Решение № 3294 от 8.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6015/2010 г.

Решение № 3294 от 8.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6015/2010 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по жалба на "ЕЛСТРОЙ-95" ЕООД, със седалище и адрес на управление град София срещу т. IV от решение № С-05/12.04.2010 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, с което на жалбоподателя е отказано издаване на сертификат за произход на електрическа енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, поради неточност на представените от производителя данни. Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на решението в оспорената му част, като се иска отмяната му. Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище за законосъобразност на оспорения административен акт. Върховният административен съд, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Със заявление вх. № Е-ЗСП-234/06.01.2010 г. жалбоподателят "Елстрой - 95" ЕООД е поискал от ДКЕВР издаване на сертификат за произход на електрическа енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници /ВЕИ/. С писмо от 23.02.2010 г. председателят на ДКЕВР е уведомил заявителя, че е необходимо да представи допълнителна информация за количеството електрическа енергия, произведена от фотоволтаична централа "Елстрой-95" за периода 11.06.2009 - 30.06.2009 г., както и начална дата на производство на електрическа енергия от горната централа и периода от време, за което количеството електрическа енергия от 9 646 квч /записано във фактурата за м. юни 2009 г./ е произведено, като е определил 7 - дневен срок за изпълнение на указанията. С писмо от 01.03.2010 г. управителят на дружеството е посочил, че произведеното количество електроенергия и отчитането й се извършва от "ЕВН България Електроразпределение" АД. С писмо от 05.03.2010 г., "ЕВН България Електроразпределение" АД е подало на ДКЕВР поисканата от него информация, като е посочило, че за периода от 01.06.2009 до 30.06.2009 г. отчетеното количество електроенергия е в размер на 916 кВтч, а фактурираното количество ел. енергия за месец юни 2009 г. по представената фактура в размер на 9646 кВтч е отчетено за периода от включването на централата за технологични изпитвания към разпределителната мрежа - 23.04.2009 до01.06.2009 г. Изготвен е доклад от 09.04.2010 г. от директорите на Дирекция "Енергетика" и на Дирекция "Правна", съгласно който "Елстрой-95" ЕООД не е изпълнило дадените му указания да представи количеството енергия за посочения период, което е негово задължение съгласно сключения договор за изкупуване на електрическа енергия между жалбоподателя и "ЕВН България Електроснабдяване" АД, по силата на който производителят е длъжен да изготвя, редовно да води и съхранява дневник за продадените количества електроенергия, поради което е предложил на ДКЕВР да му бъде отказан сертификат за произход. Видно от протокол № 52/12.04.2010 г. е проведено закрито заседание на ДКЕВР, на което е взето решение да не бъде издаден сертификат за произход на жалбоподателя, поради нередовности на документите му. С т. IV от решение № С-05/12.04.2010 г. ДКЕВР е отказала издаването на сертификат на жалбоподателя, като се е позовала на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба за издаване на сертификати за произход на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, приета с ПМС № 18/28.01.2009 г., в сила от 28.01.2009 г. При така установените факти по делото, следва да бъдат обосновани следните правни изводи: Законът за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата /ЗВАЕИБ/, в сила от 14.11.2008 г. урежда обществените отношения, свързани с насърчаване на производството и потреблението на електрическа, топлинна енергия и/или енергия от охлаждане от възобновяеми енергийни източници и от алтернативни енергийни източници, на производството и потреблението на биогорива и на други възобновяеми горива в транспорта. ДКЕВР издава на производителите сертификати за произход на енергия от възобновяеми енергийни източници - чл. 19, ал. 1 от ЗВАЕИБ, като формата, съдържанието и редът за издаване на сертификатите за произход се определят с Наредба, приета от Министерския съвет по предложение на ДКЕВР - ал. 3 на чл. 19 от закона. Посочената като правно основание за постановения от ДКЕВР отказ за издаване на сертификат за произход на жалбоподателя разпоредба на чл. 10, ал. 1 от Наредбата предвижда, че непълнота, неточност или недостатък на предоставените от производителя документи е основание комисията да откаже издаването на сертификат за произход. В конкретния случай жалбоподателят е приложил към заявлението изискващите се по чл. 4, ал. 2 от Наредбата документи. Към заявлението следва да бъдат приложени данни за произведеното количество електрическа енергия от отделните съоръжения на производствената централа - чл. 4, ал. 3, т. 1 от наредбата; при производство в централа, използваща различни енергийни източници - данни, които удостоверяват количеството електрическа енергия, произведена при използване на ВЕИ - чл. 4, ал. 3, т. 2 и копия от фактури, издадени при продажба на съответното количество електрическа енергия - чл. 4, ал. 3, т. 3 от Наредбата. Към заявлението на жалбоподателя не са приложени доказателства съгласно посочените изисквания на чл. 4, ал. 3 от Наредбата, с оглед на което административният орган е дал указания, че е налице непълнота на предоставените от заявителя данни и му е предоставил възможност да отстрани тези нередовности на заявлението. Жалбоподателят не е предоставил данни за произведеното от него количество електрическа енергия от ВЕИ за времето от 11.06.2009 до 30.06.2009 г., както и началната дата за производство на електроенергия от ВЕИ, по съображения, че отчитането се извършва от "ЕВН България Електроразпределение" АД. Последният обаче е изпълнил задължението на жалбоподателя, като в определения от административния орган срок, с писмо от 05.03.2010 г. е предоставил изисканите данни от страна на ДКЕВР. Този факт не е обсъден от административния орган и същият не е изложил съображения дали приема предоставените му данни, независимо, че те не са предоставени от жалбоподателя, но са дадени от купувача на произведената от жалбоподателя електрическа енергия по силата на сключен договор от 23.06.2009 г. Поради това не съществува законова пречка тези данни да бъдат взети предвид при обсъждане на издаването на сертификат на жалбоподателя. Видно от приложеното разрешение за ползване № ДК-07-209/11.06.2009 г., издадено от началника на РДНСК Пловдив е разрешено ползването на строеж "Фотоволтаична система" с възложител "Елстрой-95" ЕООД, находяща се в землището на с. Труд, община Марица, Пловдивска област. На 23.06.2009 г. между "Уиндпауърбг" АД и "ЕВН България Електроснабдяване" АД е сключен договор за изкупуване на електрическа енергия от независим производител, съгласно раздел VII, чл. 15 от който, производителят е длъжен да изготвя, редовно да води и съхранява дневник за показанията на електромерите и за другите данни, свързани с произвежданата електрическа енергия. При така представените доказателства и обсъдената нормативна уредба следва да се приеме, че от датата на началото на производството на електрическа енергия от ВЕИ, което е свързано с издаването на разрешението за ползване на "Фотоволтаична система" - 11.06.2009 г., жалбоподателят е длъжен да отчита произведеното от нея количество електроенергия и да представи данни за него на ДКЕВР във връзка с издаването на сертификат за произход. Предоставянето на тези данни обаче е възможно да се извърши и от купувача на тази електрическа енергия, който е предоставил на административния орган точното количество електрическа енергия, която е произведена от ВЕИ, както и началната дата на производството на този вид енергия към определената дата, които данни е следвало да бъдат обсъдени преди постановяване на отказа. В случай че те отговарят на действителните стойности, не следва да бъде прилагана нормата на чл. 10, ал. 1 от Наредбата за отказа да се издаде сертификат поради наличие на нередовности на предоставените със заявлението данни. Предвид на изложеното оплакванията в жалбата са основателни, същите съответстват на представените по делото писмени доказателства. ДКЕВР неправилно е приложил разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, която дава правомощия на регулаторния орган да откаже издаването на сертификат, като санкция за непълнота, неточност или недостоверност на предоставените от производителя данни. С оглед на това решението в оспорената му част е незаконосъобразно, като издадено от компетентен орган и в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на разпоредбите на материалния закон и неговата цел. Поради това същото следва да бъде отменено и върнато на административния орган за ново произнасяне съгласно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на настоящето решение. Воден от горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение