Решение № 2366 от 10.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11748/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на С. П. К., чрез нейния пълномощник, срещу решение 3632/25.09.2024 г. по адм. дело 539/2024 г. на Административен съд Пазарджик. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и присъждане на разноски за двете инстанции. По делото е депозирана и частна жалба от кмета на община Пазарджик срещу определение 4097/28.10.2024 г. по същото делото. Иска се отмяната му и изменение на решението в частта му за разноските с присъждане на такива за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - кметът на община Пазарджик чрез процесуалния си представител в писмен отговор намира касационната жалба за неоснователна и претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и за основателност на частната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от С. П. К. срещу заповед 737/12.04.2024 г. на кмета на община Пазарджик, с която на същата в качеството на изпълнител и възложител и на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ е наредено да премахне незаконен строеж Постройка на допълващо застрояване лятна кухня, разположен в поземлен имот с идентификатор 55155.502.31 по КККР на гр. Пазарджик, попадащ в УПИ Х-10200, кв. 144 по плана на гр. Пазарджик, като изпълнен без строителни книжа. В хода на съдебното производство със заповед 1356/18.06.2024 г. кметът на община Пазарджик е поправил по реда на чл. 62, ал. 2 АПК допусната фактическа грешка в наименованието на незаконния строеж в заповед 737/12.04.2024 г., като според акта то следва да се чете като Постройка на допълващо застрояване Лятна кухня, с навес и склад. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата срещу заповед 737/12.04.2024 г., поправена със заповед 1356/18.06.2024 г. на кмета на община Пазарджик. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Строежът предвид начина на неговото изпълнение и строителните материали не съставлява лека постройка за отоплителни материали и инвентар, нито градински или парков елемент или временно поставена лека конструкция. Същият според съда представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, второстепенна постройка на допълващо застрояване. Постройката е без строителни книжа, като за него не е издавана и виза за проучване и проектиране от главния архитект на общината и не е налице заснемане на строежа в действащия подробен устройствен план. Спрямо строежа не са налице предпоставките за търпимост предвид осъществяването му през 2018 г. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че лятната кухня с навес и склад представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, извършен без строителни книжа. В обекта са обособени две помещения: дневна с кухненски бокс и санитарен възел баня и тоалетна, като северната му стена е от зидария с решетъчни керамични тухли и монтирана камина. Спрямо така установените фактически констатации съдът правилно е приложил материалния закон. Тезата в касационната жалба за изграждането на обекта на мястото на съществувала едноетажна жилищна постройка не води до извод в различна насока, доколкото и за реконструкция или изграждане наново също е необходимо снабдяване с разрешение за строеж. Аргументите за възможността за демонтирането чрез разглобяване и отделяне от повърхността и мрежите на техническата инфраструктура без трайно изменяне на субстанцията и начина на ползване на земята, по съществото си съставляващи становище за принадлежност на констатираното в кръга на премествамите обекти, както и твърденията за представляването му на слънцезащитно съоръжение, не отговарят на установената фактическа действителност. Предназначението на постройката, начинът на нейното изпълнение и използваните строителни материали безспорно изключват такива квалификации. Строежът е без строителни книжа, което сочи на незаконен такъв в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване. С оглед момента на неговото изграждане, през 2011 г. според данни на сигналоподавателите за незаконно строителство, а според оспореното решение осъществяването на строежа е през 2018 г., същият не е търпим и в двете хипотези, тъй като попада извън приложното поле на § 16, ал. 1 ал. 3 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПРЗ ЗИДЗУТ. Като е приел оспорения административен акт за материално и процесуално законосъобразен, съдът е постановил съответно на материалния закон решение. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна, поради което решението следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника следва да се присъди своевременно претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лв. на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 ЗПП и чл. 24 Наредбата за заплащането на правната помощ. По частната жалба: С обжалваното определение 4097/28.10.2024 г. по адм. дело 539/2024 г. на Административен съд Пазарджик е отхвърлено искане на административния орган за изменение (допълване) на решение 3632/25.09.2024 г. по адм. дело 539/2024 г. на Административен съд Пазарджик в частта му за разноските с присъждане на такива за юрисконсултско възнаграждение, с аргумента, че разноски не са поискани. Определението е неправилно. Съгласно тълкувателно решение 3/2010 г. на Общото събрание на колегиите при Върховния административен съд по тълк. дело 5/2009 г. в случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. По делото е представено пълномощно от кмета на община Пазарджик в полза на юрк. Павлова. В представения от пълномощника на административния орган списък с разноски, представен в хода по същество при провеждане на последното открито съдебно заседание по делото , изрично е заявена претенция за присъждане на такива за юрисконсултско възнаграждение. По това искане и предвид изхода на делото, съдът дължи произнасяне предвид разпоредбата на чл. 172а, ал. 1, т. 7 АПК, но такова липсва. Следователно неправилно е отхвърлено искането по чл. 248 ГПК за изменение (допълване) на решението на съда в частта му за разноските. Поради изложеното, обжалваното определение като незаконосъобразно следва да бъде отменено и първоинстанционният жалбоподател да бъде осъден да заплати разноски в полза на община Пазарджик в размер от 100 лева, юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,