Решение № 4233 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1057/2013 г.

Решение № 4233 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1057/2013 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник на отдел "Местни данъци и такси" при община Силистра против Решение № 90 от 17.12.2012 г. по адм. дело № 94/2012 г. на Административен съд - Силистра, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК Ответникът - ПК "Инвест" ООД, гр. Силистра, чрез своя процесуален представител, представя писмена защита, в която взима становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Силистра е отменил Акт за установяване на такса битови отпадъци № 1-225/5.04.2012 г., издаден от мл. инспектор при отдел "Местни данъци и такси" при община Силистра, потвърден с Решение изх. № 3434/17.05.2012 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" при община Силистра, с който са установени задължения за такса битови отпадъци за 2011 г. в размер общо на 24 250 лв. като незаконосъобразен. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че оспореният акт не съдържа фактически и правни основания, обосноваващи неговото издаване, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е основание за отмяната му по чл. 146, т. 2 от АПК. Решаващият съд е приел, че липсват мотиви как е изчислен размерът на ТБО за всяка услуга поотделно, а именно такса за сметосъбиране и сметоизвозване, такса за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и такса за поддържане на чистотата в територии за обществено ползване, по реда на чл. 66 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), за всеки от десетте имота на ответника, което препятства извършването на проверка за правилното приложение на материалния закон. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. От друга страна, в нормата на чл. 71 от същия закон е предвидено, че не се събира такса за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. Законосъобразно Административен съд - Силистра е приел, че в оспорения акт липсват мотиви. Видно от съдържанието на процесния Акт за установяване на такса битови отпадъци не е разграничено по видове задължения с оглед съотнасяне на размера към разпоредбата на чл. 67, във вр. с чл. 66 от ЗМДТ. Последното е необходимо предвид изричната норма на ЗМДТ, както и с оглед необходимостта от доказване на реалност на извършената услуга като отделен вид, тъй като се изисква отделното им изчисляване. Мотивите са онази съществена част от всеки административен акт, които обосновават наличието на факти от обективната действителност, включени в хипотезиса на съответната материално-правна норма въз основа на която се издава акта. Непосочването на мотиви - фактически основания за издаване на акта, възпрепятства проверката за материална законосъобразност на акта, поради това, че не е ясно въз основа на какви факти и обстоятелства органът го е издал. Изискването за посочване на фактическите основания за издаване на акта е залегнало императивно и в разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, поради което неспазването й представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяна на акта, като незаконосъобразен. Правилно решаващият съд е приел, че отделната дължимост за всеки вид услуга (сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения, чистота на териториите за обществено ползване) изисква отделното й определяне като стойностно изражение от страна на органа по приходите. Видно от съдържането на оспорения пред Административен съд - Силистра акт, същият не съдържа такива фактически основания. Такива липсват и в решението на горестоящия административен орган. Ето защо първоинстанционният съд правилно е приел, че процесният акт за установяване на задължения за такса битови отпадъци е незаконосъобразен, поради неспазване на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В касационната жалба неоснователно се поддържа, че размерът на начислените местни такси за ТБО е следвало да бъдат установени от оспорващия, а не от издателя на акта. При оспорване размера на начислените ТБО, доказателствената тежест за установяването им е върху издателя на акта по аргумент от чл. 170, ал. 1 от АПК, което доказване в случая не е направено. Като валидно, допустимо и правилно обжалваното решение следва да се остави в сила. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 3, вр. с чл. 228 АПК се дължат претендираните от ответника разноски, възлизащи на 200 лв. - договорено и внесено адвокатско възнаграждение за тази съдебна инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,