Решение № 10014 от 23.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3383/2023 г.
ВАСВторо отделение23.10.2023 г.докладчик Севдалина Червенкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 1/05 януари 2023 г., постановено по адм. д. 159/2021г. по описа на Административен съд Кюстендил.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: /п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ Членове: /п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА/п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА
Мотиви
Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Димитров (йеромонах Доситей), чрез процесуалния му представител адв. И. Попниколов, против решение 1 от 05 януари 2023 г., постановено по адм. д. 159/2021г. по описа на Административен съд Кюстендил. С доводи за неправилност и необоснованост се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Д. Димитров против заповед РД-00-430/16 април 2021 г. на кмета на община Кюстендил и заповед РД-00-429/16.04.2021 г. на кмета на община Кюстендил. С първата заповед РД-00-430/16 април 2021 г., поради установено ползване на строеж без същия да е въведен в експлоатация, в нарушение на чл. 178, ал. 1 ЗУТ, на основание чл. 178, ал. 6 и чл. 223, ал. 1, т. 6 и т. 7 ЗУТ е забранено ползването и експлоатацията на строеж: Православен манастир Благовещение, находящ се в ПИ 017104, землище на с. Копиловци, община Кюстендил с възложители С. Ангелов, Д. Димитров и Р. Стойчев, като е отправена покана за доброволно изпълнение, а при липсата на такова - е разпоредено прекъсване на захранването и преустановяване ползването на електрическа енергия за строежа и забраната на достъп до същия. С втората заповед РД-00-429/16 април 2021 г., поради установено ползване на строеж без същия да е въведен в експлоатация, в нарушение на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ, на основание чл. 178, ал. 6 и чл. 223, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗУТ е забранено ползването и експлоатацията на строеж: Православен храм Благовещение на Пресвета Богородица, находящ се в ПИ 017104, землище на с. Копиловци, община Кюстендил с възложители С. Ангелов, Д. Димитров и Р. Стойчев, като е отправена покана за доброволно изпълнение, а при липсата на такова е разпоредено прекъсване на захранването и преустановяване ползването на електрическа енергия за строежа и забраната за достъп до същия. Съдът е отхвърлил жалбите като неоснователни. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. В проведената, разписана от закона, процедура по издаването на процесните заповеди не са нарушени административно-производствените правила. Постановени са въз основа на констативни актове, с които се установява вида, състоянието и начина на ползване на обектите, предмет на заповедите. Констативните актове са изготвени от служители на общината и са връчени на адресатите. Органът е изяснил необходимите факти и обстоятелства, служебно е събрал всички относими доказателства във връзка с правомощието, визирано в чл. 36 АПК. Изяснените от органа обстоятелства са обективирани в оспорените заповеди. Касае се за строежи по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, доколкото се касае за изградени сгради Православен манастир Благовещение е с частично завършен вид (изградени два корпуса от три по одобрения инвестиционен проект), а Православен храм Благовещение на Пресвета Богородица е в завършен вид, с което е изпълнен състава на визираните норми. Обоснован е и изводът на съда, че строежите са четвърта категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 4, б. "б" ЗУТ и чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба 1/30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, предвид предназначението на имотите за обществено обслужване с разгъната застроена площ от 1000 до 5000 кв. м или с капацитет от 100 до 200 места за посетители. Вярна е преценката, че за да бъдат ползвани процесните строежи е следвало да бъдат въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 ЗУТ, което не се спори, че не е сторено. Органът е установил адресатите на актовете в лицето на възложителите и собственици на строежите по смисъла на чл. 161 ЗУТ посредством надлежни доказателствени средства. Спазен е принципът за истинност по чл. 7 АПК. КА са съставени от оправомощени лица при посещение на място на строежите. Правилно също съдът е посочил, че констатациите в двата КА се ползват с доказателствена сила, съгласно на чл. 171, ал. АПК и същите не са опровергани чрез визираните в чл. 171, ал. 2 АПК доказателствени средства. Неоснователни са доводите на касатора, че изпълнението на оспорените заповеди ще доведе до невъзможност за завършване на манастира и въвеждане в експлоатация на храма. Твърдението, че евентуалното спиране на електрозахранването ще доведе до невъзможност за завършването и въвеждането в експлоатация на храма е въпрос на точното изпълнение на заповедта, а не на нейната законосъобразност. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че възложителят е длъжен така да организира строителството, че да спази забраната за ползване на изграденото без документ за въвеждане в експлоатация. Целта на тези заповедите е да се осуети възможността за ползване на обектите до разрешаването на въпроса за въвеждането им в експлоатация. Въвеждане на обектите не е установено, но е установено ползването им, поради което диспозицията на нормата изисква от органа да забрани ползването на обекта като невъведен в експлоатация по изискуемия ред. Фактът на ползването на строежите, без да са въведени в експлоатация по нормативно установения ред, е безспорен. Поради това, като е приел, че релевантните за издаване на административните актове факти са осъществени, първоинстанционният съд законосъобразно отхвърля оспорването. Крайният извод на съда за валидност и законосъобразност на атакуваните административни актове е съответен на материалния закон. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав