Решение № 7792 от 26.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15461/2014 г.

Решение № 7792 от 26.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15461/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Съдебното производство е по реда на чл. 323 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и чл. 145 - 178 от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 328 от ЗСВ. Образувано е по жалба на Камен Добринов Ситнилски от гр. София срещу решение по т. 49 от протокол № 12 от заседание на Висшия съдебен съвет (ВСС), проведено на 13.03.2014 г., с което му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 3 от Закона за съдебната власт - "дисциплинарно освобождаване от длъжност". Твърди се, че решението е нищожно, незаконосъобразно, неправилно, необосновано, нарушен е материалния закон, допуснати са съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушени са изискванията за справедлив процес (чл. 6, ал. 1 от ЕКЗПЧОС) по разглеждане на дисциплинарното дело от дисциплинарния състав на ВСС и от самия ВСС като дисциплинарно-наказващ орган, съществено е нарушено правото на защита, нарушени са принципите на чл. 7 и чл. 8 от АПК. Жалбоподателят и неговият повереник адв. Цеков аргументират теза за наличие на отменителните основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и 5 от АПК (съществено нарушение на административно-производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона). Искането е за отмяна на оспореното решение, с което Висшият съдебен съвет се е произнесъл по решение на дисциплинарния състав по дисциплинарно дело № 23/2013 г. по описа на ВСС. Ответникът Висш съдебен съвет чрез процесуалните си представители моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна поради липсата на отменителни основания по чл. 146 от АПК, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага отхвърлянето й. Върховният административен съд, шесто отделение, счита жалбата за допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ, срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт, пред компетентния съгласно чл. 132, ал. 2, т. 3 от АПК съд. За да се произнесе по същество, съдът установи от фактическа страна следното: На 28.06.2013 г. в електронния сайт www. afera. bg. е публикуван материал, в който се сочи, че възпроизвежда в писмен вид девет аудиозаписа, съдържащи разговори между жалбоподателя и магистрати във връзка с избора на Ситнилски за чл. на Висшия съдебен съвет. В следващите дни този материал е отразен и разпространен в редица печатни и електронни медии, като по този начин е станал обществено достояние. Във връзка с публикуваните в цитирания сайт разговори, ВСС е изискал справка от Главния прокурор относно източника и достоверността на съдържанието им. С писмо изх. № И-430/8.07.2013 г. Главният прокурор е отговорил, че източник на информацията са експлоатирани по установения от закона ред специални разузнавателни средства, като съдържанието на изготвените веществени доказателствени средства е идентично с публикуваните в информационния сайт разговори. По този повод до Висшия съдебен съвет е постъпило предложение по реда на чл. 312, ал. 1, т. 4 от ЗСВ вх. № 11-00-024 от 25.07.2013 г. на петима негови членове (Ясен Тодоров, Каролина Неделчева, Галя Георгиева, Даниела Костова и Димитър Узунов) за образуване на дисциплинарно производство срещу члена на ВСС Камен Добринов Ситнилски за извършени от него дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 ЗСВ, за налагане на дисциплинарно наказание и за предсрочно освобождаване от длъжността "член на ВСС". При условията на чл. 316, ал. 2 и ал. 3 от ЗСВ, с решение по т. 7.1 от протокол № 32 от заседанието на ВСС, проведено на 26.07.2013 г., е образувано дисциплинарно производство, като с решение по т. 7.2 от същия протокол ВСС е избрал чрез жребий дисциплинарен състав (Галя Георгиева, Магдалена Лазарова и Васил Петров). Образувано е дисциплинарно дело № 23/2013 г., а членовете на дисциплинарния състав са избрали за негов председател Галя Георгиева (един от вносителите на предложението), която е и докладчик по дисциплинарното дело. С писмо изх. № 11-00-024 от 31.07.2013 г. на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице е изпратен препис от предложението за налагане на дисциплинарно наказание и приложените към него писмени доказателства, предоставена му е възможност да представи нови доказателства, да направи писмени възражения, да се яви за изслушване на насроченото за 23.09.2013 г. заседание на дисциплинарния състав, да представи писмени обяснения с оглед защитата на правата му, както и да ползва адвокатска защита. За изясняване на фактите и обстоятелствата относно извършеното нарушение дисциплинарният състав е провел шест открити заседания - на 23.09.2013 г., на 28.10.2013 г., на 4.12.2013 г., на 22.01.2013 г., на 29.01.2014 г. и на 10.02.2014 г., в които Ситнилски е участвал лично и с адвокат и в негово присъствие са извършени всички процесуални действия. В хода на производството са събрани писмени и гласни доказателства във връзка с подлежащите на установяване факти. Разпитани са 38 свидетели: Емил Златев Христов, Иван Вълчанов Ванчев, Светозар Найденов Лозанов, Миглена Тенева Тянкова, Румен Вълков Боев, Светломир Нинов Хиков, Антон Димитров Ефтимов, Любка Димитрова Кабзималска, Борис Владимиров Велчев, Огнян Илиев Басарболиев, Милчо Иванов Генжев, Цветанка Тинкова Гетова, Камен Петров Пешев, Марио Емилов Стоянов, Даниела Благоева Ангелова-Осоговска, Явор Петков Бояджиев, Людмил Вътов Петков, Галя Тодорова Гугушева, Руси Викторов Алексиев (двукратно давал показания пред дисциплинарния състав), Сергей Петров Стойчев, Георги Методиев Асенов, Силвия Луканова Соколова, Калин Иванов Близнаков, Юлияна Емилова Силянова, Илиян Горанов Ангелов, Антония Дончева Богданова-Делчева, Соня Михайлова Радоева, Иван Валериев Първанов, Ивайло Мирчев Любенов, Силвия Иванова Опралова, Светлозар Костадинов Костов, Валери Иванов Първанов, Иво Веселинов Радев, Елка Живкова Атанасова, Снежана Методиева Георгиева-Блажева, Михаил Георгиев Кожарев, Борислав Боби Сарафов и Ангел Божиков Илиев. За отбелязване е, че през периода на подготовка и провеждане на изборите за членове на настоящия ВСС от прокурорската квота през 2012 г., 36 от разпитаните свидетели са били действащи прокурори (повечето са и понастоящем), свидетелката Опралова е била служител в администрацията на ВКП, а свидетелката Тянкова - съдия. Дисциплинарният състав е приел решение № 10-00-02 от 6.03.2014 г., с което е направил предложение до ВСС за налагане на Камен Ситнилски на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 3 от ЗСВ - "дисциплинарно освобождаване от длъжност" за извършени от него нарушения по чл. 307, ал. 2 във връзка с чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4, предложение първо от ЗСВ. В мотивите на решението е направен анализ на събрания доказателствен материал, въз основа на който постановилият го състав по същество е приел от фактическа страна, че на база на съществуващата йерархична зависимост в Прокуратурата и с активното участие на членове на Асоциацията на прокурорите в България чрез лобиране по несъвместим със ЗСВ и етичните правила начин е осъществено издигане на кандидатурата на тогавашния заместник-главен прокурор Камен Ситнилски за чл. на ВСС от прокурорската квота, като и популяризирането й сред прокурорите и провеждането на самия избор. Дисциплинарният състав е посочил, че Ситнилски активно е използвал служебното си положение на един от висшите ръководители в Прокуратурата към процесния момент, за да организира избора си за чл. на новия ВСС. От правна страна е направен извода, че установените по дисциплинарното дело факти сочат на умишлено и грубо нарушение от Ситнилски на точки 1.1, 1.2, 1.3, 1.4, 5.3, 5.5, 5.6, 5.7, 5.8, 5.9, 8.1 и 8.6 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ), което деяние е съставомерно по чл. 307, ал. 4, т. 3 от ЗСВ, като същевременно извършеното осъществява и състава на нарушението по чл. 307, ал. 4, т. 4 от ЗСВ - действие, което накърнява престижа на съдебната власт. Решението и преписката са внесени за разглеждане в заседание на ВСС, като с писмо изх. № 11-00-024 от 7.03.2014 г. Ситнилски е уведомен за датата, на която ще бъде разгледано предложението на дисциплинарния състав, и му е предоставена възможност за явяване и изслушване. Дисциплинарноотговорното лице се е явило на заседанието на 13.03.2014 г. и е било изслушано. Висшият съдебен съвет се е произнесъл отрицателно по исканията за отводи на негови членове. На заседанието на ВСС, проведено на 13.03.2014 г., за което е съставен пълният стенографски протокол № 12, са проведени разисквания. Предложението на дисциплинарния състав за налагане на дисциплинарно наказание на Камен Добринов Ситнилски е подложено на гласуване, като резултатът от гласуването е: 16 гласа "за", 5 - "против" и 3 - "въздържали се", и този резултат е същият при проведеното повторно гласуване. Въз основа на това гласуване Висшият съдебен съвет е постановил решението по т. 49, с което на Камен Добринов Ситнилски е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 3 от ЗСВ "дисциплинарно освобождаване от длъжност". Решението на ВСС е атакувано от Ситнилски пред Върховния административен съд. Тричленен състав на ВАС с решение № 7346/30.05.2014 г., постановено по административно дело № 4192/2014 г., е обявил нищожност на решението на Висшия съдебен съвет по съображения, че решението на Съвета е взето при липсата на необходимото квалифицирано мнозинство от 17 гласа по чл. 27, ал. 6 от ЗСВ. Това съдебно решение (подписано с особено мнение от докладчика по делото и председател на състава), е отменено като материалноправно незаконосъобразно от петчленен състав на Върховния административен съд с решение № 14841/10.12.2014 г. по административно дело № 8975/2014 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав на ВС със задължителни указания в мотивите. Петчленният съдебен състав не е възприел извода на тричленния за нищожност на решението на ВСС, като е посочил, че приложимата норма относно изискуемото мнозинство за вземане на решението е чл. 320, ал. 4 от ЗСВ (т. е. повече от половината на членовете на ВСС, равняващо се на 13 гласа), а производството по освобождаване на изборен чл. на Съвета е двуфазно. Изложено е и, че съдебното решение не съдържа мотиви по всички правнорелевантни факти по чл. 172а, ал. 2 от АПК - а именно дали инкриминираното деяние е извършено от дисциплинарно наказаното лице, дали същото осъществява от обективна и субективна страна състава на дисциплинарно нарушение, как е протекла дисциплинарната процедура и спазени ли са изискванията на ЗСВ при провеждането й, нито доводи относно съответствието или несъответствието с приложимото материално право на оспорения акт на ВСС. Спазвайки задължителните указания на петчленния състав, от правна страна настоящия съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения: Специалните правила за реализиране на дисциплинарна отговорност на изборни членове на ВСС са в няколко насоки. На първо място, в чл. 307, ал. 2 от ЗСВ са предвидени специфични основания за налагане на дисциплинарно наказание на изборен чл. на ВСС - за извършено тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и за действия, които накърняват престижа на съдебната власт. В разпоредбата не е изрично предвидено, че дисциплинарно наказание на изборен чл. на ВСС се налага за извършено дисциплинарно нарушение (за разлика от разпоредбата на чл. 307, ал. 1 от ЗСВ), което е определено в чл. 307, ал. 3 от ЗСВ като виновно неизпълнение на служебните задължения на съдия, прокурор и следовател. Същевременно посочените в чл. 307, ал. 2 от ЗСВ основания за налагане на дисциплинарно наказание на изборен чл. на ВСС не са идентични по съдържание с дисциплинарните нарушения, изброени в ал. 4 на чл. 307. Тази различна регламентация несъмнено е обусловена от особените правомощия на членовете на ВСС, които се различават от тези на магистратите (и в този смисъл част от нарушенията по чл. 307, ал. 4 са неотносими за тях), от техния статут, както и от правната същност на самия Висш съдебен съвет. За изборен чл. на ВСС е предвидено едно дисциплинарно наказание - в чл. 308, ал. 3 от ЗСВ е посочено, че за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 2 на изборен чл. на ВСС се налага дисциплинарно наказание освобождаване от длъжност. За целите на настоящото производство не е необходимо да се обсъждат причините за това законодателно решение, но същественото е, че законодателят несъмнено е отчел спецификата на ВСС като колективен орган на съдебната система, неговите функции и предназначение, както и статута на неговите изборни членове, като е предвидил възможност за налагане само на едно дисциплинарно наказание, за разлика от магистратите, за които в чл. 308, ал. 1 от ЗСВ са предвидени шест вида наказания, едно от които - това по т. 6, е дисциплинарно освобождаване от длъжност. Във връзка с налагането на дисциплинарно наказание на изборен чл. на ВСС е приета изрична регламентация относно дисциплинарнонаказващия орган, като в чл. 311, т. 2, б. "в" от ЗСВ е предвидено, че това е Висшият съдебен съвет; както и относно акта, с който се налага дисциплинарно наказание, като в чл. 316, ал. 1 от ЗСВ е посочено, че това е решение на Висшия съдебен съвет. В практиката няма спор, че две дисциплинарни нарушения могат да се осъществят с едно действие (както е прието в конкретния случай от ВСС). В случая характерът на двете твърдяни нарушения - на етичните правила и уронване престижа на съдебната власт - чл. 307, ал. 4, т. 3 и 4 от ЗСВ, предполагат възможността с едно действие да са осъществени и двете нарушения. За да се ангажира дисциплинарната отговорност на Камен Ситнилски, следва да се установи по безспорен начин, че извършеното от него действие осъществява състава на дисциплинарното нарушение. Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице е необходимо да се установи от фактическа страна деянието - действие или бездействие, от обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, т. е. да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, от субективна страна да е налице вина на дееца - умисъл или небрежност, да е установен правнорелевантен резултат (вреда) и да е налице причинна връзка между деянието и резултата. С оглед на това, за да е законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно наказание, следва да се установят посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е изложил мотиви за всеки от тях. По несъмнен начин е необходимо вината да е лична, на дисциплинарно отговорното лице и конкретните обстоятелства, които се подвеждат към фактическия състав на чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ да обосновават съответното нарушение на правилата за професионална етика, произтичащи от цитираните от дисциплинарния състав норми от КЕПБМ, да са доказани по несъмнен начин. Всички морални норми са с висока степен на абстрактност. Такива са и нормите на КЕПБМ. Съдържанието им е израз на фактически установени в обществото общоприети правила за поведение гарантиращи защитата на онези ценности, които на дадения етап от своето развитие обществото е приело за значими и като градивен елемент на престижа на съдебната власт. С оглед на това се изисква от магистратите и от членовете на ВСС въздържание от действия, които могат да компрометират тези ценности. В случая се твърди нарушение на етичните правила от страна на Ситнилски. Етичните правила са норми с морално-оценъчен характер, а не правни норми. Етичните норми нямат хипотеза, диспозиция, санкция. Те предписват определен резултат, но не формулират конкретно поведение. С оглед обстоятелството, че Камен Ситнилски е наказан от ВСС за извършени действия, но не и за бездействия, то настоящият съдебен състав счита, че следва да бъде установено дали посочените в решението на дисциплинарния състав и в изказванията на членовете на ВСС действия, извършени от жалбоподателя Ситнилски, представляват нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ. Съгласно чл. 39, ал. 1 от АПК, субсидиарно приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 328 от ЗСВ, релевантните за спора факти и обстоятелства се установяват чрез обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон. Разпоредбите на чл. 20, ал. 2 и 3, чл. 21, 21а, 21б, 22 и 22а от ЗСВ регламентират изготвяне на предложенията за изборни членове на ВСС, начина на свикване и провеждане на събранията по чл. 21, ал. 3-7 и чл. 21а, ал. 1 от ЗСВ за избор на делегати за събранията по чл. 20, ал. 3 от ЗСВ, изпращане на предложенията, придружени с писмено съгласие и подробна професионална биография на кандидата, както и с името и писмените мотиви на участника в събранието, издигнал съответната кандидатура, публикуването на кандидатурите на интернет страницата на ВСС, както и на документите на всеки кандидат от кадровото му досие по чл. 30а, ал. 2 от същия закон. Съгласно чл. 22а, ал. 5 от ЗСВ в 14-дневен срок от публикуването на кандидатурите всеки кандидат представя на Висшия съдебен съвет писмена концепция за работата си като негов член. В същия срок кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет представят декларация за имотното си състояние и произхода на средствата за придобиването на имуществото си по образец, предложен от комисията по чл. 19, ал. 2 и от Висшия съдебен съвет и утвърден от министъра на правосъдието. Концепцията и декларацията на всеки кандидат се публикуват в срок до три работни дни от получаването им на интернет страницата на Висшия съдебен съвет. Разпоредбата на чл. 22а, ал. 6 от ЗСВ предвижда възможността юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации не по-късно от 7 дни преди изслушването да представят на Висшия съдебен съвет становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставяни. Допустими са становища, както и сигнали и от други лица, които обаче да не са анонимни. Текстовете на чл. 23 и 24 от ЗСВ уреждат реда за провеждане на делегатските събрания и избора на членове на ВСС. Досежно личната деятелност на Ситнилски през периода от издигане на кандидатурите за членове на Висшия съдебен съвет и провеждане на общото делегатско събрание на прокурорите, предвид гореизложеното от съществено значение за изхода на спора по делото се явяват събраните в хода на дисциплинарното производство допустими гласни и писмени доказателства, при анализа и съвкупната преценка на които се установяват безспорни факти, доказващи извършването на вменените му нарушения. Всички разпитани свидетели (38 на брой) установяват обстоятелства, свързани с организацията и провеждането на събранията за избор на делегати и впечатления от общото събрание за избор на членове на ВСС. Един от основните спорни въпроси по делото е за достоверността на информацията, публикувана в сайта www. afera. bg и възможността същата да бъде използвана в рамките на образуваното дисциплинарно производство по отношение на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице Камен Ситнилски. Съгласно разпоредбата на чл. 32 от Закона за специалните разузнавателни средства, резултатите, получени чрез специални разузнавателни средства, не могат да бъдат използвани за друго, освен за предотвратяване, разкриване и доказване на престъпления, при условията и реда, посочени в закона. В решение № 10-00-002/6.03.2014 г. на дисциплинирания състав, предложено за обсъждане на пленарно заседание от членовете на ВСС и съставляващо мотиви на оспорения акт, няма твърдения, базирани изцяло и само на данни, събрани чрез специални разузнавателни средства. В основата на изложените твърдения за извършено нарушение от страна на Камен Ситнилски са разпространените в публичното пространство аудизаписи за проведени разговори във връзка с предстоящия избор за членове на ВСС от прокурорската квота, при участието на бившия зам. главен прокурор на РБ - Камен Ситнилски, бившия зам. апелативен прокурор на Апелативна прокуратура гр. Пловдив Румен Боев, апелативния прокурор на Апелативна прокуратура гр. Бургас Емил Христов, окръжния прокурор на Окръжна прокуратура гр. Хасково Иван Ванчев, председателя на Окръжния съд гр. Хасково Миглена Тянкова, председателя на Районен съд гр. Свиленград Христо Георчев и гражданина Тодор Бояджиев. Тези лица са разпитани като свидетели по дисциплинарната преписка от дисциплинарния състав и никой не отрича осъществяването на разговори чрез мобилна връзка. Разбираемо, като защитна теза, самите разговори са представени като колегиални и приятелски, с които не се накърняват моралните и етични норми, авторитета на лицата и престижа на съдебната система. По дисциплинарното дело е приложено като доказателство писмо на главния прокурор изх. № И 430/8.07.2013 г. относно извършена проверка по преписка № 6038/2013 г. на Софийска градска прокуратура. Установено е, че източник на информация са експлоатирани по установения в закона СРС, приложени по искане на ГДБОП и разрешени от председателя на Окръжен съд-София във връзка с образувано д. п. № 16-С/2012 г. по описа на СО при СГП срещу Емил Златев Христов - апелативен прокурор - Бургас, за престъпления по чл. 282 НК и чл. 294 НК. Именно по това дело са изпратени от ГДБОП изготвените доказателствени средства, получени при прилагане на СРС по описания по-горе начин. Наблюдаващият прокурор е разпоредил те да се съхраняват в РКИ до приключване на наказателното производство. Образувано е било и д. п. № 23-П/ 2012 г. по описа на СО при СГП, водено срещу неизвестен извършител - магистрат, за престъпление по чл. 231а, ал. 2, т. 4 НК, по което също са експлоатирани СРС по искане на ГДБОП. Установено е, че съдържанието на изготвените ВДС е идентично с публикуваните разговори от информационния сайт www. afera. bg. и от други печатни и електронни медии след 28.06.2013 г., създаващи впечатление за манипулиране и предварително уговаряне избора на Камен Ситнилски за чл. на ВСС. За създаване на предварителна организация и активна агитация за избора на Камен Ситнилски за чл. на ВСС свидетелстват и показанията на разпитаните свидетели Светломир Хиков /прокурор в СРП/, Антон Ефтимов /прокурор в СРП/, Любка Кабзималска /прокурор в СРП/, Георги Асенов /прокурор в ОП гр. Плевен/, Силвия Соколова /прокурор в СРП/, Снежана Георгиева /прокурор в Окръжна прокуратура гр. Плевен/. Изложеното от тези действащи прокурори е в смисъл, че като делегати на събранието по избора за членове на ВСС са участвали определени лица, на които е посочено изрично да се гласува за Камен Ситнилски. Няма спор по факта, че върху делегатите не е упражнявано насилие и не са отправяни заплахи, доколкото обаче, посочването на определения кандидат е ставало от административни ръководители, редовите прокурори са се чувствали зависими, което от своя страна е довело до опорочаване на волята им при гласуването. По време на делегатското събрание, в свободни разговори между делегатите са разменяни реплики, че в някои прокуратури е имало давление от страна на административния ръководител да подкрепят кандидатурата на г-н Ситнилски. Действително, никой от разпитаните свидетели не твърди, че Камен Ситнилски лично е агитирал за своята кандидатура, че е упражнил насилие или отправял заплахи. Но пресъздаването на усещане за предварителна уговорка и организация на административни ръководители от прокуратурата в широк мащаб - да се гласува за зам. главния прокурор Ситнилски, обяснява част от съдържанието на публикуваните разговори между жалбоподателя и визираните лица в сайта www. afera. bg, които са направени обществено достояние вследствие на журналистически разследвания. При обобщаване на изложените факти, съдът счита за доказано укоримото поведение на Камен Ситнилски, което е в противоречие с нормите от Кодекса за етично поведение на българските магистрати /КЕПБМ/. В чл. 307, ал. 4, т. 3 ЗСВ нарушаването на Кодекса за етичното поведение на българските магистрати е квалифицирано като дисциплинарно нарушение. Почтеността и благоприличието имат основно значение за доверието, авторитета и цялостната дейност на магистрата. В случая установените от дисциплинарния състав факти, изложени в мотивите на решението, сочат на умишлено нарушение на правилата за поведение, заложени в КЕПБМ, раздел II. Правила за етично поведение, произтичащи от основните принципи. Съществено е нарушението от Ситнилски на принципа за почтеност и уважително отношение към колегите, за да постигне изгоден за него личен интерес. В т. 5 от кодекса са посочени изисквания към магистратите, определящите правила за поведение, произтичащи от принципа за почтеност и благоприличие. С личното си поведение и чувство за отговорност в служебната и извън служебната си дейност, магистратът трябва да дава пример за висок морал и почтеност /т. 5.5/; магистратът следва да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му в професията и обществото /т. 5.6/, магистратът следва да е с безукорна репутация /т. 5.7/; магистратът следва да е последователен и неотклонен при спазването на правните и етични норми /т. 5.8/; При кариерното си израстване, магистратът не трябва да използва лични контакти (връзки, ходатайства) и да предприема действия, които уронват достойнството му /т. 5.9./; магистратът на ръководна длъжност се отнася към служебно подчинените му магистрати и съдебни служители с уважение и зачитане на личното им достойнство и без да допуска или създава впечатление за привилегироване/т. 8.1./ В качеството му на зам. главен прокурор Камен Ситнилски, чрез административни ръководители на отделни прокурори, се е възползвал от служебното йерархическо подчинение на прокурорите в страната, с цел манипулиране волята им при осъществяване на избор. В част от свидетелските показания е изразено признание за безпокойство от служебни неприятности, в случай на неизпълнение на поръката за кого да се гласува. Правилно наказващият орган е приел, че поведението на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице е несъвместимо с етичните правила, широкото разгласяване сред обществото на факти от компрометирания начин на избора му за чл. на ВСС накърняват доверието и престижа както на самото лице, така и на съдебната система. А това са законоустановени предпоставки по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 ЗСВ за налагане на дисциплинарно наказание. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за наличие на съществени процесуални нарушение, изразяващи се в нарушено право на справедлив процес по смисъла на чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи / ЕКПЧ/. Цитираните от жалбоподателя решения на Съда на ЕС /"Пиерсак срещу Белгия"; "Волков срещу Украйна"/ са постановени по казуси с различна фактическа обстановка, а следва да се има предвид, че и законодателната уредба в посочените страни е твърде различна в сравнение с националната. Основните акценти в мотивите по решенията на Съда на ЕС са гаранциите за правото на справедлив съдебен процес. Възраженията на жалбоподателя, базирани на чл. 6 от ЕКПЧ, не са по отношение процедурата в българския съд, а по отношение правилата на производство по налагане дисциплинарни наказания на магистрати и участието на отделните членове на наказващия орган в различни качества. В конкретния случай няма нарушение на процедурата от страна на ВСС при налагане на дисциплинарно наказание на Камен Ситнилски. Както дисциплинарният състав към Съвета, така и самият ВСС не са правораздавателни органи. Дисциплинарният състав има помощни функции при установяване на фактическата обстановка, събиране и обобщаване на данните по твърдяното за извършено нарушение, но самата преценка за неговата съставомерност, обуславяща налагане на дисциплинарно наказание, обсъждането на доказателствата по преписката и гласуването дали да бъде наложено наказание на магистрат, е в правомощията само на ВСС като колективен орган (решение № 6537 от 15.05.2014 г. по адм. дело № 15724/2013 г. на ВАС, VI отд.). Настоящият съд счита за законосъобразни действията на членовете на ВСС и на самия орган. В решения на различни състави на Върховния административен съд многократно е изразявано становището, че няма законова пречка за участие на чл. на съвета в няколко качества, в рамките на вътрешните процедури, които са предпоставка за изясняване и формиране общата воля на колективния орган. Освен това, внасянето на предложение за образуване на дисциплинарно производство не означава, че при всички случаи процедурата ще приключи с налагане на наказание. Както преценката на дисциплинарния състав, така и преценката на членовете на ВСС трябва да е мотивирана обективно съобразно доказателствата - дали има реално извършено нарушение от страна на магистрат, което да предполага налагане на наказание. Поради това участието на Галя Георгиева като вносител на предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу Камен Ситнилски, като чл. на дисциплинарния състав и като чл. на ВСС при гласуване на оспореното решение не е съществено процесуално нарушение, обуславящо унищожаемост на решението на ВСС. Жалбоподателят Камен Ситнилски в заседание на ВСС на 30.05.2013 г., т. е. преди образуване на дисциплинарното производство срещу него, се е присъединил към становището на други членове на Съвета, че предложителите за започване на дисциплинарно производство не бива да бъдат освобождавани от възможността да участват в 3-членните състави за разглеждането на това дисциплинарно производство. В административния процес доказването на главните факти във връзка с издаването на административния акт е в тежест на административния орган. Съгласно чл. 170 от АПК административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. За да постигне своята цел, главното доказване трябва да е винаги пълно - иначе съдът не може да приеме, че фактът на главно доказване се е осъществил. Пълно е доказването, което цели да създаде сигурно убеждение на съда в истинността или неистинността на съответното фактическо твърдение. Такова доказване законът изисква относно всички фактически твърдения, които обуславят спорното право. В конкретния случай дисциплинарно наказващият орган е изпълнил задължението да запълни етичната норма на КЕПБМ с фактическото съдържание на действията на магистрата. Обществената оценка санкционира директно поведението, а съдебният контрол е за законосъобразността на акта, който налага наказанието за това поведение. За пълнота на изложението трябва да се упомене, че поддържаното и пред настоящия тричленен състав от жалбоподателовия повереник възражение за нищожност на атакуваното решение на ВСС не следва да бъде обсъждано, доколкото тричленният съдебен състав е обвързан от становището на петчленния състав относно наличие на изискуемото мнозинство при гласуването на ВСС за дисциплинарното наказване на жалбоподателя, което обуславя да се приеме, че решението на ВСС е валидно, тъй като е взето от компетентен орган в пределите на неговите законоустановени правомощия, при необходимия кворум и при наличие на изискващото се по закон мнозинство. По изложените съображения съдът счита, че не са налице основания по чл. 146 от АПК за отмяна на оспореното решение на ВСС, актът е законосъобразен, издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК на ответника по делото следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,