Решение № 6461 от 15.6.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Рамов, чрез адв. Д. Стойкова, срещу Решение 6297 от 28.10.2022 г., постановено по адм. дело 11568 по описа за 2021 г. на Административен съд София- град. Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли оспореното съдебно решение да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново, по съществото на спора, алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноски. Ответникът управителят на Националния осигурителен институт, чрез Б. Боева, в писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София- град е Решение 18 от 13.05.2021 г. на управителя на Националния осигурителен институт (НОИ), с което е отхвърлена жалбата на И. Рамов против Разпореждане 1012-40-45#1 от 09.03.2021 г. на длъжностното лице в Дирекция Европейски регламенти и международни договори при ТП на НОИ София- град, с което, на основание чл. 68, ал. 1-2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ), в размер на 206,40 лева месечно, считано от 20.05.2018 г. От фактическа страна по делото е установено следното: Със Заявление 2113-50-255 от 18.08.2016 г., И. Рамов е поискал отпускане на лична пенсия за ОСВ по българското законодателство, считано от 01.01.2017 г. С Разпореждане 2113-50-255#4 от 03.05.2017 г. е постановен отказ за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето по българското законодателство. Този отказ е обжалван пред управителя на НОИ, който с Решение 29 от 27.06.2018 г. е оставил жалбата без разглеждане като процесуално недопустима. С Определение 5578 от 11.09.2018 г., постановено по адм. дело 7793/2018 г. на Административен съд София- град, решението на управителя на НОИ е отменено, а преписката е върната на административния орган с указания за произнасяне по същество по реда на чл. 117. ал. 4 КСО. При новото разглеждане е постановено Решение 64 от 19.10.2018 г. на управителя на НОИ, с което жалбата на И. Рамов е отхвърлена като неоснователна. Този административен акт е оспорен по съдебен ред и с Решение 2778 от 23.04.2019 г., постановено по адм. дело 11969/2018 г. на Административен съд София- град, жалбата на Рамов срещу Решение 64 от 19.10.2018 г. е отхвърлена като неоснователна. При последвалото касационно оспорване на съдебното решение, жалбата е била оставена без разглеждане, а производството по делото е било прекратено с Разпореждане 11661 от 01.08.2019 г., постановено по адм. дело 8484/2019 г. на Върховния административен съд, което е потвърдено от тричленен състав на съда с Определение 13359 от 08.10.2019 г., постановено по адм. дело 11000/2019 г. С писмо, вх. 1029-50-24316#8 от 28.11.2019 г., от осигурителната институция на Португалия са постъпили формуляри Е 205 РТ, в който е удостоверен осигурителен стаж на жалбоподателя за времето от 2001 г. до 2018 г. (с прекъсвания) и Е 210 РТ. Въз основа на тези данни, с Разпореждане 1029-50-24316#9 от 18.12.2019 г. на длъжностното лице в Дирекция Европейски регламенти и международни договори при ТП на НОИ София- град, на И. Рамов е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 68, ал. 3 КСО, считано от 23.06.2018 г. Разпореждането е изпратено на адреса на лицето в Португалия, откъдето се е върнало като неполучено. С писмо, вх. 2213-50-1767 от 26.03.2020 г., от португалската осигурителна институция е постъпил актуален формуляр Е 205 РТ. Въз основа на тези данни, длъжностното лице е издало разпореждане, изх. 2213-50-1767#1 от 10.04.2020 г., с което личната пенсия за старост на лицето е изменена, считано от датата на отпускането й, като при изчисляване размера на пенсията, е взет предвид и новопотвърдения до началната дата на пенсията във формуляр Е 205 РТ, постъпил в НОИ на 26.03.2020 г., португалски осигурителен стаж, както и разпореждане, изх. 2213-50-1767#3 от 12.05.2020 г., с което е извършено ново изчисление на личната пенсия на лицето по българското законодателство с придобития осигурителен стаж по португалското законодателство, след датата на отпускане на пенсия по българското законодателство. Цитираните разпореждания са изпратени на адреса на лицето в Португалия, откъдето са се върнали като неполучени. С писмо, вх. Ц1023-50-14 от 29.09.2020 г., Рамов е декларирал, че към момента живее на адреса си в Република България и е представил удостоверение за настоящ адрес в гр. Гоце Делчев. С писмо, изх. Ц1023-50-14#1 от 12.10.2020 г. на лицето отново са изпратени Разпореждане, 1029-50-24316#9 от 18.12.2019 г., Разпореждане, 2213-50-1707# 1 от 10.04.2020 г. и Разпореждане 2213-50-1767#3 от 12.05.2020 г. Видно от известието за доставяне, приложено към пенсионната преписка на Рамов, същият е получил цитираното писмо на 15.10.2020 г. С писмо, изх. Ц1029-50-8572 от 12.10.2020 г., преписката е изпратена по компетентност на Териториално поделение (ТП) на НОИ - Благоевград, предвид факта, че лицето е с настоящ адрес в област Благоевград. С писмо, изх. Ц1023-50-14#5 от 12.11.2020 г., предвид депозираните от Рамов жалби на 05.11.2020 г. срещу актове на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на дейността по отпускане и изплащане на пенсиите по международни договори и европейски регламенти за координация на системите за социална сигурност за лица с постоянен адрес в чужбина, от ТП на НОИ - Благоевград е поискано изпращането на пенсионната преписка на лицето. С писмо, вх. 1030-50-1074 от 28.01.2021 г., преписката е постъпила в Централно управление на НОИ. С вх. 1012-40-45 от 29.01.2021 г. от Рамов отново е постъпила жалба срещу разпорежданията от 18.12.2019 г., 10.04.2020 г. и 12.05.2020 г. С Решение 6 от 15.02.2021 г. на управителя на НОИ, разпорежданията от 18.12.2019 г., 10.04.2020 г. и 12.05.2020 г. са отменени и преписката е върната на длъжностното лице за произнасяне съобразно дадените указания. Доказаният български осигурителен стаж на лицето е 07 години 05 месеца 06 дни от втора категория труд и 15 години 01 месец 15 дни от трета категория труд. Превърнат, на основание чл. 104, ал. 2 КСО, към трета категория труд същият възлиза на 24 години 05 месеца и 00 дни. Португалският осигурителен стаж за преценка право на пенсия до датата на придобиване право на такава по българското законодателство - 20.05.2018 г. е в продължителност от 14 години 01 месец 00 дни, а този за изчисляване размера на пенсията - в продължителност от 16 години 09 месеца 00 дни. Общият - български и португалски осигурителен стаж за преценка правото на пенсия на лицето е 38 години 06 месеца 00 дни. Въз основа на тези данни е издадено Разпореждане 1012-40-45#1 от 09.03.2021 г., с което на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 - 2 КСО, считано от 20.05.2018 г. и е определен месечен размер за изплащане от тази дата - 206,40 лева. Това разпореждане е обжалвано по административен ред пред управителя на НОИ, който с Решение 18 от 13.05.2021 г., което е било предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд, е отхвърлил оспорването като неоснователно. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, която съдът е кредитирал като компетентно изготвена. С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при наличие на фактически и правни основания за постановяването му и в съответствие с материалния закон и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Подробно са обсъдени възраженията на касатора и са изложени мотиви в тази насока. При така събраните доказателства по делото за навършената от касатора възраст и наличието на изискуемия стаж, който през 2018 г. е 38 г. 06 м., той придобива право на пенсия при условията на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, а не по ал. 3. Последната е приложима само когато лицата не придобиват право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, какъвто не е настоящият случай. Заявителят няма право да избира определени периоди от стажа си, които да бъдат зачитани при определянето на пенсията му. Такова разрешение е дадено и в решението по дело С-103/13 на СЕС, Сомова срещу България където е прието, че осигурените лица нямат право да избират при определяне на пенсията, на която имат право в една държава членка, да не се вземат предвид осигурителните периоди, завършени в друга държава членка преди датата, на която този регламент започва да се прилага в първата държава членка. Съгласно чл. 6 от Регламент (ЕО) 883/2004, когато българският осигурителен стаж не е достатъчен, за да възникне право на пенсия се взема предвид и осигурителният стаж, придобит съгласно законодателството на други държави членки, при условие, че периодите не съвпадат. В случая от формуляр Е 205 РТ- Удостоверение за осигурителни периоди в Португалия, издаден на 24.06.2009 г. от португалската компетентна институция, е потвърден португалски стаж за право на пенсия 06 г. 00 м. и 00 дни, и 08 г.- за размер на пенсията. Установено е, че част от потвърдения португалски стаж за периода от 01.03.2005 г. до 31.12.2006 г., съставляващ 01 г. 10 м. и 00 дни, се дублира с българския осигурителен стаж, поради което правилно този стаж е изваден от общия и е зачетен само веднъж. Това се потвърждава и от заключението на вещото лице. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за недопускане на допустими и относими доказателства или необсъждането на представени такива. Относно удостоверение, обр. УП-3, издадено от Цератицит България гр. Габрово следва да се има предвид, че периодът, отразен в него, е зачетен при отпускането на пенсията. Това е отразено в Решение 64 от 19.10.2018 г. на управителя на НОИ. Не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила обсъждането от съда на законосъобразността на първоначалния административен акт Разпореждане 1012-40-45#1 от 09.03.2021 г. на длъжностното лице в Дирекция Европейски регламенти и международни договори при ТП на НОИ София-град. В този акт и административната преписка към него се съдържат доказателствата, които обосновават издаването на решението на управителя на НОИ и в настоящия случай законосъобразността на последното е производна от това на първоначалния административен акт. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,