Решение № 7333 от 12.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8786/2016 г.

Решение № 7333 от 12.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8786/2016 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "7 Старс" ООД, ЕИК *********, гр. С. срещу решение № 4033/13.06.2016 г. на Административен съд С. град по адм. д. № 2837/2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № 87/20.01.2016 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Излага подробни съображения за несъставомерност на деянието по изписаната в заповедта правна квалификация. Твърди, че дори и сроковете за издаване на административните актове да са инструктивни, издаването на един административен акт следва да е в кратки срокове, при спазване на принципите за добросъвестност и в съответствие с целта на закона. Неправилно първоинстанционният съд отхвърлил жалбата на дружеството срещу оспорения акт, без да извърши задълбочен анализ на представените доказателства, въз основа на който да обоснове изводите си от правна страна. Вместо това, съдът възпроизвел в решението си легалните дефиниции на използваните в Закона за защита на потребителите понятия, като безкритично приел мотивите на административния орган. Ответната страна, председателят на Комисията за защита на потребителите, в писмен отговор на касационната жалба, излага съображения за неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес. Разгледана по същество е неоснователна. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В хода на производството пред АССГ не са допуснати съществени процесуални нарушения. Производството пред АССГ е образувано по жалба на "7 Старс" ООД, ЕИК *********, гр. С. срещу заповед № 87/20.01.2016 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на дружеството се забранява да прилага нелоялна агресивна търговска практика по смисъла на чл. 68з, предл. 2 /принуда/, във връзка с чл. 68и, т. 1, във връзка с чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68г, ал. 1, във връзка с чл. 68в от Закона за защита на потребителите, а именно - да отнема, чрез принуда свободата на избор на средния потребител по отношение на стоката, с цел да го насърчи, като го принуждава да закупи комплект от артикули, които действително се предлагат за продажба поотделно. След анализ на събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства, съдът е установил съответстваща фактическа обстановка, която не се спори. Спорът между страните касае приложението на материалния закон: За да отхвърли жалбата на "7 Старс" ООД, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при правилно приложение на процесуалния и материалния закон и в съответствие с целта на закона. Същото е правилно. Обосновано съдът е приел, че е налице търговска практика по смисъла § 13, т. 23 ДР ЗЗП, изразяваща се в търговска инициатива за продажба в комплект на ученическа книжка (бележник) и ученическа карта, заедно с подвързии. Същата е "агресивна", съгласно определението на чл. 68з ЗЗП, доколкото потребителят е принуден да закупи в комплект артикули, които се продават поотделно, без да има възможност да се възползва от свободата да закупи единствено нужния му продукт. От значение за определянето на практиката като агресивна са посочени периодът от време на реализирането й - първите дни от новата учебна година; мястото - магазин за канцеларски материали и ученически пособия; характера и настойчивостта на търговската практика. Същите са отчетени като принуждаващи потребителя да вземе нежелано търговско решение поради невъзможност да отлага покупката и краткия срок за вземане на решението. Касационната инстанция споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд досежно правилното приложение на материалния закон от административния орган. В допълнение посочва следното: Съгласно нормата на чл. 68в от ЗЗП, забраняват се нелоялните търговски практики. В съответствие с § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. Съгласно чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, дадена търговска практика е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, към когото е насочена. Освен тази обща дефиниция на нелоялната търговска практика разпоредбата на чл. 68г, ал. 4 ЗЗП изрично определя две категории нелоялни търговски практики - "заблуждаващите търговски практики" и "агресивните търговски практики", които, когато отговарят на изискванията, посочени в чл. 68д - 68к ЗЗП, са винаги нелоялни. Тези практики се считат за нелоялни, без да бъдат обект на оценка на изискванията на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, защото самият законодател ги е определил като нелоялни, т. е. те ex lege са нелоялни. Търговската практика е агресивна, когато от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, и поради използването на тормоз, принуда, включително използването на физическа сила или злоупотреба с влияние, следва, че тя променя или е възможно да промени съществено свободата на избор или поведението на средния потребител по отношение на стоката или услугата, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика - чл. 68з от ЗЗП и чл. 8 от Директива 2005/29/ЕО. Със специалната разпоредба на чл. 68и, т. 1 от ЗЗП се определят елементите от фактическия състав на агресивна търговска практика. При извършването на преценка дали при използването на дадена търговска практика се прилага тормоз, принуда, включително физическа сила или злоупотреба с влияние, се вземат предвид периодът от време и мястото на използване на търговската практика, нейният характер и настойчивост. В случая при извършената проверка е установено, че в книжарница G. B. C., находяща се на бул. "В." ..№..., гр. С., стопанисвана и експлоатирана от дружеството жалбоподател са изложени и се предлагат за продажба ученически книжки /бележници/, ученически лични карти и подвързии към тях, като на видно място на касата в обекта е поставена табела с информация за потребителите за цена в комплект. Дружеството не отрича, че посочените артикули се предлагат за продажба единствено в комплект, въпреки че върху всяка стока има единична цена. Без значение за правния спор е обстоятелството, че ответникът е закупил от доставчика процесните артикули като комплект, тъй като закупуването им в комплект или като отделни артикули е предмет на търговски взаимоотношения и договорки между търговските дружества и няма пречка артикулите от закупения комплект да се продават отделно от търговеца на потребителите, при посочена единична цена върху всяка от стоките. Съласно чл. 4, т. 61 и т. 62 от Наредба № 4/16.04.2003 г. за документите за системата на народната просвета (отм.), във вр. с чл. 17, т. 3 и чл. 16, т. 10 Закона за народната просвета (отм.), както и чл. 31, приложение № 4, т. 33 и т. 34 от Наредба № 8 от 11.08.2016 г. за информацията и документите за системата на предучилищното и училищното образование във вр. с чл. 22, ал. 4 във вр. с ал. 2, т. 10 от Закона за училищното и предучилищното образование, част от видовете документи, които учениците следва да притежават в действителност са: ученическа книжка и ученическа лична карта. Тъй като ученическата книжка и ученическата лична карта са нормативно установени документи за ученика, то всеки ученик следва да ги притежава в началото на учебната година. Следователно потребителят е длъжен да закупи посочените документи, а използвайки описаната по - горе търговска практика, търговецът принуждава потребителя да закупи всички продукти от ученическия комплект от този търговец, без да има възможност да се възползва от свободата на избор, закупувайки само нужния продукт. По този начин се променя или е възможно да се промени съществено свободата на избор или поведението на средния потребител по отношение на стоката, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на процесната търговска практика. Задължението за закупуване на посочените документи, периодът от време (първите дни от новата учебна година), характерът и настойчивостта на търговската практика в действителност принуждават потребителя да вземе нежелано търговско решение поради невъзможност за отлагане на покупката и краткия срок, в който е необходимо да вземе решение и да извърши тази покупка. Предвид изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно. С оглед изхода на спора и на основание чл. 228 от АПК, във вр. с чл. 143 от АПК, на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение определено в съответствие с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ. Като има предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение