Решение № 138 от 16.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6185/2007 г.

Решение № 138 от 16.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6185/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по реда на чл. 218а б. "а" ГПК от 1952 г. (отм.), вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК /ДВ бр. 59/2007 г./ Образувано е по жалба на Н. Д. А. чрез адв. П. Д. против въззивно решение № 1462/20.07.2007 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 2857/2006 г. Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт, като от изложението може да се направи извод за оплаквания за необоснованост, довели до противоречие с материалния закон. Иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска. Ответниците по касация Й. Г. Т., П. Г. Т., Т. Г. Т., А. Г. Т., Е. Х. М., М. Х. И. и И. Г. Г., не вземат становище по реда на чл. 218г ГПК. Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК от легитимна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предявен е положителен установителен иск за собственост върху подробно описан недвижим имот, като ищецът Н. Д. А. се позовава на изтекла в своя полза придобивна давност в качеството на добросъвестен, евентуално недобросъвестен владелец. С обжалваното решение, въззивният съд, като е потвърдил това на първостепенния Пловдивски районен съд, е отхвърлил иска. За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че ищецът Н се ползва от декларация, издадена от Д. Н., бивш кмет на с. И. за това, че лично му разрешил да владее и ползва имота през 1988 г. на основание ПМС N 76/1977 г. Доказателства за надлежно отстъпено право на ползване няма, а и не е извършено плащане по § 4а ПЗР ЗСПЗЗ съобразно удостоверение 313/5.05.2003 г. на ОСЗГ, гр. П., с. П.. Същият имот е възстановен по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ на наследниците на Г. Т. Т. /ответниците по спора/. Съдът е приел, че ищецът е владял имота от 1986 г. до 2001 г., когато според исковата молба и показанията на свидетелите " предявили претенции". Посочено е, че Н. А. няма качеството на добросъвестен владелец, защото не е осъществявал владение на основани, годно да го направи собственик. Освен това, вещ социалистическа собственост, както и вещ държавна или общинска собственост не може да се придобива по давност до изменението на чл. 86 ЗС /ДВ бр. 31 от 1990 г./, с което забраната остава само за публична държавна или общинска собственост. В заключение, въззивната инстанция е достигнала до извод за липса на активна материално-правна легитимация, поради което е и отхвърлила иска. Решението е правилно. Доводите на касатора за необоснованост, свързани с правата на ответниците върху спорния имот, са без значение в случая, при положение, че той сам не е собственик на вещта. По така предявения иск, ищецът Н преди всичко трябва да установи по пътя на пълно главно доказване, че е собственик на спорната вещ на заявеното от него придобивно основание. Щом това не е установено, за резултата по спора е без значение дали от своя страна ответниците са носители на правото на собственост или на друго вещно право върху същата земя. Безспорно, Н. А. не е придобил право на собственост чрез изкупуване по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. Тук оплакванията на същия, свързани с непризнатото му от съда право на ползувател, са без значение, защото дори и да е бил такъв по ПМС 76/1977 г., правомощието е прекратено по силата на закона - § 4 ПЗР ЗСПЗЗ. То, също така, не му дава качеството на владелец, още по-малко на добросъвестен, а отделно, съществува забраната за придобиване по давност на земята по силата на императивна правна норма - чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ. Независимо от изложеното, правилно въззивният съд е посочил, че декларацията, на която се основава А., е свидетелско показание в писмен вид. Обстоятелството, че издателят е бил кмет на селото по същото време, не придава официален, при това свидетелстващ характер на документа - не е в кръга на неговата служба, нито е съставен по съответния ред и форма /чл. 143 ГПК, отм./. От друга страна, с влязло в сила съдебно решение по адм. дело № 915/2001 г. на Пловдивския окръжен съд, правото на А. да изкупи имота по § 4а ПЗР ЗСПЗЗ е отречено. В производството по делото са участвали като заинтересовани лица тези, претендиращи реституция по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, които са и ответници по настоящия исков спор. Въззивният съд не е посочил, но настоящият състав намира, че мотивите му следва да бъдат допълнени и със следното: Административният спор, продължил до 28.06.2004 г., когато е влязло в сила решението на последната съдебна инстанция оборва презумпцията на чл. 68, ал. 2 ЗС. Искането на А. да изкупи земята и по този начин да я придобие в собственост, сочи, че той до тогава не е имал съзнание за своене. Ето защо, не би могъл да се позове на чл. 79 ЗС, защото липсва субективният елемент на владението за целия период до подаване на исковата молба по настоящия спор - 10.01.2003 г. - моментът, до който е релевантна фактическата власт, упражнявана от А. Само за пълнота на изложението трябва де се посочи, че въззивният съд неправилно е счел, че оспорването на владението от ответниците, без отнемането му, е от значение за фактическия състав на чл. 79 ЗС. То е такова само, ако има за ефект прекъсване на владението, което става, обаче, при отнемане на фактическата власт, а не просто при заявяване на собствени права от оспорващия. Няма и предявен иск от ответниците, който да има за последица спиране, съответно прекъсване на давността. Тогава, от значение е периода на осъществявана фактическа власт до датата на предявяване на настоящия иск. По изложените вече по-горе съображения, обаче, тя няма юридическите белези на владение, а и за голяма част от периода самата вещ е изключена от приложното поле на придобивната давност. Ето защо, крайните изводи на въззивния съд, за неоснователност на иска, се явяват законосъобразни. Обжалваното решение следва ад бъде оставено в сила. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение