Решение № 3988 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11028/2013 г.

Решение № 3988 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11028/2013 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния и от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 4622 от 10.08.2012 г. постановено по адм. дело № 4938/2011 г. по описа на Административен съд София-град. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни съображения по същество на спора. Иска се отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - "Агро Консулт" ЕООД, представлявано от Красимир Мирославов Тодоров - управител, чрез пълномощника си адв. Иван Генадиев Болярски, оспорва касационната жалба като неоснователна и претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Прилага списък на разноските и адвокатско пълномощно. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба на зам. изпълнителния директор е процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в тази част да се прекрати. В случая оспорваният административен акт е издаден от изпълнителния директор на ДФЗ - РА, който съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 от АПК е страната по делото. Именно той е бил конституиран като ответник по жалбата на "Агро Консулт" ЕООД и по отношение на него е постановен съдебният акт. А право да обжалват решението на първоинстанционния съд имат само страните по делото, за които то е неблагоприятно - чл. 210, ал. 1 от АПК, или заинтересованите лица, съгласно чл. 210, ал. 2 от АПК, но зам. изпълнителният директор не попада в нито една от двете групи лица. Касационната жалба на изпълнителния директор на ДФЗ - РА е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът, по жалба на "Агро Консулт" ЕООД, е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-2600/3104 от 09.04.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо получена от жалбоподателя по подадено от него заявление за единно подпомагане за площ за 2009 г. сума в размер на 53 551.82 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентния административен орган, като е съобразил разпоредбите на чл. 27, ал. 3 и ал. 4, чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП; чл. 162, ал. 1, т. 8 и чл. 166 от ДОПК; чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФЗ. Приел е още, че е нарушено изискването за форма - чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като в акта липсват фактическите и правни основания за издаването му, което прави невъзможно изследването му за несъответствие с материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК. Установил е също, че административният орган е допуснал съществени нарушения на административно-производствените правила, водещи до отмяна на оспорвания акт. 1. жалбоподателят не е бил уведомен за започване на административното производство, което е довело до нарушаване на процесуалните му права - да се запознае с фактите; за представи доказателства; да присъства на извършените проверки; да прави възражения и т. н.; 2. нарушени са принципите на достъпност, публичност и прозрачност; 3. налице е нарушение на чл. 26, 28, 34, 35 и чл. 36 от АПК. Съдът е приел също така, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на приложимия материален закон, тъй като липсва недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателя, което го освобождава от санкция съгласно основните положения, посочени в т. 66, 67 и 68 от Преамбюла на Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията. Съгласно същите, когато земеделският производител е представил фактически точна информация или когато той може да докаже по друг начин, че не е допуснал грешка, то погрешното прилагане на условията за подпомагане от страна на администрацията обуславя приложението на основанието, предвидено в чл. 73, т. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията и сумата не подлежи на възстановяване. Решението е правилно. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора. Съгласно чл. 59 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително посочване на фактическите и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Фактически основания в оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от изпълнителния директора на ДФ "Земеделие", не се съдържат, както правилно е приел решаващият съд. Не може да се приеме, че изразът "новополучена официална информация в Интегрирана система за администриране и контрол - регистър Система за идентификация на земеделските парцели (ИСАК), с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази", може да бъде фактическо основание. Не става ясно нито основанието, нито методиката, по която е определен размерът на сумата, нито причината, въз основа на която тази сума се обявява за недължимо платена, нито от какво естество е тази "новополучена официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е "длъжна да се съобрази". При подаване на заявление за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), както и по Схемата за национално доплащане на площ за 2009 г., ответникът в настоящото производство, е бил подложен на всички видове проверки, произтичащи от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване на модулация, предвидени в регламенти (ЕО) № 1782/2003 г. и (ЕО) № 73/2009 г. на Съвета, както и за прилагане на кръстосаното спазване, предвидено в Регламент (ЕО) № 479/2008 г. на Съвета. В същото време, след подаването на заявлението, са извършени "административни проверки" на заявленията, в резултат на които е "намалена годната за подпомагане площ", а на това основание и част от оторизираната субсидия на бенефициента - в размер на 53 551,82 лв. - се явява "недължимо изплатена", тъй като "е била платена за недопустими за подпомагане площи". Следва да се има предвид, че при подаване на заявленията си за подпомагане за кампания 2009 г., в ИСАК е съществувал създаден специален слой, който обхваща допустимите за подпомагане земеделски земи. Слоят за допустимост е изработен чрез интерпретация на орфото изображения на територията на страната и чрез съпоставка на данните от декларираните площи през кампаниите 2007 и 2008 г. На основание чл. 43 от ЗПЗП Разплащателната агенция извършва директни плащания по подадените заявления, след като установи истинността на подаденото заявление. На основание чл. 47, ал. 2 от ЗПЗП, Разплащателната агенция може да намали размера или да откаже плащане по схема, когато не са спазени изискванията на схемите за национални доплащания, финансирани от Европейския фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет по реда на ДОПК, съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 и 4 ЗПЗП. По делото няма данни, а и във фактическите основания на обжалвания АУПДВ не се твърди, че с поведението си бенефициентът е въвел в заблуждение органите на РА, нито че в подаденото заявление са декларирани неверни данни относно вида и размера на площите. Във връзка с изложеното е верен изводът, направен от първоинстанционния съд, че е налице хипотезата на чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. и следователно, задължението за възстановяване, посочено в § 1 на същия член, не следва да се прилага, тъй като плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган, и грешката не е могло да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Затова не може да се приеме, че извършеното плащане на субсидията, респективно на част от нея представлява неправомерно получена сума, т. е. не може да се квалифицира като публично държавна вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Нормата на чл. 31 от Регламент (ЕО) 1290/2005 г., регулираща отношенията между Разплащателната агенция и ЕК не е правно основание за издаването на процесния административен акт. Последицата от нарушаването на правилата на Общността за финансиране е предпоставка за намаляване на субсидиите, респ. основание за тяхното възстановяване от държавата, но не и от земеделския производител. Съгласно чл. 24, § 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. всяка проверка, включително и кръстосаната, при която са констатирани нередности, следва да бъде последвана от други подходящи административни процедури, включително и проверки на място. Съгласно чл. 28 от същия регламент всяка проверка на място подлежи на контролен доклад, за да има възможност да се прегледат детайлите на проверката, като съгласно § 2 на чл. 28, на земеделския производител се дава възможност да подпише доклада, за да удостовери присъствието си на тези проверки и да направи забележки. Когато бъдат открити нередности, земеделският производител получава и копие от контролния доклад. Ако нередностите са открити при дистанционна проверка, възможността за подписване на доклада се предоставя преди компетентните власти да направят заключенията си от констатациите по всички намаления или изключвания. В този смисъл, независимо от новопредставената информация и констатираните при последващите кръстосани проверки различия, е било задължително Разплащателната агенция да предприеме и други подходящи административни процедури, включително и проверки на място, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с нередностите. След като не е извършила тези действия, ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция не е изяснила в пълна степен верността на установените несъответствия, нито е установила причините, довели до тези несъответствия. Това е било абсолютно необходимо, с оглед на факта, че през 2009 г. са били извършени две кръстосани проверки, които са установили, че заявените от жалбоподателя площи са допустими за подпомагане и едва третата проверка - през м. 12.2010 г. ги обявява за недопустими. По този начин, административният орган е допуснал съществено нарушаване на процедурата, която е основание за отмяна на атакувания акт. Правилно съдът се е позовал на нарушенията на чл. 26, 28, 34, 35 и 36 от АПК, защото административният орган не е уведомил земеделския производител за започналото административно производство, и по този начин го е лишил от възможността да участва в него и да представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Административният орган не е събрал и служебно всички необходими доказателства, като е издал административния акт без да изясни фактите и обстоятелствата по делото, както и да обсъди възраженията и обясненията на страните. Допуснатото нарушение също е съществено, защото ако бенефициента бе допуснат да участва в производството и да представи необходимите доказателства, възражения и обяснения, би могло да се стигне до друга фактическа обстановка, както и да бъдат направени други правни изводи, различни от направените от административния орган. При така изложените съображения обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор на касационния жалбоподател не се дължат разноски за настоящата инстанция. Претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на понесените по делото разноски е основателна и следва да бъде уважена. Независимо от факта, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, съдът ще следва да присъди в полза на "Агро Консулт" ЕООД изцяло сумата от 1 800 лева по представения списък на разноските и договор за правна услуга от 27.02.2014 г. Това е така, тъй като в случая липсва искане на насрещната страна по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложим субсидиарно в административния процес. Водим от горното и на основание чл. 215, т. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение