Решение № 5954 от 5.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15499/2009 г.

Решение № 5954 от 5.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15499/2009 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Велико Търново при ЦУ на НАП против решение № 434/15.10.2009 г., постановено по адм. дело № 372/2009 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново, с което е отменен ревизионен акт № 800529/22.01.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против ревизионния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "ББП Билдингс" ООД - гр. Велико Търново, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че изводите на първоинстанционния съд са неправилни, решението следва да бъде отменено, а жалбата против РА - отхвърлена. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Велико Търново е отменен ревизионен акт № 800529/22.01.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново, в частта относно облагането по ЗДДС, с която на "ББП Билдингс" ООД е начислен допълнително ДДС за внасяне в размер на 5447,05 лв., начислени са лихви за забава върху тази сума в размер на 1587,70 лв., отказано е право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в общ размер на 1447,42 лв. и са начислени лихви в размер на 209,48 лв. С решението дирекция "ОУИ" е осъдена да заплати на дружеството направените разноски по делото в размер на 1650 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че за данъчен период м. 12/2006 г. неправилно е начислен допълнително ДДС в размер на 5313,87 лв. за осъществени от дружеството доставки на строително - монтажни работи /СМР/ на стойност 26569,36 лв. Основанието за начисляване на данъка е извода на органите по приходите, че ревизираното дружество е осъществило СМР на обект "ремонт на къща в с. Стефан Стамболово" по възлагане от "Люк 7278" ООД, които са приключили към 31.12.2006 г. и за които не е издадена данъчна фактура. Затова е прието, че е възникнало данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 ЗДДС (отм.), което е основание за начисляване на ДДС съгласно чл. 55, ал. 1 ЗДДС (отм.). Съдът е приел, че е налице неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на изводите на органите по приходите. В тази връзка е изложил, че липсват доказателства, от които да се установява, че въпросните СМР са били завършени към 31.12.2006 г. Относно реално извършените СМР е изготвена и подписана от управителя на дружеството стойностна сметка за извършени СМР, за които не се спори между страните, че е издаден данъчен документ и е начислен данък. Неправилно органите по приходите са се позовали на документа "Количествено - стойностна сметка", за който не е установено дали действително представлява документ за вече извършени СМР или само предложение за такива, наред с това този документ не е подписан или подпечатан от съставителя му; не са налице актове за приемане на извършените строителни работи и въобще строителна документация за обекта, от които да се установява, че въпросните СМР са били довършени към 31.12.2006 г., не са налице и данни за извършени плащания от възложителя. Предвид това съдът е направил извода, че не е установено в кой момент е настъпило твърдяното от органите по приходите данъчно събитие, както и самият факт на възникването му през сочения от същите данъчен период. Като допълнителен аргумент съдът е посочил, че в обекта са извършвани СМР и след 01.01.2007 г., което означава, че услугата не е била завършена към 31.12.2006 г., както са приели органите по приходите, дори и да се приеме, че въпросните строителни материали са били вложени в строителството преди тази дата. Не е допуснато нарушение от ревизираното дружество с отчитането на незавършеното строителство по сметка 611 като разходи за основната дейност. Като краен извод съдът е приел, че не са събрани доказателства за извършени реални облагаеми доставки на СМР на обект в с. Ст. Стамболово през м. 12/2006 г. в по-голям обем от този, който е отразен в стойностната сметка за извършени СМР. Относно данъчни периоди м. м. 07, 08 и 09/2007 г. съдът е приел, че неправилно не е признато право на данъчен кредит общо в размер на 536,05 лв. по 14 броя фактури за закупуване на строителни материали, които са отчетени като вложени в обект с. Маное, област Габрово. С РА е прието, че тези материали не са използвани за извършване на облагаеми доставки и не е доказано, че са използвани за стопанската дейност на лицето. Съдът се е позовал на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, според което в счетоводството на дружеството не е налице счетоводно изписване на материалите от сметка 302, нито данни че към 31.10.2007 г. същите са били изписани като разход по сметка 601 и 611. Въз основа на това и представените по делото оборотни ведомости по сметка 302 за м. 09 и 10/2007 г. съдът е направил извода, че въпросните материали не са били отчетени като вложени в производството и не са отчетени като разход. Наред с това съдът е изложил съображения, според които използването на материалите в осъществяваната от дружеството строителна дейност, представлява по естеството си използване във връзка с независимата икономическа дейност, затова е приел за неправилен извода на органите по приходите, че материалите не са използвани за дейността на дружеството. За данъчен период м. 01/2008 г. съдът е приел, че неправилно е отказано право на данъчен кредит в размер на 911,37 лв. по фактура № 0190014206/21.01.2008 г., издадена от "К енд К електроникс" ЕООД за закупуване на 4 бр. климатици. Основанието за отказа е извода на органите по приходите, че стоките не са използвани за извършване на облагаеми доставки, тъй като при извършената проверка на място е установено, че същите не са вложени в обекта, в чиято стойност са били включени - хотел на адрес ул. "Иван Вазов" № 6 в гр. Велико Търново. Съдът е посочил, че въпросният обект не е бил завършен към края на м. 01/2008 г., а според сключения договор е следвало да бъде завършен до края на м. 03/2009 г. Затова, обстоятелството, че климатиците не са намери в обекта при проверката на 05.11.2008 г. не води до извода, че при завършването на обекта, същите няма да бъдат вложени, т. е. че стоките няма да бъдат използвани в бъдеще за извършване на облагаеми доставки. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е правилно. Относно допълнително начисления ДДС за данъчен период м. 12/2006 г. първоинстанционният съд обосновано е достигнал до извода, че липсват доказателства за възникване на данъчно събитие през данъчния период, за който е начислен данъка. Закупените от ревизираното дружество строителни материали на обща стойност 22286,05 лв. са били отчетени по дебита на сметка 611 - разходи за основната дейност, но лисват доказателства, че с тези материали са били извършени СМР и същите са били завършени през данъчен период м. 12/2006 г. За извършените СМР на обект - къща в с. Ст. Стамболово по вид, обем и стойност, е била съставена и подписана стойностна сметка, въз основа на която е издаден данъчен документ и е начислен съответния данък. Правилно съдът е направил извода, че от събраните по делото доказателства не се установява към 31.12.2006 г. в обекта да са били завършени СМР над тази стойност. Безспорно е, че не са били налице съставени и подписани приемо-предавателни протоколи за такива СМР, нито актове за приемането им, както и за плащане от страна на възложителя. Следва да бъде споделено становището на първоинстанционния съд, че изводът на органите по приходите за извършване на СМР по вид, обем и стойност към 31.12.2006 г., за които няма издадени приемо-предавателни документи и съответни данъчни фактури, е изграден на предположения. Приложената по делото количествено - стойностна сметка, с която са обосновани изводите в РА, не е подписана нито от ревизираното лице, нито от друго лице, в качеството му на възложител на услугите, затова съдът правилно е приел, че същата представлява само оферта за извършване на СМР, но не и доказателство за завършването и съответно - за приемането им. Отчитането на разходите на материали по сметка 611 не обосновава правилността на изводите на органите по приходите. Според разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1, предложение второ ЗДДС (отм.) данъчното събитие възниква на датата на завършване на услугата. В случая липсват доказателства, от които да се установява, че през данъчен период м. 12/2006 г. са завършени СМР на обекта, освен тези по подписаната стойностна сметка, приложена по делото. Наред с това, липсват доказателства за фактическо завършване на твърдяните СМР на обекта, както и за плащане на цената на услугата, поради което не може да се направи извод, че данъчно събитие е възникнало в хипотезите на чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.) или чл. 25, ал. 2, предложение второ ЗДДС (отм.). Липсата на отчетени приходи от разходите за дейността не е основание за допълнително начисляване на ДДС, както правилно е приел и административният съд. По изложените съображения, решението в тази част е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му. Само за яснота следва да се отбележи, че в диспозитива на решението съдът неправилно е използвал израза "начислен допълнително ДДС за внасяне в размер на 5447,05 лв.", тъй като тази сума представлява формираният резултат за периода за ДДС за внасяне, а размерът на допълнително начисления с РА ДДС е 5313,87 лв. Последното недвусмислено се установява от мотивите на решението, поради което не се налага коригиране на диспозитива на решението. Решението е правилно и в частта, с която е отменен РА относно непризнато право на данъчен кредит в размер на 536,05 лв. по 14 броя фактури за доставки на материали през данъчни периоди м. 07, 08 и 09/2007 г. Обосновано съдът е приел в съответствие със заключението на съдебно-счетоводната експертиза и представените по делото оборотни ведомости на сметка 302 за м. 09 и 10/2007 г., че към 31.10.2007 г. въпросните материали не са били изписвани като разход по сметки 601 и 611, а са били налични по сметка 302. В същото време, според заключението на съдебната експертиза, по счетоводни данни към отчетния период 2007 г. обектът - ремонт на къща в с. Маное, не е бил завършен. Предвид това, обстоятелството, че ревизираното лице не е било отчело приходи в съответствие с извършените разходи за материали, не води до извода, че материалите не са използвани за независимата икономическа дейност на дружеството. Неправилно органите по приходите са приели, че не е изпълнено условието по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, тъй като изводът им, че закупените материали не са предназначени за извършване на облагаеми доставки не се подкрепя от доказателствата по делото. Относно непризнатото право на данъчен кредит в размер на 911,37 лв. за данъчен период м. 01/2008 г. по фактурата, издадена от "К енд К електроникс" ООД за доставка на 4 бр. климатици, решението също е правилно. Правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС по съображения, че стоките са предназначени за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. В случая не е налице хипотезата на посочената правна норма, тъй като икономическата дейност на лицето включва и облагаемите доставки, които същото ще извърши в бъдеще. Неправилно с РА е отказано право на данъчен кредит само поради факта, че климатиците не са открити на обекта, в чиято стойност са вложени. Не се спори, че към датата на проверката - 05.11.2008 г., обектът - хотел в гр. Велико Търново, ул. "Иван Вазов" не е бил завършен, като според сключения между ревизираното лице и възложителя договор обектът е следвало да бъде завършен до 31.03.2009 г. Фактът, че в обекта вече е имало монтирани климатици и те не са били от вида на процесните, не изключва възможността в същия обект да бъдат вложени и други климатици, след като същият не е бил завършен и предаден по съответния ред. Изводът на органите по приходите, че стоките не са използвани и няма да бъдат използвани за облагаеми доставки е необоснован и неправилно на това основание е отказано право на данъчен кредит. Като е достигнал до същия извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се присъждат разноски за производството пред настоящата инстанция. Такива не са претендирани от ответника по касационната жалба. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,