Решение № 16137 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8504/2017 г.

Решение № 16137 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8504/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Я., Затвора [населено място], чрез адв. Обретенов срещу Решение № 173 от 14.06.2017 г., постановено по адм. дело № 78/2017 г. по описа на Административен съд С. З., в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявения от него иск в претендирания размер. Ответникът – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С., чрез процесуалния си представител, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за валидност, допустимост и правилност на обжалваното решение. Претендира разноски по делото, юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт в обжалваната му част е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд С. З. се е развило по предявения от И. Я. против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С. иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди в периодите на пребиваването му от 23.09.2014 г. до 30.09.2014 г. и от 28.07.2015 г. до 30.07.2015 г., в следствения арест гр. С. Загора, произтичащи от бездействия на служители на ответника. Неимуществените вреди се твърдят, че са последица от причиняване на силна физическа болка и страдание; умишлено лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, осветление, проветряване, медицинско обслужване, унизително отношение, уронващо човешкото достойнство на ищеца, принуждаващо го да върши действия против волята си; непредоставяне на достатъчна храна по смисъла на чл. 84, ал. 2, т. 1 ЗИНЗС; компрометиране на непрекъснато време за сън от 8 часа на денонощие; непредоставяне на подходяща хигиена, на условия за къпане, пране и дезинфекция; ограничаване правото на престой на открито – в закрито помещение и под законоустановения минимум от 1 час на ден; ограничаване правото на свиждане под законоустановения минимум от 40 минути. Предявено е и искане да се сезират компетентните инстанции за възобновяване на наказателното производство по наказателно дело № 657 от 2015 г. по описа на Районен съд С. З. на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил предявения от Я. иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. За да постанови този резултат съдът е приел, че не са установени кумулативно дадените от чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предпоставки по въведените от ищеца в исковата молба обстоятелства. Искането за да се сезират компетентните инстанции за възобновяване на наказателното производство по нак. дело № 657 от 2015 г. по описа на Районен съд С. З. на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК е оставено без разглеждане, в която част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва да бъде установена както незаконосъобразността на действията и бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Правилно е прието в обжалваното решение, че в случая по делото не са установени и доказани елементите на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, при което не е налице изведената от ищеца отговорност на ответника за обезщетяване на твърдените за причинени му неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията в следствения арест гр. С. Загора. Не е налице твърдяната от касационния жалбоподател неправилност на обжалваното решение, основана на нарушение на приложимия материален закон. Въз основа на събраните по делото доказателства в обжалваното решение е изведен правилният краен извод за неоснователност на предявения иск, при неустановяване на сочените в исковата молба обстоятелства, от които ищеца извежда причинени неимуществени вреди. Правилен и обоснован е направения извод от първостепенният съд, че пребиваването почти 24 ч. в денонощието в спално помещение от около 10 кв. м. с поне още трима задържани и свързаната с него липса на двигателна активност, удовлетворяването на естествените физиологични нужди в кофа в присъствие на други лица, липса на пряка слънчева светлина, липса на естествено проветрение и липса на достатъчен престой на открито в своята съвкупност принципно водят до потискане, унижаване, неблагоприятно засягане на личността, до накърняване на човешкото достойнство и до физически болки и страдания, но преценени с оглед кратките престои в следствения арест гр. С. Загора, съобразно и установените часове на превод в и от ареста, причинените в случая неудобства не надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението на мярката за неотклонение "задържане под стража" и не са довели до понесени от него страдания, трудности и негативни емоционални преживявания, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на тази мярка за неотклонение. Правилно още е прието от съдът, че твърде кратката продължителност на периодите, в които касатора е бил реално в следствения арест гр. С. Загора дава основание да се направи извод, че твърдяното страдание не е превишавало неизбежното ниво на страдание, присъщо на изтърпяване на мярката за неотклонение и преживяното не е преминавало прага на строгост по чл. 3 ЕКПЧ. По изложените съображения не може да се направи извод, че са налице действия или бездействия от страна на ГДИН, с които ищецът да е бил подлаган на изтезание, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. С оглед на така изложеното, настоящият състав на ВАС счита за обоснован извода на административния съд, че не са доказани фактите относно описаното в исковата молба унизително отношение, което уронва човешкото достойнство и води до емоционални и физически страдания, произтичащо от условията при които е бил поставен ищецът в периодите на пребиваването му в следствения арест гр. С. Загора. По изложените съображения обжалваното решение е правилно в частта му, с която е отхвърлен предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. Неправилно е обаче в частта му, с която са присъдени разноски в полза на ответника, съставляващи юрисконсултско възнаграждение. В производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му означава, че такова не се дължи. Ето защо в тази му част решението следва да бъде отменено, като се отхвърли направеното искане на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С. за присъждане на разноски в производството пред първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение