Решение № 5244 от 13.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15954/2010 г.

Решение № 5244 от 13.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15954/2010 г., II о., докладчик съдията Георги Ангелов КАСАТОРКИТЕ са обжалвали решението от 13.07.2010 г. по адм. д. № 17/10 г. на Софийския градски административен съд, с което е отхвърлена жалбата им срещу кадастъра от 20.10.2009 г. на два поземлени имота.

ПРОИЗВОДСТВОТО е по чл. 208 и сл. АПК.

ОТВЕТНИЦИТЕ не са взели становища по касационната жалба, прокурорът заключава, че е основателна.

1. След като по повод на касационната жалба, подадена в срок, служебно провери допустимостта на решението, Върховният административен съд намира за недопустимо в частта, в която е постановено по жалба срещу кадастъра на имот № 68134.4325.104. Този имот е записан на името на наследодателката на оспорващите и кадастърът му не е бил обжалван, поради което решението спрямо него следва да се обезсили - чл. 221, ал. 3 вр. чл. 218, ал. 2 АПК.

1. По отношение на втория имот № 68134.4325.1576, записан общо на наследодателката и на ответника - физическо лице, решението е допустимо, а касационната жалба неоснователна.

а. Установено е, че за собствеността на този имот е имало документи както в полза на наследодателката - нотариален акт от 1967 г. за замяна с ТКЗС въз основа на протокол на ТПС комисия, така и в полза на ответника - решение на поземлената комисия за възстановяване на собствеността му.

б. Обратно на приетото от съда, двата акта не са взаимно изключващи се (в който случай, впрочем, имотът би следвало да се остави без посочен собственик - чл. 41, ал. 4 ЗКИР), тъй като тъкмо вторият от тях изключва правата по първия - чл. 10 ЗСПЗЗ.

в. Поради това именно възстановеният собственик е следвало да се посочи като единствен - чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3/05 г. МРРБ, до установяването на други права върху имота по исков ред. Тъй като той не е обжалвал кадастъра, грешката с нанасянето като собственица и на наследодателката на оспорилите го не може да се отстрани.

г. Решението на съда за отхвърляне на жалбата за този имот, следователно, е правилно по резултата си. Касационният довод относно реда за определяне на границите на имота, за които няма и спор, е неотносим към законосъобразността на кадастралния му регистър - чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗКИР. Оплакването за необсъждането на доказателства пък не е конкретизирано и не може да се разгледа по същество.

Следва решението в тази си част да остане в сила - чл. 221, ал. 2 вр. чл. 218 АПК.

Воден от горното Върховният административен съд