Решение № 12271 от 14.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9574/2016 г.

Решение № 12271 от 14.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9574/2016 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от А. К. О., гражданин на Афганистан, чрез процесуалния му представител, срещу решение № 104 от 25.07.2016 г. постановено по адм. дело № 153 по описа за 2016 г. на Административен съд (АС) - В.. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно. Сочи, че за да отхвърли жалбата съдът е приел, че жалбоподателят - малолетният А. К. О., гражданин на Афганистан, всъщност е придружен от указаното в процесната заповед пълнолетно лице, тъй като служителите на Главна дирекция "Гранична полиция" са установили самоличността на лицата спрямо които е наложена принудителната административна мярка (ПАМ), както и връзките между тях, поради което не е нарушена императивната разпоредба на чл. 44, ал. 9, предл. 3 от Закона за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ). Наред с това съдът е приел, че жалбоподателят е с неустановена самоличност, което противоречи на предходния му извод. Жалбата пред първоинстанционния съд е подадена от субект с надлежна процесуална легитимация. Независимо от обстоятелството, че не е посочен в разпоредителната част на заповедта, жалбоподателят безспорно е неин адресат. Същият е описан във фактическата част на заповедта. Тя поражда за него отрицателни правни последици и засяга субективните му права, по-конкретно правото му на свободно движение, поради което за него е налице правен интерес от обжалването й. На основание на заповедта непридруженият малолетен е бил принудително настанен в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) - Л. Неправилно съдът е приел, че жалбоподателят трябва да докаже отрицателния факт, че не е придружен. В акта липсват каквито и да било доказателства за свързаност на пълнолетния адресат - А. О. с непридружения непълнолетен А. К. О. Лицето, което не е родител, би могло да се счита за придружител, само ако е назначено или за особен представител или за настойник/попечител на непълнолетния, за което в преписката няма данни. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено и заповедта да бъде прогласена за нищожна спрямо А. К. О. Ответникът - Началникът на Гранично полицейско управление (ГПУ) - Б. при Регионална дирекция "Гранична полиция" (РДГП) - Д., не е изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата се явява основателна, но по различни от изложените в нея съображения. Обжалваното съдебно решение е недопустимо, предвид следните съображения: С решението на АС - В. е отхвърлена жалбата на А. К. О., гражданин на Афганистан, против заповед № УРИ 4518ОЧ-391 от 30.05.2016 г. издадена от началник на ГПУ - Б., за налагане на ПАМ "Принудително настаняване в СДВНЧ към дирекция "Миграция" МВР". За да постанови решението си, съдът е изложил от фактическа страна, че от докладна записка рег. № 4518р-3832 от 31.05.2016 г. и предложение рег. № УРИ 4518р-3806 от 30.05.2016 г. е установено, че на 30.05.2016 г. около 00,00 ч. в землището на с. И. махала, общ. К., около ГП № 126, в граничната зона, граничен полицейски наряд установил и задържал 20 лица чужди граждани, отговарящи на профила "нелегален емигрант", сред които и жалбоподателя, граждани на Афганистан, без документи. След въвеждане в АФИС и ЕВРОДАК самоличността на лицата е установена като е установено и че А. О., роден на 01.01.1997 г., придружава жалбоподателя А. К. О., роден на 01.01.2004 г. Не е установено влизане в страната по законоустановения ред и наличие на валидни документи за самоличност или наличие на средства или документи, позволяващи обратно връщане на лицата в държавата им на произход. Въз основа на направеното предложение на Инспектор в сектор ГП при ГПУ - Б. са издадени заповеди по отношение на А. О. и придружавания непълнолетен А. К. О. за налагане на ПАМ - принудително отвеждане до границата на Р. Б. - заповед № УРИ 4518ОЧ-390 от 30.05.2016 г. на началника на ГПУ - Б., както и за принудителното им настаняване в СДВНЧ към дирекция "Миграция" - заповед № УРИ 4518ОЧ-391 от 30.05.2016 г. на началник ГПУ-Б.. С приемо-предавателен протокол от 31.05.2016 г. жалбоподателят е настанен в СДВНЧ - Л.. След като е подал молба вх. № 105450-1265 от 13.06.2016 г. до властите в Р. Б., с която е поискал закрила по Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), жалбоподателят е изведен от СДВНЧ и предаден на служители на Транзитен център - П. при Държавната агенция за бежанците. При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че жалбата е подадена срещу годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита. Посочил е, че жалбата е подадена извън преклузивния 14-дневен срок за оспорване, но е допустима, тъй като заповедта се оспорва като нищожна. Посочил е, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при наличие на посочените в нея фактически и правни основания, при липса на противоречие на императивни законови норми. След обсъждане на фактите по делото и релевантните законови разпоредби, съдът е достигнал до извод, че са били налице материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ и липсват основания за прогласяване на нищожност на оспорената заповед. Решението е постановено по недопустима жалба. С оспорената в първоинстанционното производство заповед № УРИ 4518ОЧ-391 от 30.05.2016 г. издадена от началник на ГПУ - Б., е разпоредено принудителното настаняване в СДВНЧ към дирекция "Миграция" на чужденеца А. О., роден на 01.01.1997 г., гражданин на Афганистан, без валидни документи за самоличност. Изложено е, че същият е придружаващ на посочени в заповедта непълнолетни лица, сред които жалбоподателят в първоинстанционното производство - А. К. О.. Последният не адресат на оспорения от него административен акт, тъй като в акта липсва изрично разпореждане за настаняването му в СДВНЧ. Единствен адресат на заповедта е чужденеца А. О., по отношение на когото е приложена принудителната административна мярка. Поради това А. К. О. не разполага с активна процесуална легитимация да оспори законосъобразността на заповедта. Жалбата му е недопустима, поради липсата на правен интерес от оспорване. Наличието на правен интерес от търсената съдебна защита представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното производство, за наличието на което съдът следи служебно. Като се е произнесъл по същество, при наличие на отрицателна процесуална предпоставка, осуетяваща надлежното упражняване на правото на съдебна защита, а не е прекратил производството по делото, първоинстанционният съд е постановил недопустим съдебен акт. По изложените съображения, решението следва да се обезсили. Жалбата на А. К. О. следва да се остави без разглеждане, а съдебното производството следва да бъде прекратено. При фактическо настаняване на чужденеца в СДВНЧ, без издадена нарочна заповед за това, пътят му на защита е по реда на чл. 250 и сл. от АПК. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. 1 вр. с чл. 159, т. 4 и с чл. 228 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение