Решение № 5152 от 11.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9012/2012 г.

Решение № 5152 от 11.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9012/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Елба" ЕООД, гр. Елена, ЕИК 814190966, подадена от адв. Ивайло Здравков в качеството му на пълномощник на управителя Светослав Добрев, против Решение № 259/29.05.2012 г. постановено по адм. дело № 1237/2011 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 04001101830/19.08.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 594/24.11.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ", гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. Касаторът твърди, че решението е неправилно. Релевирано е касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Ушилова оспорва жалбата в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № 04001101830/19.08.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Велико Търново (РА), обжалван и потвърден с Решение № 594/24.11.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Велико Търново при ЦУ на НАП (ДОУИ), с който по ЗДДС за данъчен период м. 01.2011 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 24348,81 лева и са определени лихви за просрочие в размер на 1282,27 лева. За да отхвърли жалбата на "Елба" ЕООД, административният съд е приел, че същият съставлява валиден данъчен акт, издаден в съответствие с процесуалните правила и при спазване на материалния закон. В мотивите си съдът е изложил доводи в подкрепа на възприетата от него теза за цялостна правилност и законосъобразност на изводите на органите по приходите. Според първостепенния съд правилно не е признато право на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчици, както следва: 1) "Сити билд инженеринг" ЕООД, гр. София - по фактура № 33/21.01.2011 г. с предмет "изработка на метална конструкция с размери 12 м х 52 м х 4 м и свързващи елементи".; 2) "Метал интербизнес" ЕООД, гр. София - фактура № 2000000001/21.01.2011 г. с предмет "арматурна стомана - ф. 06.50, ф. 08.00, ф. 10.00, ф. 12.00, ф. 14, ф. 18 - общо 57500 кг". В мотивите на решението е посочено, че механизмът на ДДС поставя като условие за възникване на правото на данъчен кредит установяване наличието на реална доставка по смисъла на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС, като на датата на възникване на данъчното събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗДДС възниква задължение за регистрираното лице да начисли данък и съответно свързаното с това право на получателя да ползва данъчен кредит. В тази връзка е прието, че доказателствената задача на жалбоподателя като ревизирано лице, което твърди, че в негова полза е възникнало субективното материално право за приспадане на данъчен кредит, е да установи по несъмнен начин обема, вида и стойността на фактурираните доставки на материали, изработката на конструкция, тяхното действително изпълнение и приемане. Първоинстанционният съд е посочил в решението си, че горното не е сторено от жалбоподателя, вследствие на което е приел, че липсва реална доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9 ЗДДС. Така постановеното решение е правилно - същото е обосновано и законосъобразно. Съдът е обсъдил всички фактически обстоятелства от значение за правния спор. Обосновано е прието, че ревизиращият орган правилно е отказал приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. В касационната жалба, не се сочат доводи, различни от направените в хода на производството, които да не са обсъдени в решението. Съдът, като е обсъдил доказателствата, е приел, че не е установено, че доставчикът действително е извършил услугите, посочени в издадените фактури. Не са представени транспортни документи, както и доказателства за купуването и предаването на материалите, които са били необходими за работата. Доказателства относно наличието на необходимите предпоставки и условия за изпълнение на фактурираните услуги у останалите подизпълнители не са представени. В мотивите на обжалваното решение е описана изключително подробно фактическата обстановка по спора, като са индивидуализирани и обсъдени както писмените доказателства, събрани в ревизионното производство (всеки един от протоколите от извършените насрещни проверки и доказателствата към него), така и тези, ангажирани в съдебната фаза на спора, включително и СТЕ и СИЕ. Относно доставката от "Сити билд инженеринг" ЕООД, гр. София от приетите по делото основно и допълнително заключение на съдебно-техническата експертиза се потвърждава изводът за липса на реална доставка. На първо място, от адекватния и подробен анализ на проверените от вещото лице документи става ясно, че договорът за изработка не фиксира срок за изпълнение и няма данни за наименованието на строежа. В договора с "Монолит" АД не е посочена пряко цена, не е приложена спецификация, няма и определен срок. Потвърдени са и констатациите на приходния орган за разминавания в маршрута. Приемо-предавателният протокол от 21.01.2011 г., пътен лист № 119845/26.01.2010 г. и експедиционната бележка № 4/26.01.2011 г., касаещи доставката от "Сити билд инженеринг" ЕООД, са оспорени в първоинстанционното производство. Дружеството не е представило доказателства относно автентичността им, което от своя страна ги изключва от списъка с доказателства по делото. Заключението на съдебно-икономическата експертиза, само по себе си в случая не е достатъчно да обори наведените с РА правни изводи и заключения и това, че процесните фактури са отразени в счетоводството на жалбоподателя, което е редовно водено, както и това, че същите са намерили счетоводно отражение при доставчиците, които също са водили редовни счетоводства, не доказва реалност на доставката. Относно доставката от "Метал интербизнес" ЕООД съдебно-икономическата експертиза потвърждава и извода на решаващия орган за липса на документи, удостоверяващи правото на собственост на "Метал интербизнес" ЕООД върху процесните видове и количество арматурна стомана, което право да прехвърли на жалбоподателя. Няма данни за предходни доставчици, дори и като косвено за спора доказателство. Пътен лист № 119843/21.01.2011 и № 119844/24.01.2011 г. и експедиционни бележки № 16/21.01.2011 г., № 17/24.01.2011 г. и № 18/25.01.2011 г. са оспорени в първоинстанционното производство и остават недоказани. Не е установено дружеството да е разполагало с материално-техническа и кадрова обезпеченост за периода м. 01.2011 г. Не са събрани годни доказателства за извършен превоз и товаро-разтоварна дейност, обвързани с предмета на доставките. Тези обстоятелства обосновано са мотивирали съда да приеме че събраните в хода на ревизионното производство доказателства не опровергават констатациите на органа по приходите, поради което не може да бъде прието, че процесните фактури материализират реални доставки. Изводите на първоинстанционния съд се споделят от настоящата инстанция. Само наличието на сключени договори и издадени фактури не установяват изпълнение на доставките. За целта съдът е проследил взаимоотношенията на преките доставчици по повод сключените договори, установявайки редица несъответствия, както в клаузите на договорите, така и във фактически неустановените релевантни факти и обстоятелства, относно наличие на транспортни средства, респ. назначен персонал и прочие. Проследявайки недоказаната техническа и кадрова обезпеченост по отделно за всеки един доставчик, както и съобразявайки обстоятелството, че жалбоподателят не е реализирал доказателствената си тежест да установи последващото им реализиране или влагане в строителството, съдът е направил обоснован и коректен правен извод за липса на достатъчно и убедителни доказателства относно реалното изпълнение на облагаеми доставки, по които впоследствие е претендиран данъчен кредит, тоест за законосъобразност на РА. Оплакванията от касационната жалба са неоснователни. Подробно са описани събраните по време на делото документи, съответно правилно е формулиран основният спор между страните - дали "изработка на метална конструкция с размери 12 м х 52 м х 4 м и свързващи елементи" и "арматурна стомана - ф. 06.50, ф. 08.00, ф. 10.00, ф. 12.00, ф. 14, ф. 18 - общо 57500 кг", предмет на процесните фактури, са действително изработени и съответно доставени от доставчиците "Сити билд инженеринг" ЕООД, гр. София и "Метал интербизнес" ЕООД, гр. София. Обосновани са изводите на съда, изразяващи се в следното: поради непредставянето на доказателства от "Елба" ЕООД, гр. Елена не може да се установи начина на транспортиране на договорените материали и съответно прехвърляне на собствеността върху тях. Тези обстоятелства законосъобразно са мотивирали съдът да приеме, че събраните в хода на ревизионното производство доказателства, не опровергават констатациите на приходните органи, поради което не може да бъде прието в случаят, че разглежданите фактури, документират реални облагаеми доставки. Този извод на първоинстанционния съд се споделя от настоящата инстанция. Само наличието на сключени договори и издадени фактури не установяват изпълнение на доставките, а единствено наличието на облигаторно правоотношение. Административният съд е посочил аналогични изводи, които следва да бъдат споделени. Обосновано е прието, че доставчиците не разполагат с материален и кадрови ресурс за изпълнение на доставките, поради което същите реално не са извършени от тях. Оплакването на касатора, че тези констатации на органа по приходите са изградени при липса на цялостен анализ на доказателствения материал, не може да бъде възприет. Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 4 от ДОПК непредставянето на доказателства, изискани по реда на аления трета, създава право за приходният орган да приеме, че те не съществуват. Горната разпоредба правилно е преценена от административния съд в контекста на приобщеният доказателствен материал и това е обусловило точните правни изводи. Не могат да бъдат споделени и доводите на касатора, че събраните по делото доказателства установяват извършването на доставките. Наличието на сключени договори и издадени фактури не установяват изпълнение на доставките (въпреки че материализират възникването на облигационно правоотношение, противно на това, което е прел административния съд). Независимо от изхода на спора, на ответника по касация не следва да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение, тъй като от първоинстанционния съд е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му. На основание чл. 222, ал. 2, предл. 1 АПК решението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, върховен административен съд, Осмо отделение,