Решение № 6043 от 26.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4355/2015. г.

Решение № 6043 от 26.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4355/2015. г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Варна при ЦУ на НАП против решение № 334 от 20.02.2015 г., постановено по адм. дело № 3207/2014 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е обявен за нищожен ревизионен акт (РА) № 031400547/9.06.2014 г., издаден от органи по приходите, потвърдени изменен с решение № 509/08.09.2014 г. на и. д. директор на дирекция "ОДОП" Варна, относно допълнително определени на Валентика Иванова Нейчева задължения за данък върху доходите по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Според касатора съдът неправилно е приложил нормата на § 35, ал. 1 ПЗР на ЗИД ДОПК, тъй като под висящи производства законодателят има предвид тези производства, за които има възложена със заповед ревизия, издадена преди изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК (в сила от 1.03.2013 г.), а в случая заповедта за възлагане на повторна ревизия е издадена след тази дата. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което оспорването да се отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Маргарита Димитрова Пеева, чрез адв. Петкова като процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за който съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд - Варна е РА № 031400547/9.06.2014 г., издаден при условията на чл. 155 ДОПК и на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК (в редакцията в сила от 1.01.2013 г.) от органи по приходите, съответно възложител на ревизията и ръководител на ревизията в частта му, потвърдена с решение № 509/8.09.2014 г. на и. д. директор на дирекция "ОДОП" Варна, относно установените в резултат на проведена ревизия на Маргарита Димитрова Пеева допълнително задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. За да обяви неговата нищожност, първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от некомпетентен орган. Този извод е мотивиран с обстоятелството, че в случая на повторна ревизия след отмяна в хода на административното му оспорване с решение № 499/9.09.2013 г. на първоначално издадения ревизионен акт и връщане на преписката на ревизиращите органи, се възстановява висящността на ревизионното производство. Обосновал е извод, че в случая е налице образувано преди 1.01.2013 г. ревизионно производство, неприключило през 2012 г. и висящо към датата на изменението на ДОПК, ДВ, бр. 82/2012 г., в сила от 1.01.2013 г., тъй като ревизионният акт не е влязъл в сила. В тази хипотеза началото на ревизионното производство се счита поставено с издаването на първата по ред заповед за възлагане на ревизия (ЗВР). Предвид настъпилите законодателни промени в нормата на чл. 119, ал. 2 ДОПК, съдът е приложил разпоредбата на § 35, ал. 1 ПЗР ЗИД ДОПК, като е приел, че в случая е налице образувано и висящо ревизионно производство, което следва да бъде приключено по стария ред. Този процесуален ред изисква издателят на РА да бъде определен по правилото на чл. 119, ал. 2 ДОПК до изменението му, в сила от 1.01.2013 г., чрез нарочна заповед за определяне на компетентен орган, издадена от органа, възложил ревизията, което в случая не е направено. По тези съображения съдът е обосновал извод, че оспореният пред него РА, като подписан от орган по приходите, възложил ревизията и от органа по приходите, определен за ръководител на ревизията съобразно изискванията на сега действащата норма, която е неприложима в случая, е издаден от некомпетентен орган. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. В случая на повторна ревизия, след отмяна на предходно издаден РА, не започна ново ревизионно производство, а продължава вече образуваното с първоначално издадената заповед за възлагане на ревизия (№ 1104953/15.12.2011 г.). Това е така, защото първият РА е отменен в частта му относно установените на същото данъчно задължено лице задължения за данък върху доходите по чл. 48 ЗДДФЛ и за същите ревизирани периоди 2008 г., 2009 и 2010 г., като преписката е върната в тази й част на органа по приходите, издал заповедта за възлагане на ревизията за издаване на нов ревизионен акт. Съгласно чл. 155, ал. 6 ДОПК производството за издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на акта, от което следва, че се възстановява висящността на ревизионното производство по отношение на същия данъчен субект и за посочените данъчни периоди. Повторната ревизия следва да се счита продължение на първата, като производството е висящо до влизане в сила на ревизионния акт. Издаването на нова заповед за възлагане на ревизията след връщането на преписката на възложилия ревизията орган не поставя началото на ново производство, а създава определеност в процесуалните правоотношения. Тя е насочена към отстраняване на незаконосъобразното действие, послужило като основание за отмяна. Допълнителен аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 113, ал. 3 ДОПК. По време на висящността на ревизионното производство са извършени законодателни промени в ДОПК, обнародвани в ДВ, бр. 82/2011 г., в сила от 1.01.2013 г., част от които касаят органите, издаващи ревизионния акт и съответната процедура за това. Разпоредбата на чл. 119 ДОПК в редакцията преди изменението предвижда след издаването на ревизионния доклад писмено уведомяване на органа, възложил ревизията. Последният с нарочна заповед определя органа по приходите, който е компетентен да издаде ревизионния акт. С изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК е предвидено, че ревизионният акт се издава съвместно от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията. Съгласно § 35, ал. 1 ПЗР ЗИД ДОПК, всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред. Под "досегашния ред" се има предвид както регламентираната преди изменението процедура по издаване на ревизионния акт, така и компетентният орган. Ревизионното производство по издаване на процесния ревизионен акт е висящо към момента на изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК и съгласно приложимият досегашен ред за довършването му компетентният орган по приходите, който следва да издаде ревизионния акт се определя с нарочна заповед на възложителя на ревизията. Обстоятелството, че оспореният РА е издаден от органи по приходите по смисъла на чл. 7, ал. 1 ДОПК, не обосновава извод за компетентност, след като тези органи не са определени по правилото на чл. 119, ал. 2 ДОПК в предходната му редакция. Ето защо, законосъобразно и обосновано Административен съд - Варна е приел, че ревизионният акт е издаден от лица, които не са имали материална компетентност за това, поради което е нищожен. По изложените съображения обжалваното решение следва да се остави в сила. Ответникът в касационното производство не претендира присъждане на разноски за тази инстанция. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение