Решение № 16408 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8028/2012 г.

Решение № 16408 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8028/2012 г., VI о., докладчик председателят Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ гр. Варна, чрез пълномощника юрисконсулт Тодор Иванов Тодоров, против решение № 1121/26.04.2012 г., постановено по адм. дело № 605/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, с което е отменено решение № 2/30.12.2011 г. на директора на РУСО гр. Варна и потвърденото с него разпореждане № 386Б/22.11.2011 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО при РУСО и настъпилата на 14.04.2007 г. злополука с Венцислав Михайлов Иванов е приета за трудова. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че съдът неправилно е достигнал до извода, че е налице причинна връзка между настъпилата смърт и извършваната от лицето работа, тъй като злополуката е настъпила извън установеното за него работно време, на пострадалия не са възлагани допълнителни работи, които той да изпълнява през времето на почивка, нито има данни да е предприел извършването на действия или задължения, които са му вменени по длъжностна характеристика. По съображения, изложени в касационната жалба, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против решение на директора на РУСО. Ответниците по касационната жалба - Адриана Михайлова Иванова и Михаела Венциславова Иванова, двете от гр. Варна, представлявани от пълномощника адв. Иван Иванов, оспорват жалбата. В писмени бележки и в съдебно заседание излагат подробни съображения за правилност на решението. Претендират присъждане на направените разноски. Заинтересованото лице - "Параходство Български морски флот" АД - гр. Варна, не е изразило становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд - гр. Варна е отменено по жалба на Адриана Михайлова Иванова и Михаела Венциславова Иванова решение № 2/30.12.2011 г. на директора на РУСО гр. Варна и потвърденото с него разпореждане № 386Б/22.11.2011 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО при РУСО, като е постановено решение по същество от съда, с което злополуката, претърпяна на 14.04.2007 г. от осигуреното лице Венцислав Михайлов Иванов е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социалното осигуряване /КСО/. За да постанови това решение съдът е приел, че са изпълнени всички условия, предвидени в чл. 55, ал. 1 КСО, за да се приеме за трудова злополуката, претърпяна от Венцислав Иванов на 14.04.2007 г., на длъжност втори помощник капитан на м/к "Милин камък", в резултат на която е настъпила смъртта на същия. По спорния въпрос дали увреждането е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, съдът е приел, че е налице причинна връзка между злополуката, причинила смъртта на лицето и извършваната работа, тъй като единствената причина пострадалият да се качи на кораба е за да изпълнява служебните си задължения, съгласно длъжностната му характеристика. Наред с това съдът е приел, че не са налице доказателства за умишлено причиняване на смъртта от страна на пострадалия, поради което няма основание за приложение чл. 55, ал. 3 КСО, изключващ квалифицирането на злополуката като трудова. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. Предмет на оспорването пред първата инстанция е решение № 2/30.12.2011 г. на директора на РУСО гр. Варна, с което е потвърденото разпореждане № 386Б/22.11.2011 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО при РУСО, с което не е приета за трудова злополуката, настъпила на 14.04.2007 г. с Венцислав Михайлов Иванов. Разпореждането е постановено след връщане на преписката за ново произнасяне от административния орган, съгласно решение № 1922/21.07.2011 г. по адм. дело № 2068/2010 г. на Административен съд гр. Варна, влязло в сила като необжалвано, с което е отменено решение № 6/9.11.2009 г. на директора на ТП на НОИ гр. Варна и потвърденото с него разпореждане № 386А/26.09.2009 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО, с което злополуката също не е била приета за трудова. Административното производство е започнало въз основа на декларация за трудова злополука с вх. № 4569/27.03.2008 г., подадена от Адриана Михайлова Иванова, като наследник - съпруга на пострадалото лице Венцислав Иванов, до ТП на НОИ - Варна. С разпореждане № 386/13.07.2009 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО злополуката, настъпила с Венцислав Иванов на 14.04.2007 г. не е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 и ал. 2 КСО. При обжалването това разпореждането е отменено и преписката е върната за ново произнасяне, в резултат на което е постановено разпореждане № 386А/26.06.2009 г., също отменено от съда, като при третото произнасяне е постановено разпореждане № 386Б/22.11.2011 г., което е потвърдено с обжалваното по адм. дело № 605/2012 г. на Административен съд гр. Варна решение на директора на РУСО гр. Варна. По делото не съществува спор относно установената и приета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е отразена в мотивите на обжалваното съдебно решение. Безспорно е, че пострадалият Венцислав Михайлов Иванов е бил в трудово правоотношение с "Параходство Български морски флот" АД - гр. Варна, считано от 29.10.1998 г., като с допълнително споразумение същият е назначен на м/к /моторен кораб/ "Милин камък" на длъжност "втори помощник капитан". Пострадалият се е качил на този кораб на 9.04.2007 г. на пристанище Хереке, Турция, откъдето корабът е поел за пристанище Феодосия, Украйна. На 13.04.2007 г. корабът застанал на рейд на пристанище Феодосия. Установеното работно време, през което Венцислав Иванов е бил на вахта е от 12 ч. до 16 ч. и от 0.00 ч. до 04.00 ч., като на 14.04.2007 г. същият е застъпил на вахта в 00.05 ч. и е предал вахтата на старши помощник капитана на кораба в 04.00 ч. След този момент нито едно лице от състава на кораба не е имало контакти с Венцислав Иванов, никой не го е виждал или разговарял с него; няма данни същият да е провеждал телефонни разговори, включително по мобилния си телефон. На 14.04.2007 г. около 8.15 ч. м/к "Милин камък" е бил на котва на рейда на пристанище Феодосия, Украйна, като във връзка с подготовката на кораба за маневра - заставане на кея, капитанът на кораба е наредил на старши помощник капитана да събуди втория помощник капитан - Венцислав Иванов, който е следвало по процедура да участва в маневрата. Последният не е намерен по телефона, по разпореждане на капитана е потърсен в кабината му, при което не е намерен нито в кабината, нито в банята, след което е нареден цялостен оглед на кораба за откриването му. До приключване на маневрата и заставане на кея на пристанище Феодосия, Венцислав Иванов не е открит, след което е предприет повторен пълен оглед на кораба, при който също не е намерен. В 12 ч. е подаден сигнал "Човек зад борда", предприето е търсене от намиращите се в района кораби, включително и моторен катер "Прибой", който в 19.25 ч. на 14.04.2007 г. е прекратил търсенето без резултат. Тялото на Венцислав Иванов е открито на 20.06.2007 г. западно от нос Чауда на Черно море, Украйна. При извършената съдебно-медицинска експертиза на трупа /№ 373, проведена от съдебно-медицински експерт в гр. Феодосия/ е дадено заключение, че поради силно изразени гнилостни процеси е невъзможно установяването на причината за смъртта; повреди по трупа не са открити; при съдебното токсикологично изследване на мускулите етилов алкохол не е открит. По повод настъпилата смърт на Венцислав Иванов е образувано досъдебно производство по дело № 69/2007 г., което е приключило с постановление за прекратяване от 16.12.2008 г. на Варненската окръжна прокуратура, поради липсата на данни за извършено престъпление - чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. Постановлението е потвърдено с определение № 55/26.01.2009 г. по ЧНД № 21/2009 г. на Варненския окръжен съд, потвърдено с определение № 102/22.05.2009 г. по ВНДЧХ № 87/2009 г. на Варненския апелативен съд. В хода на досъдебното производство е назначена комплексна съдебномедицинска и психиатрична експертиза, която е дала заключение, че преди смъртта си Венцислав Иванов е бил без телесни заболявания, а е страдал от реакция на тревожност; посочено е, че този тип разстройства не са свързани със суицидни идеи или действия. Предвид установената фактическа обстановка, по която пред настоящата инстанция не съществува спор, изводите на първоинстанционния съд са обосновани и правилни. От правна страна, в чл. 55, ал. 1 КСО е предвидено, че трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт; в ал. 2 е предвидено, че трудова е и злополуката, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и 2 по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до: 1. основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер; 2. мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден; 3. мястото за получаване на възнаграждение. Съгласно ал. 3, не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си. От предвидените в чл. 55, ал. 1 КСО условия е безспорно, че са изпълнени следните: пострадалият Венцислав Иванов е бил осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО с осигурител "Параходство БМФ" АД; същият е претърпял внезапно увреждане на здравето, което е причинило смъртта му. Спорът е свързан с причинната връзка между увреждането и извършваната от пострадалия работа, така както са очертани рамките на причинната връзка в разпоредбите на ал. 1 и ал. 2 на чл. 55 КСО. От фактическа страна се потвърждават изводите на административните органи, че увреждането е настъпило след предаване на вахтата в 04.00 ч. на 14.04.2007 г., за времето, през което вероятно е настъпило увреждането, на пострадалия не са били изрично възложени определени задачи, свързани с работата му, не е установено същият да е изпълнявал някакви други задачи или дейности, които са произтичали от задълженията му по длъжностна характеристика или които без да са свързани с преките му задължения, са били в интерес на работата. Предвид това, както в административното производство /при трите произнасяния на административния орган по въпроса за характера на злополуката/, така и в съдебното производство, не е установено да е налице някоя от хипотезите по чл. 55, ал. 1 КСО, при които се приема, че злополуката е трудова /през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието/. Това обаче не изключва възможността за квалифицирането на злополуката като трудова, тъй като в случая е налице една от хипотезите по чл. 55, ал. 2 КСО - злополуката е станала по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до допълнителното място на живеене с постоянен характер. Макар да липсват преки доказателства злополуката да се е случила по пътя от мястото, на което са изпълнявани трудовите функции на дежурството /вахтата/ до каютата на пострадалия, която представлява допълнително място за живеене с постоянен характер по смисъла на чл. 55, ал. 2 КСО, то съвкупният анализ на събраните доказателства и на всички обстоятелства по делото, налагат единствено възможния обоснован извод, че злополуката е настъпила именно по пътя от работното място до мястото за живеене. Безспорно е установено, че Венцислав Иванов е напуснал работното си място в 04,00 ч., когато е сдал вахтата; установено е също, че след този момент не са му възлагани други служебни задачи и той не е предприел извършването на други задачи в интерес на работата. В същото време часа на сдаване на вахтата /04.00 ч. през нощта/, фактът, че предишния ден - 13.04.2007 г. на кораба е била проведена учебна тревога, включваща непосредствени служебни ангажименти и активното участие на Венцислав Иванов, освен това полагането и на друга редовна вахта през тази ден /от 12.00 до 16.00 часа/, налагат сами по себе си извода за необходимост от почивка. Освен това в обясненията на част от членовете на екипажа на кораба, които са били събрани при вътрешното разследване на кораба и впоследствие са потвърдени при разследването на трудовата злополука от административния орган, се съдържат данни, че Венцислав Иванов се е чувствал уморен, а старши помощник капитанът Иван Даскалов, който е приел вахтата от пострадалия в 04,00 ч. е изложил твърдение, че Иванов е казал, че иска да се сменя. Всички тези обстоятелства налагат извода, че след сдаване на вахтата Венцислав Иванов е тръгнал към каютата си. При проведеното разследване на трудова злополука не са събрани доказателства за това какъв е бил обичайния път за придвижване на Иванов от мостика, т. е. от работното място, на което е бил на вахта, до каютата му. По делото не съществува спор за това, че придвижването от мястото на вахтата до каютата на Венцислав Иванов е било възможно по няколко начина /пътя на придвижване/, като несъмнено поне един от възможните пътища за придвижване е включвал излизане на откритата част на кораба. /В този смисъл са и показанията на капитана на кораба Ангел Янков Ангелов, дадени в съдебното производство по адм. дело № 2068/2010 г. на Административен съд гр. Варна/. Като се отчете факта, че Венцислав Иванов е бил на този кораб едва от няколко дни, то въпросът дали същият е имал "обичаен път" за придвижване от мястото на вахтата до каютата си е по принцип спорен. Както се посочи, този въпрос не е изследван по делото, а вероятно и е бил неустановим, както поради краткия престой на пострадалия на кораба, така и поради липсата на лица, с които е бил в близки отношения. Изложеното налага извода, че в конкретния случай, като е тръгнал за каютата си след сдаването на вахтата в 4.00 ч. Венцислав Иванов е имал обективна възможност да стигне до нея по път, който е включвал преминаване през откритата част на кораба. Следва да се отбележи, че твърдението на старши помощник капитана Иван Даскалов, който е поел вахтата след Венцислав Иванов в 04.00 ч., че последният е излязъл през вратата на мостика, водеща към вътрешния трап, не изключва горните изводи, тъй като на първо място, това показание не е подкрепено с никакви други данни за пътя на Иванов в конкретния случай и по принцип /т. е. за обичайния му път/, а освен това не е изследван въпроса дали е невъзможно, макар да е тръгнал по този път /за който се твърди, че не включвал излизане на откритата част на кораба/, Иванов да се е отклонил и да е продължил по път, който включва излизане на откритата част на кораба. Същевременно, по делото няма доказателства, че след сдаването на вахтата Венцислав Иванов е стигнал до каютата си. При извършеното претърсване на каютата в деня на инцидента /Протокол за извършено вътрешно разследване от 14.04.2007 г., Рапорт на капитана за изчезнал чл. от екипажа/ не са установени данни, от които да се направи извод, че пострадалият е бил в каютата си след сдаването на вахтата /че е достигнал до каютата/. Всъщност в протокола изобщо не е описано състоянието на каютата, а само намиращите се в нея вещи на пострадалия. Единствено в обясненията на члена на екипажа Борислав Андонов /готвач на кораба/, който е бил настанен и през нощта на 13/14.04.2007 г. е спял в кабина, съседна на тази на Венцислав Иванов, се твърди следното: "На 14.04.2007 около 4,30 часа чу се отваряне и затваряне на врата, към 6,00 часа станах за работа ...". Това твърдение не може да обоснове извода, че пострадалият е достигнал до каютата, тъй като в него изобщо не се твърди, че шумът е бил от вратата на каютата на Иванов, отделно от това стои въпросът, че достоверността на това твърдение изобщо не е проверявана, включително и предвид обстоятелството, че твърдяното звуково възприятие е получено в спящо или сънено състояние на свидетеля, както и предвид това, че звукът би могъл да бъде от друга кабина или от друго лице, влизащо в съседната кабина. Наред с горното, по делото са налице данни, от които може да се направи извод, че в момента на злополуката Венцислав Иванов е бил облечен с дрехите, с които е бил по време на вахтата. От описанието на облеклото /остатъците от такова/, направено в протокола от съдебномедицинската експертиза е направен извод, по който не се спори по делото, че Иванов е бил облечен с тъмносин пуловер с подплънка от черна материя на раменете, каквото е било служебното му облекло, а старши помощник капитанът е посочил, че при сдаването на вахтата Иванов е бил облечен със служебна блуза. Това обстоятелство потвърждава извода, че Иванов не е започнал почивката си, която включва достигане до мястото за живеене /каютата/ и в повечето случаи - смяна на облеклото. Пред настоящата инстанция не съществува спор относно извода на първоинстанционния съд, че не е налице хипотезата на чл. 55, ал. 3 КСО, т. е. че уреждането не е причинено умишлено от пострадалия. Само за яснота следва да се посочи, че настоящият състав на ВАС напълно споделя този извод на първоинстанционния съд. Събраните по делото доказателства не могат да обусловят извод за умишлени суицидни действия от страна на Венцислав Иванов. Предвид всички изложени съображения се налага извода, че злополуката, претърпяна от Венцислав Иванов на 14.04.2007 г., довела до смъртта му, е станала при връщане от работното място до мястото за живеене и затова злополуката следва да се определени като трудова по смисъла на чл. 55 КСО. Като е достигнал до същия краен извод първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответниците по касационната жалба за присъждане на направените разноски е основателно. Пред настоящата инстанция са представени доказателства за направени разноски от Адриана Иванова и Михаела Иванова в размер на 800 лв. общо за изплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция, съгласно договор за правна защита и съдействие серия В, № 156952 от 15.10.20012 г., поради което следва да им бъдат присъдени разноски в този размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,