Решение № 11436 от 13.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8085/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - Пловдив, против решение 5698 / 24.06.2025 г. по адм. дело 349 / 2025 г. на Административен съд Пловдив. Изложени са доводи за неправилност на съдебното решение - касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение. Ответникът ЕТ Водолей-Т. Трифонова , [населено място], чрез адвокат П. Кирова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно, поради което иска оставянето му в сила и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът Х. М. К., чрез адвокат П. Кирова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно, поради което иска оставянето му в сила и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване и предлага обжалваното съдебно решение да бъде отменено. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Пловдив е Решение 1040-15-10/14.01.2024 г. на директора на ТП на НОИ- Пловдив и потвърдените с него Задължителни предписания ЗД-1-15-01773511, издадени от контролен орган на ТП на НОИ-Пловдив на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО. Първоинстанционният съд е приел е, че оспорените актове са издадени при съществени нарушения на административнопроизводствени правила и в противоречие с материалноправни разпоредби основания за незаконосъобразност по чл.146,т.3 и т.4 АПК. От установената фактическа обстановка е видно, че Х. М. К. е била назначена в ЕТ Водолей-Т. Трифонова , на длъжност общ работник , считано от 14.08.2024 г., на 8 часов работен ден. За месец август 2024 г., лицето има отработени 10 дни с осигурителен доход 483.46 лв. и считано от 28.08.2024 г., К. е в болничен до момента на извършване на проверката на контролния орган по пенсионирането. Административното производство във връзка с издадените спорни Задължителни предписания е реализирано по почин на административния орган като същите, в следствие на извършената проверка, установяват некоректно подадени осигурителни данни за лицето Х. М. К.. Задължителните предписания са оспорени и потвърдени с Решение на Директора на ТП на НОИ Пловдив, който след преценка на събраните от контролния орган доказателства, констатира тяхната правилност, като мотивите са, че не е доказано, че К. е упражнявала трудова дейност в осигурителя. Първоинстанционният съд приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при неспазване на административнопроизводствените правила (допуснати нарушения по прилагането на чл.35 АПК) и при неточно приложение на материалния закон. Счита, че спорът между страните е дали К. реално е упражнявала трудова дейност по сключения договор, за да възникне задължението за осигуряване по смисъла на чл. 10 от КСО. Твърди, че преди да издаде задължителните предписания и при наличие на съмнения относно действителността на трудовото правоотношение, административният орган е следвало да инициира и проведе съдебно производство по реда на чл. 74, ал. 3 от Кодекса на труда. Застъпва тезата, че при извършване на проверката, пенсионните органи не са събрали в пълнота всички доказателства, след като е установено, че К. е работила с други работници, но не са изискани обяснения от тях. В следствие на тези заключения, първоинстанционният съд намира спорното Решение на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърдените с него Задължителни предписания за незаконосъобразни и подлежащи на отмяна. Решението е валидно, допустимо в тази си част и правилно по своя резултат. Съгласно чл. 10, ал.1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Фактът на наличие на валиден трудов договор в случая е безспорен, както и на внесени осигурителни вноски за К.. По смисъла на КСО обаче, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице , независимо дали са подавани данни от работодателя (осигуряващият) в Националната агенция по приходите и са внасяни осигурителни вноски. В този смисъл, първоинстанционният съд правилно е счел, че спорното обстоятелство е дали работникът (осигуреното лице) е престирало своя труд в действителност или не. Правилно е и заключението, че пенсионният орган, при своята проверка, е формирал своите изводи в противоречие с правилото на чл. 35 от АПК, като е постановил оспореният административен акт, без да се изяснят всички факти и обстоятелства от значение за случая. В нарушение на чл. 36, ал.1 от АПК административния орган не е събрал служебно всички доказателства относими към случая. Не е изяснил факти и обстоятелства, чието наличие или липса са от значение за признаването или непризнаването на спорния предмет. Посочването от административния орган на обстоятелството, че собственикът на осигурителя е отказал да даде устни обяснения и не е било възможно неговото откриване, в случая не може да послужи като основание за преценка, че К. не е осъществявала реално трудова дейност. Същото е валидно и за аргумента на административния орган относно противоречието и непълнотата на събраната информация по повод извършената от Х. К. дейност, тъй като противоречието е могло да бъде избегнато, чрез изискване на обяснение от работниците, осъществявали дейност с К.. Изложеното в касационната жалба допълнително основание, относно реално полаганата от лицето дейност - липсата на здравна книжка, приложена към здравното досие на К., е ирелевантно към процесния предмет на спора. В този смисъл е правилен извода на първоинстанционния съд, че при извършената проверка не са изяснени в пълнота всички относими към случая факти. Неотносими и неточни са мотивите на съда, свързани с необходимостта от атакуване действителността на сключения трудов договор. Всички спорни въпроси във връзка с неговото изпълнение или неизпълнение касаят настъпилите от неговото действие трудовоправни последици. Релевантни за спора са осигурителноправните последици от неговото действие в контекста на значимите за осигурителното правоотношение факти. Предвид изложеното, обжалваното решение в тази част е правилно, не са налице сочените от касационния жалбоподател основания за отмяната му, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, акцесорната претенция за присъждане на разноски от страна на ответника следва да бъде уважена. Съгласно представен договор за правна защита и съдействие и списък с разноски по чл. 80 от ГПК, такива се дължат в размер на 500,00 (петстотин лева), представляващи платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 22.07.2025 г. По отношение на касационната жалба на директора на ТП на НОИ - Пловдив, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че решението на Административен съд - Пловдив е частично недопустимо. Съобразно така действащата правна уредба, настоящият състав намира, че Административен съд - Пловдив неправилно е конституирал като заинтересована страна в съдебното производството Х. М. К.. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК, страни по делото са оспорващият, органът издал административния акт, както и всички заинтересовани лица, като съдът конституира страните служебно, с оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 АПК. За наличието на това изискване се следи служебно от съдилищата, включително и в касационното производство - т.е. съдът е длъжен да прогласи порока, дори и да не е посочен от страните. Неправилното конституиране на страните по спора води до недопустимост на съдебния акт и неговото обезсилване на посоченото основание. Заинтересовани са лицата, в чиято правна сфера административният акт поражда правни последици с обжалваната си част. По аргумент от чл.162 ал.2 АПК, това са лицата, за които той е благоприятен. Тези лица може да не са страна по разпоредените с акта материални права и задължения, чието съществуване се оспорва, както и не са страна по упражненото от оспорващия преобразуващо субективно право на отмяна. Те имат собствени самостоятелни права да оспорят акта, върху чието съществуване и упражняване отхвърлянето на чуждото оспорване не може да повлияе. Отхвърлянето не следва да прегражда самостоятелното право на оспорване на тези страни. В случая единственият им интерес би бил отмяната на административния акт по чуждото право, защото тя ще има действие спрямо всички по аргумент от чл. 177, ал. 1 от АПК. Обратното, при установително съдебно решение, с което се отхвърля жалбата на оспорващия, конституираната заинтересована страна няма да може да се ползва от субективното си право на иск, защото за нея решението ще има сила на пресъдено нещо (Тълкувателно решение 1 от 8.06.2001 г. на Върховния административен съд), което от своя страна е отрицателна процесуална предпоставка по възникване правото на съдебно оспорване по материален спор със същия предмет и между същите. Следователно, разглеждането на правен спор с участието на ненадлежни страни, каквато в случая е конституираната заинтересована страна, обуславя недопустимост на съдебното производство в тази му част (В този смисъл Решение 19/4.01.2021 г. на Върховния административен съд, VI отд.).На практика обезсилването на съдебното решение в тази му част няма да доведе до неблагоприятни правни последици за физическото лице,което е конституирано като заинтерисована страна в производството,доколкото конститутивната сила на влязлото в сила съдебно решение за отмяна на обжалвания административен акт обвързва органа да зачете осигурителните права на това лице. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение