Решение № 3676 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1025/2019 г.
ВАСVI отделение13.03.2019 г.докладчик Тодор Тодоров
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 119/17.12.2018 г. по адм. дело № 193/2018 г. на Административен съд – Т.. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Т.. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 3676 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1025/2019 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – Т. против решение № 119/17.12.2018 г. по адм. дело № 193/2018 г. на Административен съд – Т.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 40, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът посочва, че административният съд не е обсъдил точно нормативното основание по чл. 1, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) както и относимите във връзка с този текст факти. Ответникът по касационната жалба - О. Шукриев, от [населено място] изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. С решение № 119/17.12.2018 г. по адм. дело № 193/2018 г. Административен съд – Т. е отменил по жалба на О. Шукриев, от [населено място] решение № 1040 – 25 – 24/31.10.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Т. и потвърденото с него разпореждане № О – 25 – 000 – 00 – 01247040/14.09.2018 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Т. досежно отказ за отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване. Административният съд е приел, че актовете на пенсионните органи са издадени в противоречие с материалноправни разпоредби – основание за отмяната им по чл. 146, т. 4 АПК. Посочил е, че с нормата на чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ не е предвидена начална дата за подаване на декларациите за промяна на осигуряването, поради което всяка предсрочно подадена декларация следва да се счита, че е породила нормативно изискуемото правно действие. Решението е неправилно. Постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и като такова следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Т.. По делото е установено, че О. Шукриев е започнал дейност като земеделски стопанин, считано от 28.01.2016 г., като се е осигурявал за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт. На 01.12.2016 г. е прекъснал тази си дейност и е започнал друга като самоосигуряващо се лице – съдружник в "Ели-03" ООД, за което на същата дата е подал декларация, с която е декларирал като вид на осигуряването – инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и общо заболяване и майчинство. Отказите на органите на НОИ за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода 20.08.2018 г. – 19.09.2018 г. по болничен лист № Е201826049/20.08.2018 г. са мотивирани с липса на промяна в осигуряването на лицето от 01.12.2016 г. и отсъствието на осигуряване за риска общо заболяване (независимо, че са били внасяни осигурителни вноски). Съдът не е изяснил точно съдържанието приложимата норма. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ (нова - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП от 1 до 31 януари на съответната календарна година. Налице е срок, дефиниран с начална и крайна дата, а не както е приел административният съд, че макар и подадена на 01.12.2016 г. декларацията на О. Шукриев за промяна вида на осигурителните рискове поражда целените с нея правни последици за следващата календарна година като подадена преди 31.01.2017 г. Не е отчетена нормативната промяна на разпоредбата на чл. 1, ал. 4 НООСЛБГРЧМЛ и неточно е интерпретирана относимата й за спора редакция. Във връзка с изясняване на фактите по спора, административният съд не е обсъдил и анализирал справките на контролните органи на НОИ по повод осъществената от тях проверка (които са част от административната преписка) и извършения служебен запис в системата на НАП на 31.08.2018 г., касаещ осигурителноправния статут на О. Шукриев. С оглед пропуските на съда при изясняване на съдържанието на относими за спора материалноправни разпоредби и необсъждането на релевантни факти е възможна различна оценка на правните последици на подадената декларация за промяна на осигуряването от 01.12.2016 г. При новото разглеждане на делото следва да се има предвид, че съгласно чл. 1, ал. 3 НООСЛБГРЧМЛ, при прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването, т. е за периода до 31.12.2016 г. О. Шукриев е бил осигурен за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт. Административният съд дължи произнасяне за характера на срока от разпоредбата на чл. 1, ал. 4 НООСЛБГРЧМЛ в нейната относима за спора редакция, с оглед на който следва да се оценят и правните последици на подадената на 01.12.2016 г. декларация за промяна на осигуряването, в съвкупност с останалите писмени доказателства по делото. Този въпрос има преюдициално значение досежно приложението на чл. 40, ал. 1 КСО. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение