Решение № 15515 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12632/2012 г.

Решение № 15515 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12632/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на министъра на отбраната, чрез пълномощника си, против решение № 10603 от 19.07.2012 г., постановено по адм. д. № 1716/2012 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което е отменен негов отказ № 22-25-170 от 13.01.2012 г. да се произнесе по искане с вх. № 1247/3.01.2003 г. и преписката е върната на органа за ново произнасяне. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и произнасяне по съществото на спора, с което жалбата на Миглена Тошева и Листер Тошев бъде отхвърлена като неоснователна. Ответниците Миглена Първанова Тошева и Листер Първанов Тошев, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна. По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на закона. Наследодателката на Миглена и Листер Тошеви - Атанаска Тошева е подала заявление вх. № 1247/3.10.2003 г. за закупуване на жилище в гр. София от ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната, в което е настанена като наемател с нарочна заповед от 1971 г. и безсрочен договор от 14.12.2001 г. По това искане сезираният орган е формирал мълчалив отказ, отменен с влязло в сила на 5.12.2011 г. решение по адм. д. № 2408/2010 г. на Върховния административен съд. Преписката е върната на министъра на отбраната за ново произнасяне съобразно дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. С оспореното пред първоинстанционния съдебен състав писмо № 22-25-170 от 13.10.2012 г. министърът на отбраната е формулирал изричен отказ да удовлетвори заявеното от Атанаска Тошева искане за закупуване на ведомствено жилище с мотив, че има промяна в нормативната уредба и заявителката, респ. нейните наследници, не отговарят на изискванията за закупуване на жилище от фонда на МО, тъй като то не е с отпаднала за нуждите на министерството необходимост. Съдът правилно е приел, че оспореното писмо е с характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като административният орган е формирал едностранно властническо волеизявление, с което непосредствено са засегнати права и законни интереси на жалбоподателите. Неоснователен е касационният довод, че писмото има уведомителен характер. Напротив, то не съдържа просто съобщаване на факти, а обективира едностранната воля на компетентен държавен орган да удовлетвори надлежно направено от адресата искане, с което се засягат негови законни права и интереси. Министърът взема решение в качеството си на орган на власт и преценява дали са налице условията и изискванията на закона и подзаконовите актове за удовлетворяване на заявената претенция. За да отмени атакувания отказ, тричленният състав е приел по същество, че същият е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби. Към момента на сезиране на органа - 3.10. 2003 г. приложима е Наредбата за разпореждане с жилища, ателиета и гаражи от ведомствен жилищен фонд на Министерството на отбраната, приета с ПМС № 83/1999 г., отменена с ДВ, бр. 16/15.02.2008 г. Съгласно § 2 от ПЗР на новоприетата Наредба за отдаване под наем и разпореждане с имоти от ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната и изплащане на компенсационни суми на кадровите военнослужещи, които ползват жилище при условията на свободно договаряне (обн. ДВ, бр. 16/2008 г.), незавършените производства по продажба и замяна на жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната, за които има издадена заповед на министъра на отбраната за продажба/замяна и извършено плащане от страна на купувача/заменителя, се приключват в едномесечен срок от датата на влизане в сила на наредбата по досегашните условия и ред. За първоначалните жалбоподатели производството е относимо към новите условия и ред - чл. 37 и сл. от Наредбата. След отмяната й (ДВ, бр. 57/2009 г.) е приета нова Наредба за разпореждане с жилища, ателиета и гаражи от жилищния фонд на МО (обн. ДВ, 57/2009 г., отм.). Съгласно § 2 от ПЗР на тази Наредба, незавършените производства по продажба/замяна на лица, заварени като наематели в жилища, ателиета и гаражи от жилищния фонд на Министерството на отбраната, настанени на валидно правно основание, включително военнослужещи и цивилни служители, чиито правоотношения с Министерството на отбраната са прекратени, се приключват в 6-месечен срок от влизането в сила на наредбата по досегашните условия и ред, доколкото не противоречат на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Съдът правилно е приел, че министърът на отбраната не е завършил процедурата по приложимия процесуален ред. На следващо място, отказът, обективиран в оспореното писмо, не е мотивиран. Липсват конкретни фактически и правни съображения, които да обосноват извода на административния орган. Министърът е цитирал като правно основание само "действащата нормативна уредба" и се е позовал на чл. 319, ал. 2 от ЗОВС. По силата на тази законова делегация е издадена Наредба за продажба на жилища, ателиета и гаражи от жилищния фонд на Министерството на отбраната, които се намират в населени места, в които няма структури на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и на България (обн. ДВ, бр. 73/2010 г.). Динамичната подзаконова нормативна уредба на конкретно засегнатите обществени отношения е съобразена от първоинстанционния съд. В оспорения административен акт липсват каквито и да са мотиви, освен цитиране на законовата разпоредба, които да обосноват наличието или липсата на конкретните предпоставки по отношение на заявителите и доколко тяхното искане противоречи на ЗОВС. Като е отменил атакуваното писмо № 22-25-170 от 13.01.2012 г. на министъра на отбраната и е върнал преписката на органа за ново произнасяне, първоинстанционният съдебен състав е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,