Решение № 15477 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16496/2011 г.

Решение № 15477 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16496/2011 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Образувано е по жалба на "ТЕЦ Варна" ЕАД, с. Езерово, област Варна, против Решение № Ц-38 от 24.11.2011 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), в частта по т. II, с която е утвърдена цена за предоставена разполагаема мощност /без ДДС/ на жалбоподателя за периода 1.12.2011 г. до 30.06.2012 г. в размер на 8,70 лв./МВтч. В жалбата се излагат доводи, че решението е незаконосъобразно, поради противоречие с материалноправни разпоредби, допуснати съществени процесуални нарушения и несъответствие с целта на приложимите нормативни актове. Излага, че ДКЕВР не е мотивирала извършената корекция на ценообразуващи елементи: стойност на оборотния капитал и норма на възвращаемост на капитала, както и не е обсъдила възраженията на дружеството. Твърди, че е допуснато нарушение на материалните норми, поради извършени корекции на разполагаемата база на активите, норма на възвращаемост и размера на постоянните разходи. Твърди, че от допуснатата и приета съдебно-икономическа експертиза и предложените варианти от вещото лице се установява, че определената цена за разполагаемост е незаконосъобразна. Моли, да се отмени обжалваното решение и се върне преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, като бъде определена по-висока цена на разполагаемост на дружеството за определения период. Ответната страна - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител Елисавета Рашкова, оспорва жалбата като неоснователна и излага подробни доводи в писмени бележки за законосъобразност на оспореното решение. Моли, да се отхвърли жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище, че жалбата е неоснователна. Смята, че решението на ДКЕВР е обосновано и законосъобразно, издадено е от компетентен орган, в изискуемите се от закона форма и съдържание, при спазени административнопроизводствени разпоредби. Излага, че при изготвяне на обжалваното решение адм. орган е спазил правните норми, регламентиращи изискванията за изменение на действителната цена на разполагаема мощност, а твърдението за немотивиране на взетото решение е невярно. Излага също, че е спазена разпоредбата на чл. 36 от Закона за енергетиката - цените, които подлежат на регулиране, са образувани от енергийното предприятие, но в резултат на регулацията, осъществена от регулаторния орган (какъвто е ДКЕВР), са се получили други стойности, като комисията не е длъжна да приеме предложението на енергийното предприятие за изменение на цената на разполагаемост на предоставената мощност, а го преценява съобразно нормативно установени критерии, поради което утвърдените с решението цени може да се различават от тези в предложението. Излага, че се спазени чл. 30, ал. 1 и 2 и чл. 31 от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия, при спазване на принципите за недискриминационни цени, заложени в разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗЕ и съобразяване указанията на ДКВЕР за образуване на цените при производство на електрическата енергия от атомна електроцентрала и термични централи. Смята, че правилно е приложен метода "Норма на възвръщаемост на капитала", съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от НРЦЕЕ, при утвърждаване на цената на разполагаемост на предоставената мощност, при съобразяване на ежегодното предоставяне от дружеството на парични средства под формата на заеми на свързани лица в размери, съизмерими с отчетения оборотен капитал и основателно е коригирал същия от 162 555 хил. лева на 105 645 хил. лева, което обстоятелство не е отчетено в депозираната съдебно-икономическата експертиза. Смята за правилна и обоснована извършената корекция от ДКЕВР на нормата на възвръщаемост на капитала от 12 % на 9 %, която е намалена в съответствие с чл. 23, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, чл. 15 от НРЦЕЕ и специфичните условия на работа в дружеството, при отчитане риска при производството на електрическа енергия, която подлежи на изкупуване от обществения доставчик, както и нивото на извършените през регулаторния период 2006 - 2010 г. инвестиции за поддържане на сигурността на снабдяването. Смята, че в резултат на направения анализ на прилаганата счетоводна политика на дружеството, финансово-икономическото му състояние на база годишните финансови отчети за регулаторния период 2006 - 2010 г., както и данните за дейността по производство - пренос - разпределение - снабдяване, е направен обоснован и правилен извод, че условно - постоянните разходи (свързани с персонала, амортизация, ремонти, дейността по лицензията) са завишени, поради което правилно ДКЕВР ги е коригирала. Излага, че със съдебно - икономическата експертиза не се опровергават изводите на ДКЕВР, че утвърдената цената на разполагаемост на предоставената мощност (без ДДС) на "ТЕЦ Варна" ЕАД в размер на 8.70 лв./МВтч. е правилно определена, поради това, че с нея не са обсъдени подробно и анализирани всички данни за показателите, които формират цената за разполагаемост на предоставената мощност и е изготвена без вещото лице да разполага с цялата информация по спора. Предлага, жалбата да се отхвърли на основание чл. 171, ал. 2, пр. последно от АПК. Върховният административен съд, Четвърто отделение в настоящия си състав намира, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. Въз основа на изложените доводи от страните и събраните по делото доказателства от фактическа страна се установява следното: Жалбоподателят - "ТЕЦ Варна" ЕАД, с. Езерово, област Варна, е титуляр на лицензия за производство на електрическа енергия № Л-086-01 от 21.02.2001 г. за срок от 20 години. През периода 2006 г. - 2011 г. жалбоподателят е имал сключен договор за допълнителни услуги и студен резерв с "НЕК" ЕАД. С решение № Ц-018 от 28.09.2006 г. на ДКЕВР, на основание чл. 30, ал. 1, т. 1, чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕ и чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 2, б. "б" и § 2 от ПЗР на НРЦЕЕ е утвърдена, считано от 01.10.2006 г. цена за разполагаемост /без ДДС/ в размер на 7,94 лв./МВтч, по която "ТЕЦ Варна" ЕАД продава студен резерв на "НЕК" ЕАД, при ценообразуващи елементи: 1. Необходими годишни приходи - 73 990 хил. лв.; 2. Регулаторна база на активите - 277 880 хил. лв.; 3. Норма на възвращаемост на капитала преди данъчно облагане - 12 %. С решение № Ц-37 от 27.09.2010 г. на ДКЕВР, на основание чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗЕ и чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "а" от НРЦЕЕ, във връзка с Насоките за регулиране на българските електропроизводствени дружества, е утвърдена, считано от 06.10.2010 г. цена за разполагаемост /без ДДС/ в размер на 9,03 лв./МВтч. за последната година от петгодишния регулаторен период 2006 г. - 2011 г. С решение № Ц-22 от 29.06.2011 г. на ДКЕВР на "ТЕЦ Варна" ЕАД, е утвърдена цена за енергия в размер на 83,59 лв./МВтч /без ДДС/, считано от 01.07.2011 г. Със заявление вх. № Е-13-15-4 от 15.07.2011 г. жалбоподателят "ТЕЦ Варна" ЕАД е поискало от ДКЕВР утвърждаване на цена за разполагаема мощност в размер на 13,42 лв./МВтч., считано от 6.10.2011 г., към което са приложени необходимите и изискуеми от регулатора справки и приложения. Във връзка с подаденото заявление е извършено проучване от експерти на ДКЕВР и изготвени доклади, както и е проведено открито заседание по протокол № 146 от 18.10.2011 г., на което присъствали представители на заявителя и са обсъдени неговите възражения. По административната преписка е представена допълнителна информация от заявителя /вх. № Е-13-15-13 от 25.10.2011 г. и вх. № Е-13-15-14 от 7.11.2011 г., свързана с обосновка на предложената цена за разполагаема мощност. На 24.11.2011 г. е проведено закрито заседание на ДКЕВР /протокол № 173/, на което е разгледано предложението на заявителя. С решение № Ц-38 от 24.11.2011 г. на ДКЕВР, на основание чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗЕ и чл. 4, ал. 1, т. 1, § 1, т. 18 от НРЦЕЕ, по отношение на цената за разполагаема мощност с раздел I, е определен - т. 1 - Метод за ценово регулиране "норма на възвращаемост на капитала"; т. 2 - Регулаторен период от 1.12.2011 г. до 1.07.2013 г.; т. 3 Ценови периоди: 3.1. От 1.12.2011 г. до 30.06.2012 г. включително и 3.2 От 1.07.2012 г. до 30.06.2013 г. включително. С раздел II от решението е утвърдена, считано от 1.12.2011 г. до 30.06.2012 г. включително, цена за разполагаемост /без ДДС/ в размер на 8,70 лв./МВтч. Отделните ценообразуващи елементи /технико-икономически показатели/ по заявените от дружеството и коригирани от ДКЕВР са отразени в таблица /стр. 6 от решението/ и са обсъдени поотделно в мотивите, като с тях са извършени допълнителни корекции на отделните стойности. Решението е съобщено на заявителя на 1.12.2011 г. видно от отбелязването върху самото решение. С жалба вх. № Е-13-15-15 от 14.12.2011 г. в 14-дневния срок "ТЕЦ Варна" ЕАД е оспорило решението на ДКЕВР по съдебен ред с възражения по извършената корекция на ценообразуващите елементи и утвърдената по ниска цена за разполагаемост от предложената. В производството е допусната и приета съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/. Заключението е оспорено от прокурора, но без искане за назначаване на допълнителна или повторна експертиза. От заключението на СИЕ се установява, че жалбоподателят е заявил за утвърждаване на цена за разполагаема мощност в размер на 13,42 лв./МВтч въз основа на ценообразуващи елементи: 1. Количество разполагаемост на предоставената мощност 7 131 825 МВтч; 2. Необходими приходи за разполагаемост - 95 676 хил. лв., в т. ч. условно-постоянни разходи 59 086 хил. лв., в които разходите за амортизации са 32 %, разходи за възнаграждение и свързаните с тях начисления - 29 %, разходи за ремонти - 18 % и останалите разходи свързани с лицензията - 21 %, както и възвращаемост на капитала - 36 590 хил. лв. Дружеството е предложило норма на възвращаемост на капитала /НВК/ - 12 % - 36 590 хил. лв. върху заявена регулаторна база на активите /РБА/ - 304 916 хил. лв., която включва: балансова стойност на дълготрайните активи - 142 361 хил. лв. и необходим оборотен капитал - 162 555 хил. лв. По заявените показатели дружеството жалбоподател е представило обосновки, справки и допълнителни пояснения. От заключението се установява, че с оспореното решение ДКЕВР е коригирала ценообразуващите елементи, както следва: регулаторна база на активите /РБА/ от 304 916 хил. лв. на 226 824 хил. лв., в която балансовата стойност на дълготрайните активи от 142 361 хил. лв. е коригирана на 142 308 хил. лв., а необходимия оборотен капитал от 162 55 хил. лв. на 84 516 хил. лв. Също така ДКЕВР е коригирала условно - постоянни разходи от 59 086 хил. лв. на 41 663 хил. лв. На тази основа /РБА/ е определила норма на възвращаемост на капитала /НВК/ - 9 % - 20 414 хил. лв. По отделните ценообразуващи елементи съпоставени по заявлението на дружеството и приетото от ДКЕВР е прието от вещото лице, че разходите за възнаграждения и свързаните с тях начисления са представени от заявителя на база 2006 г., а относимата към новия регулаторен период е предходната календарна година 2010 г., която отразява по-точно броя на заетите, техните възнаграждения и дължимите осигуровки. От друга страна е предложено от вещото лице индексиране на посочените разходи с прогнозната стойност на инфлацията, което обаче не е нормативно обосновано. Също така вещото лице е приело, че заявените от дружеството други постоянни разходи не могат да се приемат за свързани с лицензионната дейност, в това число част от разходите за амортизации, както и че не е приложена обосновка за стойността и характера на разходите - "финансови услуги". Вещото лице е предложило извършване на корекции на заявените от дружеството прогнозни стойности на ценообразуващите елементи, както следва: 1. установяване на оценъчна стойност на показател инфлация от 5 % за регулаторния период; 2. изчисляване на прогнозните стойности на всички разходи с прогнозната стойност на инфлацията; 3. включване в условно-постоянните разходи /УПР/ само разходи за амортизации на активите свързани с лицензионната дейност; 4. изключване от разходите за ремонт, които биха увеличили полезния живот на активите и следва да бъдат отнесени в увеличение на отчетните стойности на активите; 5. изключване на разходите пряко свързани с дейността по лицензията, на тези разходи, които не се признават съгласно Указанията, както и на разходите, за които не е представена обосновка за тяхната необходимост и свързаност с регулаторната дейност. В съответствие с предложените подходи вещото лице е предложило четири варианта за определяне на цената за разполагаемост, които не съответстват нито на предложението на дружеството, нито на утвърдената цена от ДКЕВР. В съдебно заседание от 14.11.2012 г. вещото лице е заявило, че не всички извършени корекции от ДКВЕР са достатъчно обосновани и е предложила балистичен размер на ценообразуващите елементи. Вещото лице е заявило, че е изготвило експертизата на базата наличните по делото документи и допълнително представените от комисията, но не е сравнявала цената определена на други дружества. Въз основа на установените фактически обстоятелства настоящият съдебен състав в съответствие с чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, приема от правна страна, че оспореният индивидуален административен акт - решение № Ц-38 от 24.11.2011 г. на ДКЕВР е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, но при нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. Предмет на регулиране с оспореното решение е определяне на цена за мощност/разполагаемост на "ТЕЦ ВАРНА" ЕАД. Решението е издадено на основание чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗЕ и чл. 4, ал. 1, т. 1 от НРЦЕЕ в кръга на предоставените правомощия на ДКЕВР по чл. 21, ал. 1, т. 21 от ЗЕ - да определя разполагаемостта за производство на електрическа енергия на всеки производител, в съответствие с които производителите и/или общественият доставчик са длъжни да сключват сделки с крайните снабдители с оглед изпълнението на принципите по чл. 24, ал. 1. Решението е мотивирано и издадено в изискуемата форма по смисъла на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК. При издаване на акта са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и материално правните разпоредби. Редът, методите и правилата за определяне на цените, които подлежат на регулиране са регламентирани с чл. 36, ал. 2 от ЗЕ, като се образуват от енергийните предприятия съобразно изискванията на ЗЕ и наредбите по ал. 3, в случая Наредбата за регулиране цените на електрическа енергия, както и Указанията, дадени от комисията относно образуването на цените, в случая Указания за попълване на справките за образуване на цените при производство на електрическа енергия от атомна електроцентрала и от термични централи, приети с протоколно решение на ДКЕВР № 79 от 26.03.2007 г., т. 11. Приложението на Указанията в конкретното административно производство ДКЕВР е съобразила, че утвърдените Насоки за регулиране на българските електропроизводствени дружества /Насоките/ с решение № 137/17.10.2005 г., т. 1 на ДКВЕР, са неприложими, поради изчерпване на тяхното действие с изтичане на 5 годишния регулаторен период за дружеството 2011 г. Въз основа на тези Указания жалбоподателят е изготвил заявлението за определяне на цена на разполагаемост. В тази връзка ДКЕВР е определила метод за ценово регулиране - "норма на възвръщаемост на капитала" съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от НРЦЕЕ, при който комисията след регулаторен преглед утвърждава цени въз основа на утвърдени необходими приходи, включващи прогнозни икономически обосновани разходи и възвръщаемост, както и прогнозни количества. Съгласно § 1, т. 16 от ДР на НРЦЕЕ - "Цена за мощност/разполагаемост" е цената, чрез която се покриват постоянните (независещи от обема на производството, преноса, разпределението, снабдяването или доставката на електрическа енергия) разходи на енергийното предприятие и възвръщаемост на капитала. С чл. 14 и чл. 15 от НРЦЕЕ са определени ценообразуващите елементи, в съответствие с които жалбоподателят е предложил за утвърждаване на цена за разполагаемост и които включват: 1. Количество разполагаемост на предоставената мощност 7 131 825 МВтч; 2. Необходими приходи за разполагаемост /НПР/ - 95 676 хил. лв., в т. ч. условно - постоянни разходи /УПР/ 59 086 хил. лв.; 3. Регулаторна база на активите /РБА/ - 304 916 хил. лв.; 4. Норма на възвращаемост на капитала /НВК/ - 12 % - 36 590 хил. лв. Въз основа на предложените ценообразуващите елементи е предложена цена за разполагаемост - 13, 42 лв./МВтч /без ДДС/. Видно от мотивите на оспореното решение в съответствие с чл. 3, ал. 3 от НРЦЕЕ ДКЕВР е извършила регулаторен преглед, анализ и оценка на отчетената информация за базисната 2010 г., както и предоставената прогнозна информация за следващия регулаторен период /§ 1, т. 10 от ДР на НРЦЕЕ/ - от 1.12.2011 г. до 1.07.2013 г., с ценови периоди /§ 1, т. 18 от ДР на НРЦЕЕ/ - от 1.12.2011 г. до 30.06.2012 г. включително и от 1.07.2012 г. до 30.06.2013 г. включително. В тази връзка ДКЕВР е съобразила представените годишни финансови отчети на дружеството за предходния период 2006 г. - 2010 г., като е съобразен докладът на директорите на Дирекции "Електроенергетика", ИАРА" и "Правна" от 18.10.2011 г., по който е дадена възможност за възражения от страна на дружеството заявител, които са обсъдени в публично заседание на комисията. ДКЕВР въз основа на анализа е определила финансовото състояние на дружеството за целия период за "много добро". Основателни са възраженията на жалбоподателя, че е допуснато нарушение при коригиране на предложената стойност на необходимия оборотен капитал. ДКЕВР е констатирала въз основа на данните представени от дружество, че за анализирания период 2006 г. - 2010 г. е увеличен необходимият оборотен капитал, като при утвърден за 2006 г. - 35 162 хил. лв. за 2010 г. е 105 645 хил. лв. ДКЕВР е посочила, че за 2011 г. е предложена от дружеството стойност на необходимия оборотен капитал в размер на 162 555 хил. лв., като разлика между краткотрайните активи и краткосрочните пасиви по баланса за 2010 г. ДКВЕР е констатирала, че при сравнение на отделните елементи в регулаторната база на активите /РБА/, стойността на дълготрайните активи е намаляла с 41 %, като в наблюдавания период е увеличен делът на краткотрайните активи. Комисията е приела, че не е икономически обоснован определеният оборотен капитал от дружеството, поради това, че по представения годишен финансов отчет средногодишният нетен паричен цикъл е 153 дни, на която основа е изчислен предложения НОК, което е обосновано от дружеството със забавени плащания от "НЕК" ЕАД и "ЕСО" ЕАД, както и с непрекъснато нарастващата цена на въглищата и поддържането на минимално изискуемите материални запаси, както и че няма задължения по ползвани заеми и кредитни институции и свързани лица. При извършване на анализа обаче ДКЕВР е установила, че за периода 2007 г. - 2011 г. дружеството ежегодно е предоставяло парични средства под формата на заеми на свързани лица в размери, съизмерими с отчетения оборотен капитал, поради което не е признала предложената стойност, а е определила коригирана стойност по метода за оценка на база "нетен търговски цикъл", с цел да стимулира дружеството за използване на оборотни средства за обезпечаване на оперативните плащания пряко свързани с лицензионната дейност. В съответствие с чл. 14, ал. 1 от НРЦЕЕ оборотният капитал е призната част от регулаторната база на активите и е база върху която енергийното предприятие получава възвращаемост от вложения капитал, като нейната стойност е определящ показател за изчисляване по нормативно определената формула. Съгласно Раздел V, т. 4. от Указанията оборотният капитал се определя като разлика между краткотрайните активи (без краткосрочни финансови активи и разходи за бъдещи периоди) и краткосрочни пасиви (без приходи за бъдещи периоди и финансирания) и участва в РБА. От заключението на съдебно - икономическата експертиза се установява, че при определяне на регулаторната база на активите от ДКЕВР са допуснати две неточности, като в признатата стойност на активите са отразени само балансовата стойност на дълготрайните материални активи и не е включена балансовата стойност на дълготрайните нематериални активи, както и че необходимият оборотен капитал /НОК/ е определен на база "нетен търговски цикъл", който не е в съответствие с Указанията. Предвид на изложеното настоящият съдебен състав приема, че е допуснато нарушение на чл. 14, ал. 1 от НРЦЕЕ и Раздел V, т. 4 от Указанията при определяне стойността на необходимия оборотен капитал, като ценообразуващ елемент от регулаторната база на активите, след като ДКЕВР е извършила корекция на предложената стойност от дружеството по метода за оценка на база "нетен търговски цикъл", който не е приложим при определения метод от комисията "норма на възвръщаемост на капитала" и по приложимите в случая Указания /протоколно решение на ДКЕВР № 79 от 26.03.2007 г., т. 11./. Неоснователно и необосновано е възражението, че в стойността на НОК не са включени средствата предоставени като парични заеми на свързани лица, с които следва да се коригира предложената стойност на база показатели за 2010 г. В производството не са представени доказателства, въз основа на които да е обосновано изменението на стойността на НОК в съответствие с изискванията на Указанията и които да са били на разположение на вещото лице за съобразяване при изготвяне на заключението. В съответствие с чл. 170, ал. 1 от АПК доказателствената тежест е за административния орган относно фактическите основания посочени в него и спазването на законовите изисквания при издаването му. В случая коригираната стойност на НОК в размер на 84 516 хил. лв. от ДКЕВР не е доказана и е в нарушение на посочените по-горе изисквания за нейното определяне, а като съответна на изискванията и обоснована с оглед базата на финансовия отчет на дружеството за 2010 г. е стойността на оборотния капитал от 105 645 хил. лв., с която следва да бъде коригирана регулаторната база на активите /РБА/ по формулата на чл. 14, ал. 1 от НРЦЕЕ. Неоснователно е възражението на жалбоподателя по отношение на коригирания размер на нормата на възвращаемост на капитала /НВК/ в размер на 9 %. Дружеството се позовава на определена НВК за предходния регулаторен период 2006 г. - 2010 г. в размер на 12 %. ДКЕВР е обосновала намалението с отчитане на риска при производството на електрическа енергия, която подлежи на изкупуване от Обществения доставчик, така и с нивото на извършените през регулаторния период инвестиции за поддържане на сигурността на снабдяването. Приела е, че като икономическа категория отразява реални условия на пазара, както и че при осъществяване на дейността си дружеството може да постигне различна доходност в съответствие с управленските решения. От заключението на СТИ се установява, че НВК е определен в размер на 9 % като обоснована с принципа за "осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите", както и с оглед възможността енергийните предприятия да получат по-голяма възвращаемост, ако не се стремят към ефективно управление на материалните запаси (задържат повече средства вложени в материали, отколкото са им необходими) и не полагат усилия за своевременно събиране на вземанията си. В съответствие с чл. 15, ал. 1 от НРЦЕЕ определената от комисията норма на възвръщаемост на капитала /НВК/ за регулаторния период е равна на прогнозната средно претеглена цена на капитала, която е определената от комисията норма на възвръщаемост на привлечения и на собствения капитал на енергийното предприятие, претеглена според дела на всеки от тези източници на финансиране в определената целева структура на капитала, като самото определяне се извършва по формулата на чл. 15, ал. 2. С Раздел VI от Указанията е определен начина за изчисляване на НВК. Неоснователно е позоваването на жалбоподателя за определена НВК на други енергийни предприятия в размер на 12 %. Определянето на стойността на НВК се извършва от ДКЕВР в съответствие с НРЦЕЕ и посочените в Указанията показатели, както и в съответна степен на целесъобразност в рамките на регулаторната функция на комисията с оглед стимулиране на всяко конкретно енергийното дружество за ефективно управление на материалните запаси. Преценката се извършва за всяко енергийно предприятие според конкретните показатели на неговия капитал и не е приложима еднаква стойност на НВК за всички енергийни предприятия. В тази връзка определената НВК в размер на 9 % е в съответствие с материалноправните разпоредби и обоснована по изложените в решението мотиви, поради което не е налице незаконосъобразност при определянето й. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя в частта на оспореното решение, в която са коригирани условно - постоянните разходи /УПР/. Жалбоподателят смята, че неправилно не е призната към постоянните разходи на база 2010 г. натрупаната инфлация за 2011 г., както и прогнозната инфлация за 2012 г. Със заявлението си жалбоподателят е посочил УПР за новия регулаторен период общо в размер на 59 087 хил. лв., в т. ч.: 1. Разходи свързани с персонала - 17 386 хил. лв.; 2. Разходи за амортизации - 18 763 хил. лв.; 3. Разходи за ремонти - 10 688 хил. лв.; 4. Разходи, пряко свързани с дейността по лицензията - 12 250 хил. лв. Признати с оспореното решение на ДКЕВР са УПР общо в размер на 41 663 хил. лв., в т. ч.: 1. Разходи, свързани с персонала - 11 984 хил. лв.; 2. Разходи за амортизации - 18 002 хил. лв.; 3. Разходи за ремонти - 6 100 хил. лв.; 4. Разходи, пряко свързани с дейността по лицензията - 5 577 хил. лв. За да извърши корекция ДКЕВР е съобразила, че УПР при база 2010 г. за новия регулаторен период са завишени с 7480 хил. лв., като не е приела възражението на дружеството за индексиране на разходите с процента на инфлация, поради това, че за регулаторния период 2006 г. - 2011 г. са коригирани УПР ежегодно с индекса на инфлация, намалени с коефициент за ефективност Х. Със заключението на съдебно - икономическата експертиза е прието, че коректният подход за установяване на прогнозните стойности на цената за разполагаемост следва да се вземат предвид отчетните стойности на разходите и активите за предходната календарна година, като се извърши корекция чрез установяване на оценъчна стойност на показателя инфлация, който да се приложи за актуализиране на разходите за базисната година с прогнозна стойност на инфлацията от 5 %, която отразява повишението на цените за период от около година и половина, като на тази основа се индексират всички разходи. Съгласно чл. 11, ал. 1 от НРЦЕЕ видовете разходи, които са пряко свързани с лицензионната дейност и могат да бъдат включени в необходимите приходи, се определят с указанията по чл. 5, ал. 8, като Комисията дава задължителни указания за формата и съдържанието на информацията, необходима за целите на ценообразуването. Комисията утвърждава прогнозен размер на разходите, като преценява тяхната икономическа обоснованост въз основа на представените от енергийното предприятие доказателства (обосновка и доказателства за всички или за отделни разходи, както и за връзката им с изпълнението на условията по лицензията), на сравнителни анализи при използване на данни от националната и международната практика и като взема предвид резултатите от текущото наблюдение при отчитане принципите на регулирането по Закона за енергетиката /чл. 11, ал. 3 от НРЦЕЕ/. В съответствие с Указанията на ДКЕВР, по които е изготвено заявлението на дружеството и по които се определя цената за разполагаемост, годишните разходи са групирани в две основни групи: условно-постоянни разходи и променливи разходи, според връзката им с производството на електрическа енергия, като в тези две групи разходите са класифицирани и по икономически елементи. Изрично е посочено в Указанията - Раздел IV, т. 1, че УПР се прогнозират към началото на финансовата година. Нормативната регулация не предвижда изрично индексиране на УПР с индекса на инфлация за съответния регулаторен период, както и няма разходи, които задължително участват изцяло в изчисленията в размера, предложен от енергийното дружество. В съответствие с материалноправните разпоредби и обосновано с оглед представените от дружеството доказателства ДКЕВР не е приела индексиране на УПР с предложения процент инфлация. Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя по отношение коригираните стойности на други групи разходи свързани с дейността по лицензията на обща стойност 6 233 хил. лв. Не се оспорват от жалбоподателя коригираните стойности за "Разходи за персонал", "Разходи за амортизация", "Разходи за ремонт". По отношение на тази група разходи /"други разходи", въглищни фири", "електроенергия за поддържане на машини в студен резерв", "други постоянни разходи", "финансови услуги", "услуги по доставка и логистика"/ ДКЕВР е установила, че за базисната 2010 г. тези разходи са в размер на 4 544 хил. лв., а прогнозата на дружеството е 6 233 хил. лв. След извършения анализ Комисията е приела, тези разходи не отговарят на изискванията на НРЦЕЕ и на Р. IV от Указанията, поради това, че част от тях са свързани с цената за енергия, а други не следва да се включват в УПР. По заключението на СИЕ се установява, че са необосновано включени в тези разходи "Други постоянни разходи" и "Финансови услуги", поради това, че отчетната и балансовата стойност на продадените активи се изписват към приходите от тези продажби на активи и не са част от себестойността на електрическата енергия или услуга разполагаемост. Също така бракът и липсите на активи следва да се преценяват на база причините за възникването им, а съдебните обезщетения и други не са обосновани с допълнителна информация, каква е връзката им с лицензионната дейност. Също така не е приложена обосновка за стойността и характера на разходите с наименование "финансови услуги". Настоящият съдебен състав приема, че ДКЕВР законосъобразно и обосновано е приела, че икономически обоснованото ниво на УПР ( с изключение на разходите на амортизация и ремонт) и при спазване на изискванията за видовете разходи при ценообразуването е в размер на 5 577 хил. лв. за "разходи пряко свързани с дейността по лицензията". От ДКЕВР е определен метод на регулиране на цените по чл. 4, ал. 1, т. 1 от НРЦЕЕ, като задължително определими от нея са само стойностите на посочените в обжалваното решение ценообразуващи елементи - необходими годишни приходи, регулаторна база на активите и норма на възвръщаемост на капитала преди данъчно облагане. Всички останали такива са индикативни и се определят от управленската политика, провеждана в дружеството и при осъществяване на регулаторна функция на ДКЕВР с дадените Указания за формиране на отделните видове ценообразуващи елементи. Следва да се отбележи, че липсва нормативна разпоредба, предписваща определено поведение за дружеството и/или Комисията относно някои разходи, които задължително участват изцяло в изчисленията във вида, подаден от енергийното дружество. Всички разходи се подлагат на анализ и преценка за необходимостта им при отчитане стойностите за предходната календарна година, като по отношение на някои разходи - чл. 11, ал. 5, т. 2 - 5 от НРЦЕЕ, изрично не се позволява признаването им от ДКЕВР. В съответствие с чл. 28, ал. 1 от НРЦЕЕ за извършване на регулаторен преглед по чл. 3, ал. 3 лицензиантите - производители към заявлението за утвърждаване на цени представят в комисията информация за 12-месечен отчетен период, наречен базисна година. Информацията не задължава ДКЕВР да съобрази и включи изцяло в изчисленията си направените от производителя разходи, а следва да съобрази в регулаторния процес нормативните изисквания и дадените от нея Указания свързани с определяне стойностите на ценообразуващите елементи. В случая Комисията е спазила материалноправните изисквания на НРЦЕЕ и на Указанията при определяне на икономически обосновано ниво на "разходи пряко свързани с дейността по лицензията". Предвид на изложените съображения обжалваното решение № Ц-38 от 24.11.2011 г. на ДКЕВР, следва да се отмени в частта по раздел II, с която е утвърдена, считано от 1.12.2011 г. до 30.06.2012 г. включително, цена за разполагаемост /без ДДС/ в размер на 8,70 лв./МВтч., а делото се върне на ДКЕВР като административна преписка за ново произнасяне за определяне на цена за разполагаемост с определяне стойността на необходимия оборотен капитал, като ценообразуващ елемент от регулаторната база на активите по определения метод - "норма на възвръщаемост на капитала" и по приложимите в случая Указания /протоколно решение на ДКЕВР № 79 от 26.03.2007 г., т. 11./, при съобразяване изложените в мотивите указания по тълкуването и прилагането на закона за този ценообразуващ елемент. При този изход на процеса и с оглед направено искане от жалбоподателя за присъждане на направените разноски по делото в съответствие с чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъдат присъдени направените разноски по делото, като бъде осъдена ДКЕВР да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 1110,00 лв. представляващи държавна такса и разноски за вещо лице. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,