснователна, тъй като за постигане на целите по чл. 36 НК е наложително подсъдимият да изтърпи наказанието лишаване от свобода. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 6 от 26.01.2010 г. по в. о. х. д. № 294/09 г. Търговищкият окръжен съд е признал подсъдимия Е. С. П. за виновен в това, в периода м. април 2007 г. - 18.03.2009 г. в гр. П., област Търговище, при условията на продължавано престъпление да се е съвъкупил с ненавършилата четиринадесетгодишна възраст Б. С. Л., поради което и на основание чл. 151, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложил наказание от една година лишаване от свобода. Подсъдимият е признат за виновен и в това, в периода м. декември 2008 г. до 18.03.2009 г. в гр. П., при условията на продължавано престъпление да е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на две малолетни деца - ненавършилите четиринадесетгодишна възраст Б. С. Л. и М. С. Л., поради което и на основание чл. 149, ал. 5, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е наложено наказание от три години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил общо наказание по съвкупност в размер на три години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил за срок от пет години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Подсъдимият е осъден да заплати на всеки от гражданските ищци, чрез особения им представител, сумата от пет хиляди лева като обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законните последици. В тежест на подсъдимия са оставени разноските по делото. С решение № 77 от 26.05.2010 г. по в. н. о. х. д. № 112/2010 г. Варненският апелативен съд е изменил присъдата, като е отменил приложението на чл. 66, ал. 1 НК. Постановил е наказанието лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. В останалата част присъдата е потвърдена. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие и наложеното наказание на подсъдимия при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК за всяко от двете престъпления е било в значителна степен намалено под предвидения минимум в санкцията на съответния текст от НК. Варненският апелативен съд е отменил приложението на чл. 66, ал. 1 НК, отчитайки всички обстоятелства по делото, включително данните за личността подсъдимия. Независимо от използваните формулировки, въззивният съд не е могъл да пренебрегне онези негативни данни, които са произтичали от поведението на подсъдимия преди и по време на извършените престъпления. Налице е упоритост в престъпните прояви, насочени към малолетни лица с изоставяне в тяхното физическо и психическо развитие (дебилност - умерена степен) и в неравностойно социално положение. Съвкупността от обстоятелства по делото са мотивирали и извода на съда, че целите по чл. 36 от НК не могат да бъдат постигнати без ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. С оглед на посоченото, Върховният касационен съд не намира да е явно, че условното осъждане ще окаже както поправително въздействие върху дееца, така и ще съдейства за възпитателното и предупредително влияние върху останалите членове на обществото. Затова неоснователно се изтъква касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК в жалбата на защитника. Решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК