Решение № 11373 от 13.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3230/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Михайлова от [населено място], област Перник срещу решение 3709 от 15.11.2024г., постановено по адм. д. 1182/2023г. по описа на Административен съд Благоевград, с което са отхвърлени изцяло предявените от касаторката срещу Община - Радомир искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 219 730,25 лв / алтернативно -155 782,25 лв/ и неимуществени вреди в размер на 65 919,08 лв от пропуснатата възможност за получаване на финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г.,ОС- 4 за инвестиционно намерение за създаване на иновативно шивашко ателие със средства от бюджета на ЕС и от реализирани поръчки на дънки в периода юни 2015- юли 2020г. поради бездействие на длъжностни лица от община Радомир по заявление вх. АБ-94-00-96/29.01.2013г., заявление вх. АБ-94-00-97/29.01.2013г., заявление вх. АО 94-121/ 10.01.2013г. и заявление вх. АБ-94-00-1841/18.11.2013г. и Р. Михайлова е осъдена да заплати на община Радомир сумата от 4 500 лв. съдебни разноски . Касационната жалбоподателка твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено изцяло с произтичащите от това правни последици. Редовно призована за съдебно заседание, касаторката Р. Михайлова се явява лично, поддържа жалбата и искането за отмяна на обжалваното решение. По делото е постъпила и писмена защита с развити доводи за основателност на касационната жалба. Ответникът, община Радомир, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение в обжалваната част е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. АС- Благоевград е сезиран с искови претенции, предявени от Р. Михайлова срещу община Радомир за присъждане на обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди в размер на 219 730,25 лв / евентуално -155 782,25 лв / и неимуществени вреди в размер на 65 919,08 лв, причинени й от неправомерни действия и бездействия на кмета на общината и общински служители, изразяващи се в злоупотреба с власт и заобикаляне на закона. В резултат на тези действия, ищцата е била лишена от възможността да получи финансиране от ЕС по нейното инвестиционно намерение за създаване на иновативно шивашко оборудване на поръчки на дънки с ниска себестойност по мерки 41 и 431 Прилагане на стратегии за местно развитие от Програма за развитие на селските райони 2007-2013г. във вр. с чл.61 от Регламент 1698 и Регламент 1974/2006г. и мярка 312 от Стратегията за местно развитие на МИГ Радомир Ковачевци Земен . Незаконосъобразните действия и бездействия на кмета и общинските служители се изразяват в неиздаване на документи във връзка с реализиране на инвестицията- неиздаване на скица, несвоевременно издаване на виза за проектиране и на разрешение за поставяне на преместваеми обекти, отказ на архитекта на общината да издаде становище във връзка с подаденото от ищцата заявление за инвестиционно намерение, необоснована промяна на статута на обекта на инвестиционното намерение на ищцата- от шивашко ателие в шивашко предприятие . Във всички искови молби и уточнения към тях, включително и в поправената й искова молба от 29.04.2022г., М. се позовава на вреди, причинени й от незаконосъобразни бездействия на органите на общината, които нарушават гарантирани й от правото на ЕС права и е посочила като правно основание на иска си : чл. 41, пар. 3 от Хартата на основните права на ЕС за нарушение на чл.16 и чл.41, пар.1 от нея във вр. с чл.4, § 3 от Договора за Европейския съюз /ДЕС/. С обжалваното съдебно решение АС- Благоевград е отхвърлил изцяло предявените от Р. Михайлова срещу Община - Радомир искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 219 730,25 лв. / алтернативно -155 782,25 лв/ и неимуществени вреди в размер на 65 919,08 лв. от пропуснатата възможност за получаване на финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г.,ОС- 4 за инвестиционно намерение за създаване на иновативно шивашко ателие със средства от бюджета на ЕС и от реализирани поръчки на дънки в периода юни 2015- юли 2020г. поради бездействие на длъжностни лица от община Радомир по заявление вх. АБ-94-00-96/29.01.2013г., заявление вх. АБ-94-00-97/29.01.2013г., заявление вх. АО 94-121/ 10.01.2013г. и заявление вх. АБ-94-00-1841/18.11.2013г. За да достигне до този резултат, в съответствие с изложените от ищцата оплаквания за нарушение на правото на ЕС и на задължителните указания, дадени от ВАС с решение N 12420 от 13.12.2023г. по адм.д. N 5630/2023г. на ВАС , съдът е приел, че е сезиран с искове по чл.4, §3 от ДЕС, а не само по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и подробно е обсъдил дали твърдените от ищцата незаконосъобразни действия и бездействия на служителите при ответника съставляват нарушения и на посочените от нея разпоредби на Регламент 1698/2005г.;чл.10 и чл.13 от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на съвета;чл.52, ал.2 от Регламент ЕО 1605/2002, чл.41 от Хартата на основните права на ЕС. Изложени са и мотиви дали тези разпоредби от правото на ЕС се ползват с директен ефект, дали евентуалното нарушение на правото на ЕС е достатъчно съществено по Стандартите на СЕС за ангажиране на извъндоговорната отговорност на държавите -членки и дали е налице причинно-следствена връзка между тези нарушения и твърдените вреди. Решението е правилно. Съдът правилно е установил фактическата обстановка и е извел правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Правилно , съдът е приел, че исковете са допустими като предявени срещу пасивно процесуално легитимиран ответник, разполагащ с правосубектност като ЮЛ по смисъла на чл. 205, ал. 1 от АПК и от лице с правен интерес, което твърди, че с бездействие на длъжностни лица от Община Радомир са били нарушени защитени от правото на ЕС нейни права. Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 3 от АПК и разпоредбата чл. 2 в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ ( приета с изменението с ДВ. бр. 94 от 2019 г.), се предвижда за имуществената отговорност и за допустимостта на иска да се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз. Разпоредбата води до извод, че преценката за наличието на процесуалните предпоставки за имуществената вреда и за допустимостта на иска, следва се извършва според стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на ЕС като проверката за допустимост на иска се извършва не по отношение на наличието на предпоставките на чл. 204 от АПК, а относно стандартите за допустимост на исковата претенция, определени от СЕС. От установените в хода на делото фактически обстоятелства, с които ищцата е обосновала искането срещу Община Радомир за обезщетяване на причинени й имуществени и неимуществени вреди е видно, че се касае за бездействие на длъжностни лица от община Радомир по заявление вх. АБ-94-00-96/29.01.2013 г., заявление вх. АБ-94-00-97/29.01.2013 г., заявление вх. АО-94-121/10.01.2013 г. и заявление вх. АБ-94-00-1841/18.11.2013 г., които и нарушават гарантирани й от правото на ЕС права с посочено конкретно правно основание. Искане вх. АО-94-00-121/10.01.2013 г. не е заявление за издаване на виза за проектиране по чл. 140, ал. 1 ЗУТ , а е искане за получаване на становище относно инвестиционно намерение за създаване на магазин за онлайн продажба на дънки със шивашко ателие, оборудвано с шивашки машини , предвидено в имот от 91 кв.м по нотариален акт 91/1993 г. УПИ ІІ-2188, чрез закупуване и монтиране на конфигурации от готови сглобяеми павилиони 2 бр. и на санитарно помещение. По него е изразено становище (писмо изх. АО-94-00-121/31.01.2013 г.) и е разгледано от ОЕСУТ на 23.01.2013 г. Следователно не е налице незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл. 256, ал. 1 и ал. 2 АПК. Заявления с вх. АБ-94-00-96/29.01.2013 г. и заявление вх. АБ-94-00-1841/18.11.2013 г. са подадени от трети лица. Непроизнасянето по заявление вх. АБ-94-00-97/29.01.2013 г. за издаване на виза за проектиране за УПИ ІІ-2188 в кв. 121 по плана на гр. Радомир за ситуиране на 2 бр. преместваеми обекти за търговски цели офис контейнери за онлайн магазин и за шивашко ателие е незаконосъобразно бездействие на главния архитект на община Радомир , като неизпълнение на задължение, произтичащо от нормативен акт по чл. 256, ал. 1 АПК (чл. 30, ал. 1 от Наредбата за преместваемите обекти на територията на Община Радомир вр. чл. 56, ал. 2 ЗУТ. Следователно, първата предпоставка от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е налице. Отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не може да бъде ангажирана без да са изпълнени в съвкупност правопораждащите правото на поправяне на вредите условия освен незаконосъобразно в случая бездействие на длъжностни лица от администрацията при Община Радомир по повод подадените заявления е необходимо да е налице и пряка причинно-следствена връзка между твърдяното незаконосъобразно бездействие и претендираните вреди имуществени пропуснати ползи от получаване на финансова помощ по ПРСР 2007-2013 г., ОС-4, за инвестиционно намерение за създаване на иновативно шивашко ателие със средства от бюджета на ЕС и от реализирани поръчки на дънки в периода юни 2015 г. юли 2020 г., и неимуществените вреди душевни терзания поради тази пропусната възможност. Правилно, решаващият състав е приел липсата на втората предпоставка , за да бъде реализирана отговорността на ответника по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ- причинно-следствена връзка между пропуснатата финансова помощ по мярка 312 и пропуснатата полза от реализиране на поръчки за дънки в периода юни 2015 г. юли 2020 г., тъй като този пропуск не се дължи на бездействие на длъжностни лица от администрацията при община Радомир. Това е така, защото Проект УРН СМР50-89/08/312/01 Магазин за онлайн продажби на дънки с шивашко ателие, оборудвано със специални шевни машини за получаване на финансова помощ по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия в размер на 250 385 лв. не е одобрен от комисията за оценка към СНЦ МИГ Радомир-Ковачевци-Земен , поради несъответствието му с изискванията по мярка 312 за максимален размер на общо допустимите разходи по мярка 312 176 024,70 лв. При липсата на която и да е от кумулативно предвидените предпоставки от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, отговорността на държавата и общините за вреди не може да бъде реализирана по предвидения в разпоредбата ред. Правилни и в съответствие с данните поделото са и изводите на съда за липса на предпоставки за ангажиране отговорността на ответника поради нарушение на правото на ЕС, с оглед посочените правни основания на иска чл. 41, парл. 3 от Хартата на основаните права на ЕС за нарушение на чл. 16 и чл. 41, пар. 1 от нея във вр. с чл. 4, § 3 от Договора за ЕС. Съгласно чл. 41, парл. 3 от Хартата на основаните права на ЕС, всяко лице има право на обезщетение от страна на Съюза за вредите, нанесени му от институциите или от техните служители при изпълнение на служебните им задължения, в съответствие с основните принципи, които са общи за законодателствата на държавите-членки. Отговорността на държавата се реализира при доказано достатъчно съществено нарушение на право на ищцата, произтичащо директно от правна норма на Съюза. Липсата на елемент от фактическия състав на отговорността обосновава неоснователността на предявения иск. Фактическият състав на обективната отговорност на държавата за нарушаване правото на ЕС включва следните три условия, които трябва да са налице кумулативно : 1) предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти; 2) нарушението на тази норма да е достатъчно съществено и 3) да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда( Решение на Съда/голям състав/ от 26 януари 2010 по дело С-118/08, т.29 и т.30) В случая следва да се приеме, че първата предпоставка е налице предвид факта, че ищцата сочи като нарушени правни норми на Съюза, предоставящи й права като гражданин на общността. Преценката за това дали допуснатото нарушение е достатъчно съществено, както и за наличието на пряка причинно-следствена връзка между него и претърпените от частноправните субекти вреди, е на националните юрисдикции съгласно дадените от СЕС насоки (решение от 14 март 2013 г. по дело Jutta Leth, т. 43, решение от 12 декември 2006 г. по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, C-446/04, т. 210). За наличието на нарушена правна норма на Съюза, както и по въпроса за наличието на втората предпоставка, а именно доколко това нарушение е достатъчно съществено, съдът е изложил подробни мотиви, подкрепени с позоваване на практика на СЕС, които се споделят от касационната инстанция и не следва да повтарят, а на осн.чл.221 ,ал.2 от АПК да се извърши препращане към тях. Не е нарушена и нормата на чл.16 от ХОПЕС, гарантираща свободата на стопанската инициатива. В качеството си на ЕТ, ищцата е кандидатствала за получаване на финансова помощ по мярка 312 с проект УРН СМР50-89/08/312/01 Магазин за онлайн продажби на дънки с шивашко ателие, оборудвано със специални шевни машини . Инвестиционното намерение по бизнес плана на ЕТ Магнум-ХИТ-Р. Михайлова не е реализирано не поради бездействие на длъжностни лица от Община Радомир за произнасяне по заявление вх. АБ-94-00-97/29.01.2013 г., а на друго основание несъответствие с изискването за максимален размер на общо допустимите разходи по мярка 312 176 024,70 лв., съгласно уведомление изх. СМР50-89/08/312/01/23.05.2013 г. на председателя на УС на СНЦ МИГ Радомир-Ковачевци-Земен и уведомително писмо изх. СМР50-89/20/312/03/3/04.03.2014 г. Следователно, участието на Р. Михайлова като ЕТ в процесния проект и съответно предприетите от нея действия в тази връзка не сочат на извод, че в резултат на бездействие от страна на администрацията на община Радомир е ограничена свободата на стопанската инициатива на ищцата по смисъла на чл.16 от ХОПЕС. Твърдяните от М. неимуществени вреди също не могат да се приемат като резултат от достатъчно съществено нарушение на на ЕС , тъй като не са пряка и непосредствена последица от бездействието на ответника, а и правилно е прието от съда, че тези вреди са останали недоказани в хода на производството. По изложените мотиви, при констатирана липса на изискуемите по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на община Радомир за вреди и неоснователни и недоказани твърдения за извършени от страна на служители на ответника нарушения на правото на Европейския съюз, правилно АС- Благоевград е отхвърлил изцяло предявените искове. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение