Решение № 8239 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14456/2018 г.

Решение № 8239 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14456/2018 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 410 от 16.10.2018 г., постановено по административно дело № 186/2018 г., Административен съд - Смолян е: 1) отхвърлил жалбата на Е. Гьоладжиев от [населено място], [област], срещу решение № 1012-20-44#3 от 22.06.2018 г. на директора на ТП на НОИ (Териториално поделение на Националния осигурителен институт) – Смолян, с което е оставено в сила разпореждане № 203-01-248-4 от 9.05.2018 г. на ръководител по осигуряването за безработица към ТП на НОИ – Смолян; 2) осъдил Е. Гьоладжиев да заплати на ТП на НОИ - Смолян сумата 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение; 3) осъдил Е. Гьоладжиев да заплати по сметката на Административен съд – Смолян сумата 10 лв., представляваща държавна такса за завеждане на делото. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от Е. Гьоладжиев, действащ чрез процесуалния си представител адвокат В. Челебиев. Изложени са съображения, че първоинстанционният съд неправилно е извършил проверка за законосъобразност на решението на директора на ТП на НОИ - Смолян, като не е установил, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон (т. е. не е констатирал наличието на отменителните основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК), като не е установено и, че този акт е постановен в противоречие с разпоредбите на Наредбата за отпускане и изплащане на парични обезщетения за безработица (НОИПОБ). Наведени са доводи за нарушаване на основните права, гарантирани в ЕС (Европейския съюз). Налице е и разширително тълкуване на правната норма на чл. 54г, ал. 4 от КСО. Исканията са да бъдат отменени решенията на първоинстанционния съд като неправилно (визирани се касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК) и на директора на ТП на НОИ – Смолян като незаконосъобразно. Възведена е и претенция за присъждане на разноските по делото за производството пред двете съдебни инстанции. В проведеното открито съдебно заседание касаторовият повереник поддържа жалбата и навежда допълнителни доводи в нейна подкрепа. Ответникът по касация – директорът на ТП на НОИ – Смолян, представляван от пълномощника главен юрисконсулт С. Димова, в писмено становище оспорва изцяло касационната жалба като неоснователна и моли атакуваното с нея решение като валидно, допустимо и правилно да бъде оставено в сила. Претендира и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ТП на НОИ – Смолян. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения с нея съдебен акт, поради което предлага жалбата да се остави без уважение, а решението на Смолянския административен съд да бъде оставено в сила. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши дължимата проверка по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав установи, че касационната жалба е неоснователна. Фактическата обстановка по спора правилно е установена от първоинстанционния съд. С подадено в ТП на НОИ – Смолян на 7.12.2017 г. заявление Е. Гьоладжиев е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО, като е посочил, че трудовото му правоотношение с работодателя (испанско дружество със собственик български гражданин) е прекратено, считано от 30.11.2017 г. С разпореждане № 203-01-248-3 от 16.03.2018 г. ръководителят на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Смолян е отпуснал на Гьоладжиев парично обезщетение за безработица, считано от 30.11.2018 г. до 29.05.2018 г. в размер на 70. 91 лв. дневно, като за времето от 30.11.2017 г. до 31.03.2018 г. той е получил общо сумата от 5 814. 62 лв. С последващо разпореждане № 203-01-248-4 от 9.05.2018 г. същото длъжностно лице на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряло производството по изплащане на отпуснатото парично обезщетение, считано от 1.04.2018 г., по съображения, че има данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване на изплащането на обезщетението. Органът е посочил, че от съществено значение е установяването по безспорен начин на упражняване на трудова дейност от страна на лицето в Испания през периода от 10.11.2017 г. до 29.11.2017 г. Недоволен от разпореждането за спиране, Гьоладжиев го е оспорил по административен ред по съображения, че не е налице законово регламентираната предпоставка по чл. 54г, ал. 4 от КСО, и е поискал от директора на ТП на НОИ – Смолян да го отмени като незаконосъобразно и да възобнови производството по изплащане на паричното му обезщетение за безработица. Сезиран по този начин, горестоящият административен орган е счел, че разпореждането от 9.05.2018 г., с което е спряно производството по изплащане на парично обезщетение за безработица на Е. Гьоладжиев, следва да остане в сила до приключване на проверките по случая и изясняване на релевантните за спора факти и обстоятелства, поради което не е уважил адресираната до него жалба. Решението на директора на ТП на НОИ - Смолян е атакувано от Гьоладжиев пред Смолянския административен съд, който на свой ред е отхвърлил жалбата му като неоснователна. В мотивите на първоинстанционния съдебен акт е прието, че както решението на директора на ТП на НОИ – Смолян, така и разпореждането за спиране на ръководителя на осигуряването за безработица са издадени от компетентни органи при наличието на предпоставките за спиране на изплащането на обезщетението за безработица. Посочените административни актове са надлежно мотивирани и законосъобразно издадени. Изводите на съда се основават на извършената преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено, че според издадения документ от компетентната испанска институция лицето е било на работа в Испания от 10.11.2017 г. до 29.11.2017 г., но съгласно писмо изх. № 328600-30041 от 19.04.2018 г. на Главна дирекция "Национална полиция" на МВР същото лице е напуснало територията на Република България на 8.11.2017 г. и се е завърнало отново у нас на 11.11.2017 г. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно. В хода на съдебното производство са били изяснени всички факти и обстоятелства от значение за правилното прилагане на чл. 54г, ал. 4 от КСО. Първоинстанционният административен съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и на доводите на страните, а формираното вътрешно убеждение относно фактите и обстоятелствата от обективната действителност не се отклонява от правилата на формалната и правната логика. На основание чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО (редакция – ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) правото на парично обезщетение на безработица възниква за лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването. Осигурителните вноски са дължими и се внасят върху изплатено трудово възнаграждение за упражнена трудова дейност. Когато има данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението, изменената разпоредба на чл. 54г, ал. 4 от КСО (ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) допуска издаване на разпореждане, с което длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 спира производството по отпускането или изплащането на обезщетението за безработица. При извършената проверка са били установени данни, разколебаващи верността на съдържанието на издадения от испанската институция преносим документ U1 относно упражнявана от лицето трудова дейност и период на осигуряване в Кралство Испания, за който са дължими осигурителни вноски. През удостоверения период от 10.11.2017 г. до 29.11.2017 г. на осигурителен стаж в Кралство Испания, лицето според справката на МВР се е било завърнало в Република България. Не е представен временен или срочен трудов договор, или документ за командироване. При съпоставка между данните за напускане на 8.11.2017 г. и завръщане в България на 11.11.2017 г., непостъпването в Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" на заявление приложение 2 по чл. 12, ал. 1 от Наредбата за условията и реда на командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, приета с ПМС № 382/29.12.2016 г., възникват основателни съмнения за осъществено реално командироване в България и за действително наличие на трудово и осигурително правоотношение. При съобразяване на чл. 10, ал. 1 и § 1, ал. 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на КСО, регламентиращи възникване, времетраене, прекратяване и прекъсване на осигуряването, и осигурено лице, както и на чл. 1, б. "у" и "ф" от Регламент 883/2004 на ЕП и Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, съдържащи определения за целите на регламента на "осигурителен период" и "период на заетост", от наличните доказателства се доказват основанията по чл. 54г, ал. 4 от КСО. Съгласно чл. 54г, ал. 4 от КСО длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 спира с разпореждане производството по отпускане или изплащане на обезщетението за безработица, когато има данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване на изплащането на обезщетението и/или е необходимо изясняване на осигурителен стаж и/или осигурителен доход при прилагане на разпоредби на международни договори, по които Република България е страна. Т. е. длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО действа при условията на обвързана компетентност, и при наличието на предпоставките, посочени в чл. 54г, ал. 4 от КСО, е длъжно да издаде разпореждане за спиране производството по отпускането или изплащането на паричното обезщетение за безработица. В тези случаи органът действа при обвързана компетентност, защото законодателят не е предвидил възможност за преценка дали да се спре производството или не, а за приложението на чл. 54г, ал. 4 от КСО е достатъчно наличието на данни, а не на категорични доказателства за наличие на посочените основания. Правнозначимите факти са установени в достатъчна степен в административното производство и са извършени възможните действия, вкл. сезирани са Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", Главна дирекция "Национална полиция", Окръжна прокуратура - Смолян, а в съдебното производство не са ангажирани доказателства, които да опровергават наличните такива и да налагат друг извод относно основанията по чл. 54г, ал. 4 от КСО. Анализът на изложените по-горе фактически обстоятелства обосновава основанието по чл. 54г, ал. 4 от КСО за издаване на разпореждане за спиране изплащането на обезщетението за безработица поради наличие на данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението поради неизпълнение на условието по чл. 54а, ал. 1 от КСО. Необходимо е да се извърши проверка за установяване на действителните осигурителни права на лицето. Съгласно чл. 55, ал. 1 от АПК спряното производство ще бъде възобновено служебно или по искане на една от страните, след като отпаднат основанията за спирането му. Приложението на чл. 54г, ал. 4 от КСО има обезпечителен характер при съобразяване на принципите за съразмерност и осигурява възможност за законосъобразно произнасяне след изясняване на правнозначимите факти относно отказ или прекратяване на изплащането, респ. отпускане и изплащане на обезщетението, което е в интерес както на фонд "Държавно обществено осигуряване", така и на осигуреното лице. С оглед на това неоснователно касаторът твърди, че обжалваното от него съдебно решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. В хода на съдебното производство са били изяснени всички факти и обстоятелства от значение за правилното прилагане на чл. 54г, ал. 4 от КСО. Изложените в касационната жалба и в съдебно заседание от повереника на Гьоладжиев доводи не са относими към хипотезата на чл. 54г, ал. 4 от КСО и наличните данни относно достоверността на удостоверения от компетентната испанска институция период на осигуряване. Неотносими към хипотезата на чл. 54г, ал. 4 от КСО и наличните данни относно достоверността на придобития стаж съгласно издадения документ от испанската институция, са и посочените в касационната жалба разпоредби на чл. 8, ал. 1 и ал. 4 и чл. 12, ал. 1 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, както и на чл. 58, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Предвид изложеното следва да се приеме, че касаторовата теза не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. Обсъжданите решение на директора на ТП на НОИ – Смолян от 22.06.2018 г. и разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Смолян от 9.05.2018 г., са материално законосъобразни, поради което, като е отхвърлил подадената до него жалба като неоснователна, Смолянският административен съд е постановил правилно решение. С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че не са налице касационни основания за отмяна на проверявания съдебен акт, поради което същият следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора неоснователна се явява акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски за съдебното производство, а искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Поради това и на основание чл. 143, ал. 4 във връзка с чл. 228 от АПК и с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от АПК, в полза на ТП на НОИ - Смолян следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева (платимо от касатора) съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Размерът е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, която в случая в касационното производство не е голяма, и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган - подал кратък писмен отговор и писмена молба със съображения по съществото на спора, но пък не се явил в проведеното по делото съдебно заседание да защити позицията си и да отговори на евентуалните възражения на другата страна, както и да коментира прокурорското заключение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК (редакция преди изменението в ДВ, бр. 77/2018 г.), Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,