Решение № 6153 от 17.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5095/2016 г.

Решение № 6153 от 17.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5095/2016 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по насрещните касационни жалби на финансовия директор на "Л. С."ЕАД и "Б. Е."АД, с които се обжалва решение № 1253/26.02.2016 г. по адм. дело № 1505/2014 г. на Административен съд - С. град (АССГ), с което е изменен по жалба на "Б. Е."АД Акт за установяване на публично държавно вземане за летищни такси № 11/09.12.2013 г. на финансов директор на "Л. С."ЕАД (АУПДВ), потвърден с Решение № 100-829/16. 01.2014 г. на изпълнителния директор на "Л. С."ЕАД, като е определена дължима сума от 14 944 061, 64 лв., от които главница в размер на 8 843 363,96 лв. и лихва в размер на 6 100 697,68 лв. С касационната жалба на финансовия директор на "Л. С."ЕАД се оспорва първоинстанционното решение като неправилно. Поддържа се, че при постановяването на решението, съдът не е обсъдил и оценил всички доказателства по делото и доводите на страните в тяхната взаимна връзка и зависимост при установяване на фактическата обстановка по спора. В резултат от тези допуснати пропуски се е стигнало до постановяване на решението при неправилни и незаконосъобразни фактически и правни изводи на съда. Искането пред касационната инстанция е за отмяна на първоинстанционното решение и решаването на спора по същество чрез отхвърляне жалбата на "Б. Е."АД против АУПДВ. В касационната жалба на "Б. Е."АД основното възражение е свързано с правилността на решението на АССГ относно установената действителност на административния акт. Поддържа се, че АУПДВ е нищожен като издаден при липса на правомощие за това у издателя на акта. Допълнително се възразява и против пропуска на съда да установи нарушение на административно-производствените правила, касаещи датата на започване и провеждане на проверката за дължимите такси, както и спазването на Вътрешния ред за установяване на публични държавни вземания за летищни такси. Пледира се отмяна на първоинстанционното решение и решаването на делото по същество чрез обявяване за нищожен на АУПДВ. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че жалбите са процесуално допустими, подадени в срок и от надлежни страни, а по същество - неоснователни и недоказани. Прокурорът напълно споделя изводите и мотивите към съдебното решение. Поддържа се, че в производството пред първата инстанция не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва решението на първоинстанционния съд да се остави в сила поради липсата на касационни основания по чл. 209 от АПК. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав като прецени, че касационните жалби са редовно подадени, в срок и от надлежни страни, намира същите за допустими. Разгледани по същество касационната жалба на "Б. Е."АД е основателна, респ. касационната жалба на "Л. С."ЕАД е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Акт за установяване на публично държавно вземане за летищни такси № 11/09.12.2013 г. на финансов директор на "Л. С."ЕАД, потвърден с Решение № 100-829/16.01.2014 г. на изпълнителния директор на "Л. С."ЕАД, с който са установени публични задължения за летищни такси от страна на "Б. Е."АД за периода 01.09.2008 г. - 30. 06. 2009 г. в общ размер на 19 344 498,40 лв., от които 12 403 264,75 лв. главница и 6 917 067,97 лв. лихва. С решението си, съдът е изменил АУПДВ по жалба на "Б. Е."АД, като е определена дължима сума от 14 944 061, 64 лв., от които главница в размер на 8 843 363,96 лв. и лихва в размер на 6 100 697,68 лв. Съдът е приел за частично основателна жалбата на "Б. Е."АД против АУПДВ, приемайки че размерът на дължимите вземания като главница и лихви за забава са неправилно определени. Позовавайки се приетото по делото допълнително заключение към допусната тройна съдебно-счетоводна експертиза, съдът е приел, че размерът на главничното задължение до издаването на акта е в размер на 8 843 363,96 лева. Приел е, че определеният в акта размер на главницата от 12 403 264,75 лева е неправилно изчислен, тъй като направените от страна на "Б. Е."АД плащания в размер на 3 130 084,01 лева по фактури, издавани от "Л. С."ЕАД, към които са издадени известия за лихви за просрочие, предхождат погасяването на дължимите суми по главницата. Прието е, че в случая, реда за погасяване на задълженията е регламентиран изрично в чл. 7, ал. 4 от Наредбата за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване в Р. Б., съгласно която при закъснения в плащането по фактурите, издадени по чл. 5, ал. 3, т. 5, длъжникът погасява първо задължението за таксата и след това - за лихвите по чл. 7, ал. 1. Съдът се е обосновал и с разпоредбата на чл. 169, ал. 1 от ДОПК, предвиждаща, че публичните вземания се погасяват в следната последователност: главница, лихви, разноски. Съдът е намерил за неоснователно възраженията на издателя на акта, че разпоредбите на чл. 169 от ДОПК се отнасяли само до публичните задължения събирани от НАП, но не и до тези за летищни такси, тъй като закона не прави такова разграничение и се отнася за всички публични вземания. Като неоснователно е прието и възражението, че длъжникът сам бил избрал кое задължения да погасява, тъй като в платежните нареждания, с които са извършени плащания от страна на "Б. Е."АД се сочи само фактури, споразумение и лихви, респ. не е посочено кое и как се погасява. При така приетия за законосъобразен ред за погасяване на публичните задължения, съдът е кредитирал и заключението от тройната съдебно-счетоводна експертиза относно размерът на дължимите лихви за забава. Съдът е приел, че дължимите лихви след необходимата корекция на главничното задължение до сумата от 8 843 363,96 лева е в общ размер на 6 100 697,68 лева. Лихвените задължения са обосновани с лихвени задължения от 4 501 475,97 лева до 02.12.2013 г., формирани от преизчисляване на главницата, налагащи приспадане на сумата от 2 311 537,36 лева, прибавяне на лихвата за забава по главниците в размер на 1 582 024,63 лв. след датата приспадане на платените лихви по известия и фактури, както и сумата на лихвата в размер на 17 197,08 лв., отнасяща се до главницата от 8 843 363,96 лв. за периода от 03.12.2013 г. до 09.12.2013 г. Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя относно компетентността на издателя на акта. В решението е прието, че в случая, приложимият закон е чл. 6.09, абзац 3 от Финансовият договор, сключен между Правителството на Р. Б., Европейската банка и "Л. С."ЕАД във връзка с чл. 4,01, б. "а" от подписаното Споразумение за управление между Правителството на Р. Б. и "Л. С."ЕАД, според който "Л. С."ЕАД като краен потребител на средствата по заема (бенефициент) има правото до погасяване на заема да събира и усвоява всички такси за паркиране и др., респ. доходите, предоставени от заемодателя (Правителството на Р. Б.) - такси по чл. 120, ал. 1 от ЗГВ за използване на летището за кацане, паркиране, обслужване на пътници, започващи пътуване от летището или други, които могат да бъдат установени в съответствие със закон. Съдът е приел, че по силата на § 1, т. 1 от АПК е дадено легално определение на понятието "административен орган", а именно, че това е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. При така издирената нормативна уредба съдът е приел, че административният орган, който е овластен по силата на закона - чл. 166, ал. 2 от ДОПК, да определи издателя на акта за установяване на публичните задължения за летищни такси, е представляващият дружеството директор, който има сключен договор за възлагане управлението на еднолично дружество с държавно участие в капитала, каквото е "Л. С."ЕАД. От тук и извода, че оспореният административен акт, издаден от С. М. - финансов директор на "Л. С."ЕАД - определена за орган, който да издава актове за установяване на публични държавни вземания на Р. Б. от летищни такси за използване на летище С. със заповед № 709 от 28.11.2013 г. на изпълнителния директор на "Л. С."ЕАД на основание и по реда на чл. 166, ал. 2, предложение второ от ДОПК, във връзка с чл. 120, ал. 5, т. 3 от З., е издаден от компетентен орган. По отношение на направените възражения за нищожност на акта поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващо се в късното уведомяване на страната за започване на производството, съдът е приел, че съгласно константната съдебна практика само изключително съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които не могат да бъдат отстранени, водят до нищожност на акта, като в конкретния случай дори и да е налице нарушение, същото не е съществено, тъй като не е накърнило правото на защита на лицето. Освен това, съдът приел, че в случая не е и налице такова нарушение, тъй като датата на протокола, по който са установени задължения и уведомяване на дружеството за започване на производството носят една и съща дата. Съдът се е позовал в тази връзка и на мотивите към решение № 12247/17.11.2015 г. по адм. д. № 14437/2014 г., в които е разгледан сходен случай. Решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, налагащо неговата отмяна и връщането му за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. По отношение на възраженията за нищожност на АУПДВ, поддържани от "Б. Е."АД, настоящата инстанция споделя крайният извод и съображенията на АССГ, че оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган. В тази връзка следва да се отбележи, че са неоснователни възраженията на "Б. Е."АД относно приложимостта на Наредбата за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване в Р. Б.. Правомощието на изпълнителния директор на дружеството "Л. С."ЕАД да определи органа за издаване на акта за установяване на публичните вземания за летищни такси произтича от нормата на чл. 166, ал. 2, изр. второ от ДОПК и от факта, че същият е ръководител на администрацията, натоварена със задължението по събиране на таксите по чл. 120, ал. 1 от ЗГВ по силата на чл. 120, ал. 5, т. 3 от ЗГВ, което задължение следва от чл. 6.09, абзац 3 от Финансовият договор, сключен между Правителството на Р. Б., Европейската банка и "Л. С."ЕАД (ратифициран със закон, приет от 38-то Народно събрание на 05.11.1997 г., обн. ДВ бр. 104/11.11.97 г., изм. и доп. ДВ бр. 51/03.06.03 г.) във връзка с чл. 4,01, б. "а" от подписаното Споразумение за управление между Правителството на Р. Б. и "Л. С."ЕАД. Съгласно чл. 120, ал. 5, т. 3 от ЗГВ и по силата на ратифицирания финансов договор и споразумението към него, летищните такси по чл. 122, ал. 1 от ЗГВ за ползване на Л. С. (гражданското летища за обществено ползване - публична държавна собственост) следва да се събират (като форма на управление на таксите) от "Л. С."ЕАД", в качеството му на краен бенефициент на финансирането на проекта "Реконструкция, развитие и разширение на Л. С.". Първоинстанционният съд правилно е приел, че в случая, "Л. С."ЕАД като краен потребител на средствата по заема (бенефициент) има правото до погасяване на заема да събира и усвоява всички такси за паркиране и др., респ. доходите, предоставени от заемодателя (Правителството на Р. Б.) такси по чл. 120, ал. 1 от ЗГВ за използване на летището за кацане, паркиране, обслужване на пътници, започващи пътуване от летището или други, които могат да бъдат установени в съответствие със закон. В тази връзка и като се отчете, че ратифицираният от Народното събрание международен (финансов) договор има предимство пред всяка друга норма на вътрешното право по арг. от чл. 5, ал. 4 от Конституцията следва да се приеме, че "Л. С."ЕАД добива и качеството на администрация по см. на чл. 166, ал. 2, изр. второ от ДОПК, натоварена по закон със събирането на процесните летищни такси. При това положение изпълнителният директор на дружеството, действайки в кръга на своите правомощия, напълно законосъобразно е учредил по силата на издадената негова Заповед № 709/28.11.2013 г. компетентността на финансовия директор на дружеството по издаването на актове за установяване на публични държавни вземания за летищни такси при ползването на услуги на летище С.. Не могат да се споделят възраженията в касационната жалба за приложимост на правилата на делегацията на правомощия, тъй като в случая компетентността на издателя на акта не следва от делегация на функции. Чрез акта за възлагане на правомощията от страна на изпълнителния директор, същият не прехвърля или възлага свои компетенции на трето лице, а упражнява своите лични правомощия да определи и конституира субективната материална компетентност спрямо друг субект. Основна отличителна черта на делегацията е прехвърлянето на административни правомощия от един на друг орган при същевременно запазване на правомощията по отношение на делегиращия орган. По аргумент от чл. 166, ал. 2 от ДОПК, изпълнителният директор на "Л. С."ЕАД няма правомощие да издава актове за установяване на публични вземания. От тук и извода, че при липса на правомощие, същото обективно не може да се прехвърля или възлага на друг субект. По отношение обаче на преценката на съда относно спазването на административнопроизводствените правила и съответствието на акта с материалния закон, касационната инстанция намира, че видно от мотивите към съдебното решение, то е постановено при липса на пълноценно, всестранно и подкрепено от фактическа страна, позоваване на събраните по делото доказателства. Съдът е постановил своето решение по същество, кредитирайки изцяло допълнително заключение към тройната съдебно-счетоводна експертиза. Приел е, че "Видно (от) допълнителното заключение на тройната ССчЕ (стр. 9), размерът на задължението за съответните такси до издаването на акта след приспадане на установените по т. 1 лихви по фактури и известия е в размер на 8 843 363, 96 лв. ". Касационната инстанция намира, че от мотивите на съдебното решение е невъзможно да се направи логически издържан извод, кой спорен за приложението на материалния закон отговор на въпрос, разрешен с помощта на три вещи лица, е послужил като довод на съда да приеме, че главничното задължение е в съответния посочен размер от 8 843 363, 96 лв. Липсва както позоваване на конкретно допуснат и разрешен от експертизата въпрос със значение за делото, така и на позоваване на обясненията на вещите лица от проведеното изслушване на същите в проведеното съдебно заседание от 10.12.2015 г. по делото. Очевиден е спорът между страните за значението спрямо главничните или лихвените задължения на плащанията по фактури на обща стойност от 3 130 084,01 лева. Липсва обаче яснота как съдът отчита тази сума - същата нито кореспондира като разлика спрямо установения размер на главницата от 8 843 363,96 лв. при посочена главница в АУПДВ от 12 403 264,75 лева, нито намира обяснения в кредитираните изчисления на стр. 9 от тройната ССчЕ. На практика липсва пълноценна оценка на ползваното заключение и относимостта му към предмета на доказване по делото. Нещо повече, основен довод в защита на дружеството "Б. Е."АД е наличието на допуснато нарушение на производствените правила в хода на административното производство, довело до ограничаване правото му на защита. В тази връзка, страната е въвела и е търсила от съда санкция относно законосъобразността на действията на административния орган при отпочването и провеждането на административното производство. Възразено е, че с издаването на нарочен акт от 02.12.2013 г., наречен "Уведомление за извършена проверка и започване на административно производство за установяване на публични държавни вземания от летищни такси за използване на летище С.", наред със съставянето на Протокол № 11/02.12.2013 г. за проверка на публични държавни вземания от задължение да се платят летищни такси за използване на летище С., която проверка е проведена в периода 29.11.2013 до 02.12.2013 г., дружеството "Б. Е."АД на практика е било лишено от правото му на уведомяване по чл. 26 от АПК, а от там и да се ползва от правата си на страна в административното производство. Отделно от възражението за липса на надлежно обезпечаване на правото на защита в процеса от страна на административния орган, жалбоподателят е въвел и възражение за неспазване на т. 12 и т. 13 от Вътрешният ред за установяване на публични държавни вземания за летищни такси, утвърден със заповед № 704/27.11.2013 г. Поддържал е, че по делото липсват доказателства за компетентността на лицата, извършили проверката. В отговор на въведените за разглеждане възражения, съдът се е задоволил да посочи, че съставянето на протокола за извършената проверка и уведомяване на дружеството за започване на производството в един и същи ден не е нарушение. По аргумент за противното, очевидно съдът е приел, че тези административнопроизводствени действия са правомерни и в изпълнение на приложимия закон. Обосновка и собствени мотиви за достигнатия правен извод обаче липсват. Видно от мотивите на решението, съдът не е издирил и не е посочил конкретните доказателства, нито е издирил и посочил конкретния приложим закон, въз основа на които е достигнал до извод за правомерност при и по повод обезпечаването на правото на защита на страната в хода на административното производство, субсумирайки фактите към правото. Първоинстанционният съд се е позовал на мотивите към решение № 12247/17.11.2015 г. по адм. дело № 14437/2014 г. по описа на ВАС като аргумент за извода си за липса на нарушение, но нито фактите от разгледаното от ВАС дело са изложени, нито същите са поставени на собствен критичен анализ от страна на АССГ. Подобно телеграфно препращане към съществуваща съдебна практика е недопустимо, доколкото липсва каквато й да е обосновка в мотивите на обжалваното решение, позволяваща възприятие както у страните, така и за касационната инстанция за приложимостта и относимостта на вече разгледан казус към процесния. Нещо повече, служебната проверка на ползваното като аргумент съдебно решение на ВАС не установи идентичност на предмет на спора, в частта относно спазването на административнопроизводствените правила. В решение № 12247/17.11.2015 г. по адм. дело № 14437/2014 г. по описа на ВАС е посочено, че ..."Обстоятелството, че първо е извършена проверка по данните в счетоводството на "Л. С." ЕАД за това налице ли са според тези данни дължими и неплатени от превозвача такси, приключила с резултат, обективиран в протокол № 5/04.09.2012 г., и след това Авиокомпания "Хемус ЕР" е уведомена на основание чл. 26, ал. 1 АПК на 26.09.2012 г. за започването на производството за издаване на АУПДВЛТ, не обосновава извод за съществено нарушаване на изискването за уведомяване относно началото на производство, довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя в производството по издаване на акта". Дори да се приеме, че е налице сходство във фактите към настоящия казус относно едновременното издаване на акта по чл. 26, ал. 1 от АПК и съставянето на протокол за извършена проверка за дължими вземания на летищни такси, то цитираното съдебно решение не дава отговор и не разглежда възражение за приложението на Вътрешният ред за установяване на публични държавни вземания за летищни такси, утвърден със заповед № 704/27.11.2013 г. и компетентността на лицата, извършили проверката, като условие за законосъобразност на крайния акт. При така изложеното, настоящият касационен състав намира, че решението на АССГ следва да бъде отменено и върнато за нова разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото, съдът следва да извърши собствена оценка на заключенията на вещите лица и да разгледа направените от жалбоподателя възражения за спазването на административнопроизводствените правила в тяхната цялост като обезпечи и събирането на доказателства в тази посока. С оглед изхода на делото и по арг. от чл. 226, ал. 2 от АПК, касационният съд не дължи произнасяне относно разноските. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение: