Решение № 2792 от 8.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11679/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на И. Иванов от гр. Плевен, чрез адв. Й. Антонова против Решение 488 от 31.10.2023г. по адм. дело 715 по описа за 2023г. на Административен съд Плевен, с което е отхвърлена жалбата му против Решение 2153-14-57/17.08.2023г. на директора на ТП на НОИ Плевен.

С жалбата се излагат доводи за необоснованост на съдебното решение и постановяването му при неправилно прилагане на материалния закон - основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът Директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Плевен в представен писмен отговор, оспорва жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

С Решение 488 от 31.10.2023г. по адм. дело 715 по описа за 2023г. на Административен съд Плевен е отхвърлил жалбата на И. Иванов против Решение 2153-14-57/17.08.2023г. на директора на ТП на НОИ Плевен, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане 2112-14-543#3/22.05.2023г. на ръководителя на "ПО" ("Пенсионно осигуряване") в ТП на НОИ Плевен, с което на Иванов е отказано отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване при условията на чл. 74, ал.3 от КСО.

Съдът е приел за установено, че жалбоподателят е лице с трайно намалена работоспособност 50%, съгласно ЕР на ТЕЛК, а съгласно решение на НЕЛК 91994/25.08.2023г. с 85% ТНР, като същият е инвалидизиран преди да навърши [заличен текст] годишна възраст, с начална дата [заличен текст] /датата му на раждане/. Приел е за установено, че към датата на подаване на заявлението за пенсия И. Иванов е навършил [възраст] възраст и към тази дата няма никакъв осигурителен стаж. С оглед установените фактически обстоятелства, първоинстанционния съд е направил извод извод, че административният орган правилно е отказал отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване по реда на чл. 74, ал.3 от КСО. В обжалваното решение, съдът е изложил мотиви относно липсата на предпоставките и по чл. 74, ал.1, т.1 от КСО за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, в каквато насока са възраженията на жалбоподателя.

Решението на Административен съд - Плевен, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона, в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените от съда изводи, че правилно е отказано отпускането на пенсия по чл. 74, ал.3 от КСО.

Установено в хода на първоинстанционното производсвто е, че със Заявление 2112-14-543 от 03.05.2023 година, Иванов е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като в него е посочено, че към датата на подаване на заявлението 03.05.2023 година, същият няма осигурителен стаж, придобит в друга държава, като е приложил експертно решение на ТЕЛК 91568/25.07.2022 г., с което на лицето са определени 50% ТНР, с дата на инвалидизиране 28.05.1989г. и срок на инвалидизиране - 2 години - до 01.07.2024 г., приложена е и декларация, с която е декларирал, че няма трудов стаж, поради което не представя документи, с които да го удостовери. В последствие е приложено експертно решение на ТЕЛК 91627/18.05.2023 г., с което на лицето са определени 50% ТНР, с дата на инвалидизиране 28.05.1989г. и срок на инвалидизиране - 2 години - до 01.05.2025г.

С разпореждане 2112-14-543#3/22.05.2023г. на ръководител на ПО при ТП на НОИ - Плевен е отказано отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

Разпореждането е оспорено по реда на чл. 117 от КСО пред директора на ТП на НОИ Плевен, като по-горестоящият административен орган с Решение 2153-14-57/17.08.2023г. е отхвърлил жалба с вх. 1012-14-144 от 17.07.2023г. по описа на ТП на НОИ - Плевен, като е потвърдил разпореждане 2112-14-543#3/22.05.2023г. на ръководител на ПО при ТП на НОИ - Плевен, с мотив, че Иванов не отговаря на условието на чл. 74, ал. 3 от КСО за придобит една година действителен осигурителен стаж, поради което следва да му се откаже отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

Върховният административен съд състав на шесто отделение, намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.

Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК.

При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.

Пенсиите за инвалидност са уредени в Раздел II на Глава шеста от КСО.

Съгласно чл. 71 от същия кодекс, лицата имат право на пенсия за инвалидност, когато са загубили напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително време.

Според чл. 72 от КСО пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане.

В чл. 73 от КСО са уредени началната дата и срока на пенсията. Според ал. 1 на тази разпоредба, правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа от датата на заявлението по чл. 94, като ал. 2 предвижда, че пенсията за инвалидност се отпуска за срока на инвалидността.

В чл. 74 от КСО е регламентирано правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

Според чл. 74, ал. 1, осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа до датата на заявлението по чл. 94, както следва:

1. до 20-годишна възраст и за слепите по рождение и на ослепелите преди постъпването им на работа независимо от продължителността на осигурителния стаж;

1. до 25-годишна възраст една година;

1. до 30-годишна възраст 3 години;

Според чл. 74, ал. 3 от КСО, лицата с вродени и лицата с придобити трайни увреждания до постъпване на работа придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване при една година действителен осигурителен стаж.

Видно от цитираната нормативна уредба, законодателят е разграничил хипотезите, при които се придобива право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от КСО, в своето предложение първо, има предвид лицата, инвалидизирани след постъпване на работа, когато вече са придобили качеството "осигурени", а изискуемият осигурителен стаж за същите вече е в зависимост от възрастта им, т. е. лицата, които са инвалидизирани след постъпване на работа и са до 20-годишна възраст в хипотезата на т.1, трябва да имат осигурителен стаж поне един ден, за да придобият качеството "осигурени", изискващо се съгласно изречение първо на чл. 74, ал. 1 от КСО. Ето защо неоснователни се явявят касторовите възражения относно наличие на предпоставки за приложимост именно на тази разпоредба.

Правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 3 от КСО възниква за две категории лица: лицата с вродени увреждания и лицата с придобити трайни увреждания до постъпване на работа. Тоест хипотезата на чл. 74, ал. 3 от КСО има предвид лицата, които са инвалидизирани преди постъпване на работа, каквато е и процесната хипотеза, като от тази група са изключени само и единствено слепите по рождение и ослепелите до постъпване на работа. След като датата на инвалидизиране предхожда датата на постъпване на работа, то съответното лице попада в приложното поле на чл. 74, ал. 3 от КСО и ще придобие право на пенсия при една година действителен осигурителен стаж, както и инвалидите по рождение, с изключение на слепите по рождение и на ослепелите преди постъпване на работа.

В този смисъл парвилни и законосъобразни са изложените от първоинстанционния съд доводи за неоснователност на наведените пред него възраждения за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Изводът на пенсионния орган, че на И. Иванов не се следва пенсия за инвалидност поради общо заболяване при действителен осигурителен стаж по-малък от една година, е основан на правилно тълкуване и приложение на разпоредбата, регулираща установените по делото факти, а именно инвалидизиране на жалбоподателя преди постъпване на работа, обхванато от хипотезата на чл. 74, ал. 3 от КСО.

В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване.

Предвид изложеното Върховният административен съд състав на шесто отделение, намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора ответната страна има право на разноски, но предвид че такива не се претендират, съда не дължи произнасяне в тази насока.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд състав на шесто отделение,