Решение № 416 от 10.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7011/2018 г.

Решение № 416 от 10.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7011/2018 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Добро управление" и директор на дирекция "Добро управление" при Министерски съвет срещу решение № 2282 от 04.04.2018 г. по адм. дело № 13969/2017 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отменено негово писмо рег. № BG05 SFOP001-3. 001-003-CO1-M019 от 30.11.2017 г., в частта, с която, във връзка с проверка на Искане за плащане № 3/17.11.2017 г., не са верифицирани разходи в размер на 131 318.73 лв. по проект "Въвеждане на електронното правосъдие в Прокуратурата на Република България чрез електронен документооборот, предоставяне на отворени данни и електронни услуги за КАО на гражданите и институциите", делото е върнато като преписка на Директор на Дирекция "Добро управление" и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Добро управление" в администрацията на Министерски съвет, за ново произнасяне по Искане за плащане № 3/17.11.2017 г. в отменената част и Администрацията на Министерски съвет е осъдена да заплати разноски на стойност 200 лева, в полза на Прокуратурата на Република България/ПРБ/. Касационният жалбоподател счита оспорваното решение за недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че съставът на АССГ не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка. Иска отмяна на оспорвания съдебен акт и постановяване на ново решение по съществото на спора, алтернативно връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Ответникът – Прокуратурата на Република България, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, която е участвала в първоинстанционното производство и за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С решението на АССГ е отменен отказ на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Добро управление" и директор на дирекция "Добро управление" при Министерски съвет за верификация на разходи в размер на 131 318. 73 лв. по проект "Въвеждане на електронното правосъдие в ПРБ чрез електронен документооборот, предоставяне на отворени данни и електронни услуги за КАО на гражданите и институциите", обективиран в писмо рег. № BG05 SFOP001-3. 001-003-CO1-M019 от 30.11.2017 г. Неверифицирането на разходи е във връзка с изпълнението на административен договор № № BG05 SFOP001-3. 001-003-CO1/17.01.2017 г. за директно предоставяне на БФП по ОП "Добро управление", по "Стратегически проекти в изпълнение на актуализирана стратегия за продължаване на реформата в съдебната система и стратегия за въвеждане на електронното правосъдие в сектор "Правосъдие" 2014-2020 г., където Прокуратурата на РБългария, е бенефициер по Проект "Въвеждане на електронното правосъдие в ПРБ чрез електронен документооборот, предоставяне на отворени данни и електронни услуги за КАО на гражданите и институциите". Отказът е мотивиран със съображения: "поради сигнал за нередност № 54/30.11.2017 г. за констатирани пропуски при провеждане на обществена поръчка с предмет "Редизайн на УИС-2 в ПРБ с цел преминаване към използване на електронни документи в рамките на ПРБ и между ПРБ и др. държавни институции. Предоставяне на електронни услуги на граждани" и обществена поръчка с предмет "Доразвитие на ЕИСПП и предоставяне на публичен достъп до информация на ядрото на системата, свързан с инициативата Open Data, както и при предоставяне на КАО", не се верифицират разходи по шест/посочени в акта/ договори. Съдът е приел, че отказът за верификация следва да бъде отменен като незаконосъобразен поради порок във формата на акта и в частност поради липса на мотиви. Според съда, нито в оспорвания акт, нито в друг съпътстващ издаването му документ ръководителят на УО на ОПОС е посочил правното основание за отказа за верификация. По изложените съображения, съставът на АССГ е отменил обжалвания административен акт. Правилен е изводът на съда, че оспореното писмо притежава характеристиките на индивидуален административен акт, а не е акт по чл. 21, ал. 5 АПК, с оглед на което подлежи на съдебен контрол. Правилно съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган. Оспореното писмо, в частта с която се отказва верификация на разходи в размер на 131 318. 73 лева обаче не съдържа законово изискуеми съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК реквизити. Обжалваният административен акт съдържа кратки фактически, но не и правни основания за издаването му, което е самостоятелно основание за неговата отмяна. Административният орган е отказал да верифицира сумата в размер 131 318. 73 лева, като конкретните фактически основания послужили за това са изложени в оспорваното писмо. В оспорения акт обаче не фигурира правното основание за издаването му, както правилно е посочил първоинстанционният съд. Не е посочена правна норма, която според административния орган служи за основание посоченият разход да не бъде признат за допустим. Липсата на изписана правна квалификация, представляваща основание за отказ от верификация на разходи, е порок който не може да бъде преодолян от съда чрез тълкуване. Отсъствието на ясно по съдържание волеизявление и непосочването на валидно правно основание за формирането му засяга правото на защита на неговия адресат и препятства съдебния контрол по съществото на спора, като констатираният процесуален порок безспорно компрометира законосъобразността на акта. Съдът не може да извежда волята на издателя на акта вместо него, нито да предполага на какво основание същият се е произнесъл или по какви съображения е постановил акт с определено съдържание. Уредбата на производството по верификация на разходи се съдържа в раздел II "Плащания, верифициране и сертифициране на разходи", глава пета ЗУСЕСИФ. Съгласно тези разпоредби, междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от Управляващия орган. Съгласно чл. 62, ал. 3 ЗУСЕСИФ, УО извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане и на проверки на място, когато това е приложимо. Общите условия за допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕСИФ. Според чл. 59, ал. 1 ЗУСЕСИФ конкретните национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите за съответния програмен период за всяка оперативна програма по чл. 3, ал. 2 от закона се определят с нормативен акт на Министерския съвет. В конкретния случай такъв подзаконов нормативен акт е ПМС № 189/28.07.2016 г., в сила от 05.08.2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходи по програми, съфинансирани от ЕСИФ, програмен период 2014-2020 г. ПМС № 189/28.07.2016 г., съдържа и общовалидните правила по отношение на всички оперативни програми, към момента на подписване на договора с жалбоподателя. Следователно разпоредбите, които регламентират условията за допустимост, респ. за недопустимост на разходите по ОП "Добро Управление", респективно представляващи правно основание за верифициране или отказ от верифициране на разходи, се съдържат в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕСИФ и в чл. 27-29 от горепосочения подзаконов нормативен акт. Административният орган, при обективиране на волята си да откаже верификация на разходите, е следвало да подведе своите фактически установявания, изложени в оспореното под хипотезата на някоя от горепосочените правни норми като изложи и съответните мотиви в какво точно се изразява твърдяната от него недопустимост на разхода. С оспорения пред АССГ акт УО не е обосновал наличието на нито една от горепосочените хипотези. Тежестта да установи и да докаже, че извършените от бенефициера разходи не са допустими е на Управляващия орган. Той е длъжен също да даде мотивирано заключение по установените от него обстоятелства, по събраните доказателства и по избраната от него правна квалификация на установената недопустимост на разхода. Съставът на АССГ е постановил правилно и връщане на преписката на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Административното производство е започнало по искане на ПРБ за плащане на направените разходи и отмяната на акта е наложило и връщането на преписката на органа за ново произнасяне. Верифицирането е преценката на органа за допустимост на направените от бенифициера разходи въз основа на представени от последния документи (заверени фактури или счетоводни документи с еквивалентна стойност и др.) и чрез проверка на място (чл. 62, ал. 3 ЗУСЕСИФ). Няма отделен срок за извършване на верификацията, но тя приключва в рамките на срока за извършване на съответното плащане. Срокът, в който поисканото междинно или окончателно плащане следва да бъде направено е 90 дни (чл. 60, ал. 1 ЗУСЕСИФ), като този максимален срок е установен от закона в съответствие с чл. 132, пар. 1, ал. 1 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013 г. Това е и срокът, в който УО се произнася. С оглед на това съдът правилно е върнал преписката на органа за ново произнасяне. Първоинстанционният съд правилно е определил разноските в първоинстанционното производство с оглед изхода на спора. Предвид изложените по-горе съображения решението е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски е основателно, с оглед на което и на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение