Решение № 7027 от 29.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1549/2009 г.

Решение № 7027 от 29.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1549/2009 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК .

Образувано е по касационна жалба на "Агросист - АБА" ООД гр. София, подадена чрез адв. Илия Бобев, срещу решение № 1135/3.12.2008 г. по адм. дело № 693/2008 г. на Административен съд - София-град, първо отделение, 14 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 2300-515/11.07.2007 г. на ТД на НАП - София област, относно непризнатото право на данъчен кредит по фактури, издадени от ЕТ "С и Д Интернешънъл - Светльо Даков", "Пим инженеринг - 04" ООД, "Джи ер си" ООД, "Таурус - 64" ЕООД и "Репроко електронни системи" ООД.

В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

По подробни съображения изложени в жалбата, касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част и да му бъдат присъдени разноски по делото в размер на 20000 лв.

Ответникът - директорът на Дирекция Д "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. София, чрез процесуалния си представител юрк. Кирова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 3450 лв.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да отхвърли жалбата на дружеството АС - София град е приел следното:

1. По фактурите, издадени от доставчика ЕТ "С и Д Интернешънъл - Светльо Даков" през м. 03.2006 г. съдът е констатирал, че от начисления ДДС в размер на 13 880,60 лв. по ДДС-сметка са били внесени 12880,60 лв. на дата 03.11.2006 г. В решението е посочено, че правилно и в съответствие с доказателствата е отказано право на данъчен кредит на по тази доставка, като АС е възприел изцяло изложените в РА мотиви относно неприложимостта на разпоредбите на чл. 64, ал. 2 и чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.) и за наличието на основанията на чл. 65, ал. 4, т. 4, вр. чл. 65, ал. 5 от с. з.

1. Във връзка с непризнатото право на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) по фактури, издадени от "Пим инженеринг - 04" ООД са изслушани две експертизи - ССЕ и СТЕ, като и двете са изследвали въпроса, изпълнени ли са реално уговорените ремонтни дейности от страна на доставчика, по договора от 01.01.2005 г. От заключението на ССЕ съдът е установил, че от представените счетоводни документи не е видно да са извършвани изкопни работи, насипване на баластра и изливане на бетон, поради което не са били нужни специални машини и не е наемана техника от страна на изпълнителя; не са открити документи за закупени строителни материали, които да са вложени в ремонта, тъй като се касае за пренареждане на стаи керемиди и ламарина. От своя страна техническа експертиза е пояснила, че дейностите по договора представляват "текущ ремонт", не засягат конструкциите на сградите, поради което не се изисква разрешение за строеж, защото не се касае за строеж, по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ . В този случай, отчитането на действително извършените видове работи се отчита с протокол, обр. 19 и приемо-предавателен протокол. По делото са представени, освен договора и: количествено-стойностна сметка; линеен график; график на паричните потоци; 5 бр. договори за наемане на работници по трудови правоотношения; справки от НОИ за изпратени уведомления по чл. 62, ал. 4 от КТ за трудовите договори. Независимо от това, че за изпълнението на предмета на договора за ремонт не се изисква строителна и техническа документация, съдът е приел, че извода на ревизиращите за липса на реално извършена доставка е правилен. Не са представени също така и протокол, обр. 19 и приемо-предавателен протокол. АС е установил безспорно и обстоятелството, че начисленият по фактурите ДДС не е бил платен изцяло в месеца, в който ДЗЛ е упражнило правото си да претендира данъчен кредит, с изключение на фактура № 1000Е. 19/31.03.2006 г., с оглед на което е приел, че е налице и основание за отказ по чл. 65, ал. 4, т. 2 от ЗДДС (отм.).

1. По фактурите, издадени от "Джи ер си" ООД, съдът е обосновал извода, че приходният орган законосъобразно не е признал право на данъчен кредит на дружеството на основание чл. 64, ал. 1, т. 3, вр. чл. 6 , чл. 24 , чл. 32 от ЗДДС (отм.). За да достигне до този извод решаващият съд е установил, че процесните фактури са с предмет - доставки на дизелово гориво, съгласно договор от 03.01.2006 г., като "изтеглянето" на горивото се е осъществявало по заявка и транспорт на жалбоподателя. Констатирано е обаче, че след съпоставяне, приложените нареждания за експедиране на готова продукция нямат отношение към издадените на "Агросист АБА" ООД фактури. От провереното извлечение от сметка 205 "транспортни средства" съдът е установил, че дружеството - жалбоподател не притежава собствени автоцистерни, не е наемало такива и не е направило разходи за заплащане на транспортни услуги, извършени от други лица. От страна на доставчика не са представени доказателства за наличие на собствени или наети съоръжения - цистерни, складове, в които да се съхранява дизеловото гориво. Не са приети като годни доказателства касовите бонове, с които се цели доказване на извършени касови разплащания на доставките на горива по процесните фактури, тъй като доставчикът не е представил фискалното устройство, от което същите са били издадени и не е посочено неговото местонахождение.

Съдът е отбелязал, че жалбоподателят, въпреки активното си процесуално поведение не е успял да опровергае изводите на органа по приходите за липса реални доставки и на данъчно събитие.

1. Първоинстанционният съд е изложил подробни съображения относно непризнаването на право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Таурус - 64" ЕООД с предмет: "проектиране, доставка на стоки и СМР". Независимо, че е установено, че по тези доставки данъкът е начислен по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). е обосновал извода за неприложимост на чл. 65, ал. 8 от с. з., тъй като в случая не са налице реални доставки. Липсват доказателства за извършване на услугите - приемо-предавателни протоколи за изпълнени СМР, данни за закупени и вложени материали, количествено-стойностни сметки и др. АС е посочил, че заключението на ССЕ за извършени сходни на процесните доставки към други фирми, за наличие на кадрова обезпеченост и за плащане на данъка по ДДС - сметка не са основание за промяна на горния извод.

1. По отношение на процесните фактури, издадени от "Репроко електронни системи" ООД, с предмет "изграждане на електронна система", приходният орган не е признал право на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, вр. чл. 65, ал. 5 от ЗДДС (отм.). Въз основа на заключението на ССЕ, АС е установил, че на 05.02.2006 г. между доставчика и жалбоподателя е сключен договор за изработка, за изграждане на система за наблюдение на складова база в с. Горски долен тръмбеш"; на 31.03.2006 г. е подписан приемо-предавателен протокол, а ДДС по фактурите е начислен по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Съдът е приел, че правилно е отказано право на данъчен кредит по тези фактури, тъй като посочения приемо-предавателен протокол не допринася за установяване на реалност на доставката, а в случая освен него не са представени каквито и да е други доказателства за закупени и вложени от управителя Димитър Цветков материали. В решението е посочено също така, че дори и да бъде прието, че управителят на дружеството-доставчик сам е изградил охранителната система, това предполага закупуване на материали и монтиране на съответните технически и спомагателни средства, но доказателства в тази насока липсват. Съобразно горното, АССГ е приел, че в случая правото на данъчен кредит следва да бъде отказано на основание чл. 64, ал. 1, т. 3, чл. 65, ал. 4, т. 4, вр. ал. 5 от ЗДДС (отм.).

Съобразно подробно изложените по-горе мотиви, АС - София-град е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна и е потвърдил оспорения РА в частта относно непризнатото право на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчиците: ЕТ "С и Д Интернешънъл - Светльо Даков", "Пим инженеринг - 04" ООД, "Джи ер си" ООД, "Таурус - 64" ЕООД и "Репроко електронни системи" ООД.

Така постановеното решение в обжалваната част е правилно.

Първоинстанционният съд е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи и при правилно прилагане на материалния закон.

Данъчният орган е отказал право на данъчен кредит на дружеството по отношение на четирима от доставчиците на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС . Настоящата инстанция намира, че в хода на обжалване на РА този извод на приходния орган не е опроверган. Съгласно цитираната разпоредба, органът по приходите отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизиран данъчен субект по всяка доставка в размера по ал. 5, когато установи, че за нея или по предходна доставка доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от орган по приходите срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на ДОПК . Въпреки, че в случая по отношение на някои от доставчиците е установено начисляване на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), то обаче липсата на доказателства оборващи изводите на приходния орган за липса на реалност на доставките по процесните услуги е достатъчно основание за непризнаване на право на данъчен кредит. Тежестта на доказване относно наличието на всички условия за упражняването на правото е изцяло върху лицето, което претендира правото - т. е. върху жалбоподателя.

Съобразно изложеното следва да бъде прието, че решението в обжалваната част не страда от пороците, наведени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски по делото. На ответника за касационната инстанция следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 2035 лв.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, първо А отделение,