Решение № 14268 от 28.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4848/2015 г.

Решение № 14268 от 28.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4848/2015 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. Варна срещу решение № 367 от 24 февруари 2015 г., постановено по адм. д. № 914/2014 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменен ревизионен акт № 181303040/03 декември 2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с решение № 8/26 февруари 2014 г. на директора на Дирекция ОДОП гр. Варна. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касация - "Валтранс" ЕООД със седалище гр. Русе, чрез пълномощника си адв. Силвия Кръстева, в съдебно заседание излага доводи за законосъобразност на оспореното решение. Претендира присъждането на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационни жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба на "Валтранс" ЕООД срещу ревизионен акт № 181303040/3 декември 2013 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с решение № 8/26 февруари 2014 г. на директора на Дирекция ОДОП гр. Варна, с който на дружеството е отказано приспадането на данъчен кредит по четири броя фактури с доставчик "Янаки" ЕООД и са му определени задължения по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) в размер на 44 356,48 лв. главница и 3 606,38 лв. лихва. Съдът е приел, че оспорения пред него административен акт е незаконосъобразен, тъй като по отношение на първоинстанционния жалбоподател са налице предпоставките за приспадане на данъчен кредит, тъй като фактурираните доставки на царевица и слънчоглед са реално осъществени. Поради това е отменил изцяло оспорения ревизионен акт. Така постановеното решение е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Първоинстанционният съд подробно е изследвал възможността за приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Пряката доставка от "Янаки" ЕООД към ответника е реално извършена. Представените документи доказват по безспорен начин предаването на стоката от доставчика на "Валтранс" ЕООД. От събраните по делото доказателства е установено, че процесните фактури са издадени на основание сключени между ответника и прекия му доставчик договори за покупко-продажба на фактурираните количества слънчоглед и царевица. Същите съдържат всички необходими реквизити - страни, предмет и цена. Към договорите са приложени и декларации за произход и добра земеделска практика. От представените по делото доказателства се установява както прехвърлянето на правото собственост върху стоките, така и последвалата им реализация, като всички разплащания са извършени по банков път и съответстват на фактурираните количества. Тези обстоятелства се установяват и от приетите от съда основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Съдът обосновано е стигнал до извода, че в случая са налице реално осъществени доставки по процесните фактури, като е доказана материалната обезпеченост за извършването им, съответствие на количеството на стоките по фактурите и съпътстващите ги документи: превозни документи, кантарни бележки. Осъществено е реално плащане на фактурите по банков път, както и последваща реализация на стоките. Въз основа на установените от съда релевантни обстоятелства обосновано е прието, че правото на данъчен кредит не е упражнено в нарушение на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, забраняваща неправомерното начисляване на ДДС. Изложените в касационната жалба възражения повтарят до голяма степен поддържаните в първоинстанционното производство доводи, които са били подробно обсъдени в оспореното решение. Неоснователно е възражението относно това, че ревизираното лице е ползвало документи с невярно съдържание. Такива доказателства по делото не са представени, а установяването на това обстоятелство е в тежест на административния орган. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, претенцията на ответника по касация за присъждане на направените от него и доказани по делото разноски е основателна. Касаторът ще следва да бъде осъден да му заплати сумата 1500 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото пред касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,