Решение № 9782 от 16.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2028/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби. Едната подадена от Е. Д. А. от гр.София, чрез процесуален представител адв. И.Юруков, срещу решение 6215 от 23.10.2023 г., постановено по адм.д. 4659/2023 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, в частта, с която по жалба на Д. Й. Т. - Директор на [наименование] е отменено Решение 151 от 20.04.2023 г. на Комисия за защита от дискриминация /КЗД/, постановено по преписка 108/2022 г. по описа на КЗД и е установено, че по отношение на Е.А. не е осъществена дискриминация по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. по признак семейно положение от страна на директора Д. Т. и зам. директора К. С. на Детска градина [наименование], гр. София. И втората, подадена от Д. Т. - Директор на [наименование], чрез адв. Н.А. срещу същото решение на АССГ, в частта, с която по жалба на Е. Д. А. е отменено Решение 151 от 20.04.2023 г. на Комисия за защита от дискриминация /КЗД/, постановено по преписка 108/2022 г. по описа на КЗД и делото като преписка е изпратено на КЗД за ново произнасяне по жалбата на Е.А., заведена с вх. 44-00-1295/01.04.2022 г. и в частта относно неприсъждане на разноски за жалбоподателката Д.Т.. Касационният жалбоподател Е.А. поддържа, че оспореното решение е неправилно, като изложените от нея оплаквания сочат на нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че правилно КЗД е установила, че спрямо нея Д.Т. е извършила нарушение на §. 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. под форма на преследване , както и че спрямо нея е упражнена дискриминация под формата на тормоз и пряка дискриминация по признак семейно положение . Твърди и че наложеното й дисциплинарно наказание уволнение , повод за което е подаването на сигнали от нейна страна до компетентни контролни органи, във връзка с нередности и закононарушения насочени към нейната личност, осъществява последния елемент на фактическия състав на дискриминацията. Иска решението в оспорената част да бъде отменено и се постанови ново решение, с което да се потвърди решението на КЗД в тази му част. Претендира и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба на Е.А. - Комисия за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуален представител юрк. М.Стефанова моли да се отмени решението на първоинстанционния съд и се потвърди Решението на КЗД като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като случая не е с фактическа и правна сложност. Ответникът по касационната жалба на Е.А. Д. Т. - Директор на [наименование], чрез адв. Н.Алексиева, с писмен отговор, оспорва касационната жалба и счита решение в оспорената част за правилно и законосъобразно. Иска същото да бъде оставено в сила и претендира направените по делото разноски за всички съдебни инстанции. Касационният жалбоподател Д.Т. поддържа, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че събраните доказателства и техния анализ от КЗД не кореспондира с квалификацията на нарушението, описано в жалбата на А. като дискриминация под формата на тормоз по см. на §. 1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. във връзка с чл. 4, ал. 1 и чл. 5 от ЗЗДискр. въз основа на признак семейно положение . Твърди, че обсъжданите от КЗД предпоставки на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. са именно във връзка с §. 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. вр. с чл. 5 от ЗЗДискр. и посочения защитен критерии семейно положение и не е налице неправилно приложение на материалния закон от административния орган. Посочва, че въпреки уважаването на жалбата на Д.Т. - Директор на [наименование], срещу Решението на КЗД, в частта му, с която се установява, че последната не е извършила нарушение на §. 1, т. 3 от ДР на ЗЗДискр. под формата на преследване спрямо жалбоподателката Е.А., съдът не е присъдил претендираните от Д.Т. разноски и изводите на съда за неприсъждането им са неправилни. Иска да се отмени решението на АССГ, в оспорената част и се постанови ново, с което се отхвърли жалбата на Е.А. срещу Решение 151 от 20.04.2023 г. на Комисия за защита от дискриминация /КЗД/, постановено по преписка 108/2022 г. по описа на КЗД и се присъдят направените от Д.Т. разноски в производството пред АССГ. Претендират се и направените разноски в касационното производство. Ответникът по касационната жалба на Д.Т. - Директор на [наименование] - Комисия за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуален представител юрк. М.Стефанова моли да се отмени решението на първоинстанционния съд и се потвърди Решението на КЗД като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като случая не е с фактическа и правна сложност. Ответникът по касационната жалба на Д. Т. - Директор на [наименование] - Е.А., чрез адв. И. Юруков, с писмен отговор оспорва касационната жалба и счита решение в оспорената от Д.Т. част за правилно и законосъобразно. Иска същото да бъде оставено в сила и претендира направените по делото разноски за всички съдебни инстанции. Представителят на Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд - състав на Пето отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за които решението в съответните му части е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледани по същество на основанията посочени в тях и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба на Е.А. е основателна, а касационната жалба на Д.Т. неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 151 от 20.04.2023 г. на КЗД по преписка 108/2022 г., с което е установено, че Д. Т. директор на [наименование] гр. София и К. С. заместник директор на [наименование] гр. София, не са осъществили по отношение на Е. Д. А. дискриминация по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., по признак семейно положение и е установено, че Д. Т. директор на [наименование] гр. София, е извършила нарушение на §. 1, т. 3 от ДР на ЗЗДискр. под формата на преследване спрямо Е. Д. А.. Съдът е установил, че на 01.04.2022 г. А. подала еднотипни жалби до Дирекция Образование при Столична община и до КЗД, с оплаквания, че като учител в [наименование] гр. София и във връзка със зачестилите й отсъствия от работа в последните месеци, поради заболявания нейни и на [възраст] й дете, спрямо нея е осъществяван методически тормоз, постоянни обвинения, уронване на престижа й и съмнения в качеството на работата й от директора и зам. директора на ДГ, че директорът Д.Т. е започнала да упражнява натиск върху нея да прекрати трудовото си правоотношение, с отправени към нея критики и твърдения за невъзможност да я търпят в колектива, закани за оспорване на болничните й листове и ултиматуми или работата или детето, обвинения че създава конфликти на работното място, предвид желанието да премести детето си в друга група. В жалбите А. изложила и редица причини за проблемите в ДГ, които не се дължат на нея, че не се взимат оптимални управленски решения, в т.ч. и по финансови въпроси и че персоналът на ДГ се страхува да заеме позиция, поради уплаха от загуба на работата си. С допълнителна жалба до КЗД от 04.05.2022 г. А. посочила като защитен признак за по-неблагоприятното й третиране семейно положение , а с уведомление от 07.06.2022 г. уведомила КЗД, че във връзка с подадената от нея жалба до Столична община Дирекция Образование й е било образувано дисциплинарно производство, на 06.06.2022 г. й е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е било прекратено трудовото й правоотношение. Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалби на Е.А. и Д.Т., като първата оспорила решението на КЗД в частта, с която е установено, че спрямо нея не е осъществена дискриминация по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. по признак семейно положение от страна на директора Д.Т. и зам. директора К.С., а втората оспорила решението на КЗД в частта, с която е установено, че директора Д. Т. е извършила нарушение на §. 1, т. 3 от ДР на ЗЗДискр. под формата на преследване спрямо Е. А.. След анализ на събраните по делото доказателства съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и в съответствие със законовите изисквания относно формата и съдържанието му. Счел е, че направените от КЗД изводи по приложение на материалния закон не кореспондират с квалификацията на нарушението, описано в жалбата на А., а именно: дискриминация под формата на тормоз по смисъла на §. 1, т. 1 ДР от ЗЗДискр. вр. чл. 4, ал. 1 и чл. 5 ЗЗДискр., а административният орган е обсъждал дискриминационно третиране под формата на пряка дискриминация по см. на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. на основата на защитения признак семейно положение и преследване по см. на §. 1 ,т. 3 ДР ЗЗДискр., без да конкретизира в коя от трите хипотези квалифицира описаното в сезиращата го жалба нарушение. Обосновал е извода, че като не се е произнесла по оплакванията на А. за осъществена дискриминация под формата на тормоз КЗД е постановила незаконосъобразен административен акт, като незаконосъобразно е и решението й, в частта, с която е установено, че Д.Т. е извършила нарушение на §. 1, т. 3 от ДР на ЗЗДискр. под формата на преследване спрямо А.. Приел е, че в тази част административният орган се е произнесъл по искане, с каквото не е бил сезиран и неправилно е приложил материалния закон, тъй като за образуваното производство пред КЗД Д.Т. е узнала след издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и не може да се приеме, че дисциплинарната мярка е приложена именно заради подаването на жалбата до КЗД. По изложените съображения постановил обжалваното решение. Решението е валидно, допустимо, но частично неправилно. Правилни са изводите на съда, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в предписаната от закона форма. Настоящият състав споделя и изводите му че КЗД не се е произнесла по оплакванията на Е.А. за осъществена спрямо нея дискриминация под формата на тормоз по смисъла на §. 1, т. 1 ДР от ЗЗДискр. вр. чл. 4, ал. 1 и чл. 5 ЗЗДискр. и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. последно от АПК, препраща към тях. В допълнение следва да се посочи, че дискриминационното третиране под формата на тормоз е отделен, самостоятелен вид дискриминация и съгласно разпоредбата на чл. 5 във вр. с §. 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. е дефиниран като всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване на достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. От анализа на нормативната уредба е видно, че фактическият състав на тази форма на дискриминация предполага от страна на дискриминиращия субект наличие на нежелано поведение, свързано с някой от защитените признаци по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., целящо да предизвика настъпване като резултат на негативни последици, или съответно предизвикало като резултат настъпването на такива последици, изразени в накърняване на достойнството и създаване на нежелана в отрицателен аспект среда, по отношение на лице/обект на тормоза/, което от своя страна следва да е носител на защитен признак. Административният орган в решението си не е анализирал посочената дискриминационна форма и не е изложил мотиви налице ли е тормоз и в какво се изразява той, а преценката относно наличието на защитения признак семейно положение е извършена единствено във връзка с наличието на дискриминация при прекратяване на трудовото правоотношение на А. - настъпило много по-късно след подадената от нея жалба до комисия с оплаквания от такова естество. В тази връзка несъстоятелни се явяват твърденията на касатора Д.Т. в касационната й жалба и решението на първоинстанционния съд в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав не споделя обаче изводите на първоинстанционния съд, че директорът Д.Т. не е извършила нарушение на §. 1, т. 3 от ДР на ЗЗДискр. по формата на преследване спрямо Е. А.. Неправилно първоинстанционният съд е счел, че в тази част административният орган се е произнесъл по искане, с каквото не е бил сезиран. Следва да се посочи, че с направеното на 07.06.2022 г. уведомление до КЗД, Е.А. е посочила, че трудовото й правоотношение е било прекратено след подадената от нея жалба до Столична община Дирекция Образование с оплаквания за осъществен тормоз и във връзка със същата жалба. Следователно, отразеното имплицитно сочи на оплакване за по-неблагоприятното й третиране, като лице което е предприело действие за защита от дискриминация, т. е. за осъществено нарушение по смисъла на §.1, т. 3, б. а от ДР на ЗЗДискр. Неправилен е и изводът на съда, че решението на КЗД в тази част е постановено при неправилно приложение на материалния закон. След задълбочен анализ на събраните в административната преписка доказателства, административният орган обосновано е формирал извода, че спрямо А. е осъществено преследване по смисъла на §. 1, т. 3 от ДР на ЗЗДискр., тъй като е налице по-неблагоприятно третиране предвид предприетите от нея действия за защита от дискриминация. Разпоредбата на §.1, т. 3, б. "а" от ДР на ЗЗДискр., анализирана и от административния орган, предвижда, че "преследване" е по-неблагоприятно третиране на лице, което е предприело или се предполага, че е предприело или ще предприеме действие за защита от дискриминация. По-неблагоприятно третиране , съгласно §. 1, т. 7 е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. Следователно, не е необходимо лицето да е предприело реално такива действия и в тази връзка обстоятелството, че директорът Т. е узнала за образуваното производство пред КЗД след прекратяване на трудовото правоотношение се явява ирелевантно. Предвид поведението на А. обаче, която подавайки жалба до контролен орган /Дирекция Образование при Столична община/, е търсила начин да защити правата си, е налице посочената предпоставка. С оглед изложеното изводът на КЗД за осъществено преследване , което е довело до по-неблагоприятни последици за Е.А. е правилен и решението на АССГ в тази част като неправилно следва да бъде отменено и се отхвърли жалбата на Д.Т. срещу решението на КЗД в тази част. При този изход на правния спор основателно се явява искането на процесуалния представител на Е.А. за присъждане на направените в настоящото производство разноски, възлизащи на 70 лева - заплатена Д.Т. Искането за присъждане на направените в първоинстанционното производство разноски е неоснователно, тъй като същите са присъдени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение