Решение № 32 от 31.03.2021 г. на ВКС по н. д. № 980/2020 г.

Решение № 32 от 31.03.2021 г. на ВКС по н. д. № 980/2020 г., II н. о., НК, докладчик председателят Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите А. Д. А. и А. Г. П. срещу решение № 10225/13.07.2021 г. по внохд № 57/20 г. на Софийския апелативен съд. В жалбите се развиват оплаквания по трите касационни основания, без да се сочи кои от правомощията си да упражни касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че атакуваното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение, установи следното: Софийският апелативен съд потвърдил изцяло присъда № 18/ 30.10.2019 г. по нохд № 401/2018 г. на Кюстендилския окръжен съд, с която подсъдимите А. А. и А. П. са признати за виновни в това, че на 08.01.2018 г., в съучастие като извършители, държали с цел разпространение високорискови наркотични вещества- 39. 86 гр. амфетамин на стойност 1195. 80 лв. и 8. 47 гр. марихуана на стойност 50. 80 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, вр. чл. 20, ал. 2 от НК са осъдени както следва: А. на пет години лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лв. и П. на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лв. Изтърпяването на наложеното на П. наказание е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от пет години. С определение от 12.11.2019 г., постановено по реда на чл. 306, ал. 1 от НПК, съдът е привел в изпълнение наказанието от девет месеца лишаване от свобода, наложено с определение по нохд № 53/17 г. на РС Кюстендил. Жалбите са неоснователни. Върховният касационен съд не споделя оплакването, че решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, а изводите по авторството на касаторите почиват на предположения. Обективният и коректен прочит на съдебните мотиви разкрива, че Софийският апелативен съд е изпълнил процесуалните си задължения да извърши цялостен анализ на събраните от първата инстанция доказателства, да очертае приетата фактическа обстановка и доказателствените източници, на които тя почива и да даде отговор на направените възражения във въззивните жалби. Фактическите данни, съдържащи се в гласните, писмените и веществените доказателствени средства, анализирани от съда в тяхната цялост и съобразно действителното им съдържание, са дали основание на решаващата инстанция да заключи, че именно подсъдимите са осъществявали фактическата власт върху наркотичните вещества, открити при проведените претърсвания на трите недвижими имота, собственост на семейството им. С убедителни съображения е отхвърлено възражението на подс. А. за невъзможност да държи инкриминираните вещи, тъй като не живее в [населено място], както и това на подс. П., че е невъзможно да обитава няколко адреса. Съдът законосъобразно е разграничил физическото държане на вещи от наказателно-правния аспект на формата на изпълнителното деяние "държане", която са осъществявали подсъдимите, като изложените от апелативния съд съображения изцяло се споделят и от касационния състав. Анализирал е съдържанието на ВДС, изготвени след използването на специалните разузнавателни средства, съпоставил го е с показанията на свидетеля с тайна самоличност и със съобщеното от останалите свидетели и е мотивирал извод за безспорна връзка на подсъдимите както с трите жилищни имота, така и с намерените в тях наркотици. Неоснователно е оплакването, че при изграждане на фактическите си изводи съдът е ползвал негодни доказателствени средства- показанията на свидетелите, полицейски служители. Апелативният съд е дал отговор и на това възражение, като правилно е посочил, че тези свидетели не са участвали в друго процесуално качество в наказателното производство и за тях не съществува забрана да дават показания. Те са изпълнявали служебните си задължения преди образуването на досъдебното производство и са присъствали на проведени процесуално –следствени действия, за които законът изрично дава възможност да дават показания за лично възприетите от тях факти и обстоятелства, поради което не е налице хипотезата на чл. 118, ал. 2 от НПК. Доколкото в жалбите са развити съображения за липсата на дактилоскопни следи по пакетчетата с наркотичните вещества и за преклонната възраст на подс. П., следва да се посочи, че те имат отношение към обосноваността на съдебния акт, която не е посочена от законодателя сред основания за касационна намеса. Оспореният съдебен акт не страда от процесуална незаконосъобразност, а изводите по авторството не почиват на предположения. Липсва основание за отмяната на решението. Оплакването за нарушение на материалния закон е бланкетно, не е подкрепено с доводи, поради което касационният състав може само да отбележи, че установените по делото факти правилно са квалифицирани като престъпление по чл. 354а ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Развитите от апелативния съд съображения за обективна и субективна съставомерност на осъщественото от подсъдимите деяние са подробни и убедителни и не е необходимо да бъдат повтаряни. Наложеното на подсъдимата П. наказание е съобразено със смекчаващите отговорността й обстоятелства, включително с напредналата й възраст. То е справедливо, както по размер, така и с оглед начина на изтърпяването на наказанието лишаването от свобода. Неоснователни са и доводите за явна несправедливост на наложеното на подс. А. наказание. Въззивният съд е съобразил в достатъчна степен възрастта му и данните за здравословното му състояние, на които се акцентира в жалбата. Установеното при него дисоциално личностово разстройство, според експертното заключение, представлява нарушение в структурата на характера и се изразява в безразличие към чувствата на другите, игнориране на социалните норми, неспособност за изживяване и признаване на вина- характерови особености, които не би могло да се оценяват в негова полза. Липсват и доказателства за твърденията, че е станал родител, че живее на съпружески начала с майката на това дете, че е трудово ангажиран. Затова ВКС намира, че наложеното наказание съответства на степента на обществена опасност на деянието и на дееца и не е явно несправедливо. Като взе предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение