Решение № 4816 от 5.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11960/2012 г.

Решение № 4816 от 5.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11960/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Полимекс" ЕООД с управител Поля Цветанова Нанова от гр. Варна, представлявано по делото от пълномощника си адвокат Кремена Маринова, срещу решение № 2114 от 6.08.2012 г., постановено по адм. дело № 1696/2012 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството касатор срещу заповед № РД-09-347 от 11.04.2012 г. издадена от директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. Варна, с която му е наложена санкция - финансова неустойка в размер на общо 100.00 лева за констатирани нарушения на индивидуален договор № 031308 от 1.03.2012 г. за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК. В касационната жалба са изложени оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - директорът на Районната здравноосигурителна каса, гр. Варна, чрез гл. юрк. Галя Георгиева, в писмено възражение оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на съдебното решение за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, Върховният административен съд - шесто отделение, приема следното: Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административен съд - Варна по реда на чл. 145 и сл. от АПК е оспорената от Поля Цветанова Нанова от гр. Варна, в качеството й на собственик на капитала и управител на "Полимекс" ЕООД, гр. Варна, заповед № РД-09-347 от 11.04.2012 г. издадена от директора на РЗОК -Варна, с която на основание чл. 35, ал. 1 от договор № 031308 от 1.03.2012 г. на представляваното от нея дружество са наложени две санкции - за нарушение на чл. 15, ал. 1 - санкция по чл. 35, ал. 1, т. 3а, буква "а" от договора - финансова неустойка в размер на 50.00 лева и за нарушение на чл. 13, ал. 4, т. 3 от договора - санкция по чл. 35, ал. 1, т. 3а, буква "а" от договора - финансова неустойка в размер на 50.00 лева, или в общ размер на 100.00 лева. Процесната заповед е издадена на основание чл. 31, ал. 2 във връзка с чл. 31, ал. 1, т. 3 от договора, сключен между НЗОК и "Полимекс" ЕООД, гр. Варна - изпълнител, въз основа на констативен протокол, съставен в хода на извършен контрол по чл. 72, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) по изпълнението на договора. Установените с констативен протокол № 63-ППП от 27.03.2012 г. нарушения са били, че в аптеката е била изпълнена една рецепта, информацията от която не е била въведена за отчета пред НЗОК в базата данни на софтуера по чл. 14 в момента на отпускане на лекарствата, и че в аптеката е била изпълнена една рецепта, в която не е бил поставен печат на аптеката в момента на отпускането на лекарствените продукти. За да отхвърли жалбата на "Полимекс" ЕООД, гр. Варна, първоинстанционният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е постановен от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия и в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалноправните предпоставки за законосъобразност. В мотивите на обжалваното решение са изложени съображения, че не били налице твърдяните от жалбоподателя отменителни основания по чл. 146 от АПК. Въз основа на цялостна преценка на клаузите на индивидуалния договор и на възраженията на ръководителя на санкционираната аптека съдът е обосновал извод за законосъобразност на процесната заповед № РД-09-347 от 11.04.2012 г. издадена от директора на РЗОК - Варна, приемайки за доказани констатациите на контролните органи на НЗОК. Върховният административен съд в настоящия състав не споделя тези изводи. Съгласно чл. 25, ал. 1 от НРД за медицинските дейности за 2012 г., контролът по изпълнение на договорите за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК се осъществява по реда на раздел X от Закона за здравното осигуряване. Контролът по изпълнението на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и дентална помощ също намира своята нормативна уредба в чл. 70 и сл. ЗЗО. В тази връзка управителят на НЗОК е издал и две инструкции на основание законова делегация в нормата на чл. 72, ал. 5 от ЗЗО. С едната Инструкция № РД-16-6/22.02.2010 г. са уредени редът и условията за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2 и 3 ЗЗО (по изпълнението на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и дентална помощ), а с другата - Инструкция № РД-16-22 от 1.07.2011 г., са уредени условията и реда за контрол по чл. 72, ал. 4 ЗЗО (на договорите със собственици на аптеки). След изменението на ЗЗО с ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г. регламентът на реда за установяване на нарушенията на договорите, сключени с НЗОК от лекари и дентални лекари е променен. Чл. 76 от ЗЗО, според който санкциите, наложени при упражняване на контрол по ЗЗО, подлежат на съдебно обжалване по реда на АПК, е отменен. Налице е принципна промяна в законодателството относно реда за налагане на финансови санкции на лекари и лекари по дентална медицина за неизпълнение на условията на сключен между тях и РЗОК индивидуален договор при условията на НРД за 2011 г., оттук и редът за упражняване на контрола по чл. 72 от ЗЗО по отношение на собствениците също е променен. Действащата към настоящия момент законодателната уредба не позволява налагане на финансови санкции по предвидения в индивидуалния договор ред. Действително, санкциите за нарушения на договорите с аптеки са установени в самия договор и са наречени финансови неустойки, но това споразумение - индивидуалният договор между РЗОК и собственика на аптеката - не би могло да бъде правно основание за налагане на санкции за извършени нарушения след като за тях няма установени в закон ред и условия за налагането им. В разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от ЗЗО е предвидено, че по отношение на регламентацията на дейностите на финансовите контрольори по констатирането на нарушения се прилагат аналогично процедурите по чл. 74, ал. 2, 3 и 4 от ЗЗО, по които работят лекарите-контрольори и лекарите по дентална медицина - контрольори. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Инструкция № РД 16-22 от 1.07.2011 г., издадена от управителя на НЗОК на основание чл. 72, ал. 5 от ЗЗО, непосредственият контрол по изпълнението на договорите за отпускане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 4, т. 1 ЗЛПХМ, се осъществява чрез проверки, извършвани от длъжностни лица от РЗОК - финансови ревизори. В случая няма основание и не следва да се тълкуват и прилагат по аналогия посочените разпоредби. От анализа им е видно, че след промяната в законодателството и отмяната на чл. 76 от ЗЗО е налице празнина в действащото в страната законодателство - липсва предвиден ред за налагане на санкции на собствениците на аптеки. Тази непълнота обаче не би могла да бъде запълнена чрез издаването на Инструкция № РД-16-22 от 1.07.2011 г., уреждаща условия и ред за осъществяване на контрол по отношение на собственици на аптеки, различен от този, предвиден за лекари и дентални лекари. Същата не би могла да бъде правно основание за налагане на санкция на собственици на аптеки, тъй като пряко противоречи на ЗЗО и не следва да се прилага. Както се посочи по-горе, в закона липсва каквото и да е основание за принципното различие в регламентираните с двете инструкции ред и условия за осъществяване на контрола по изпълнение на договорите с НЗОК от различните правни субекти. С оглед изложеното, не са налице материалноправни предпоставки за налагане на санкция на "Полимекс" ЕООД, гр. Варна и оспорената заповед се явява незаконосъобразна. След като е отхвърлил жалбата на управителя на аптека "Полимекс" ЕООД, гр. Варна, без да обсъди всички доводи на страните по спора, съдът е постановил необосновано решение, което на основание чл. 209, т. 3 от АПК като неправилно следва да бъде отменено. Вместо него спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция като обжалваната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, ответникът по касация (РЗОК - гр. Варна) следва да заплати на касатора ("Полимекс" ЕООД, гр. Варна), направените съдебни разноски за двете инстанции. При липсата на представен списък с такива, съдът определя сумата в размер общо на 75 лева за платена държавна такса за двете инстанции.