Решение № 280 от 13.07.2015 г. на ВКС по н. д. № 623/2015 г.

Решение № 280 от 13.07.2015 г. на ВКС по н. д. № 623/2015 г., I н. о., НК, докладчик председателят Капка Костова Производството е по реда на чл. 423, ал. 1 от НПК. Образувано е по искане на осъдения М. Р. М., чрез защитника му адвокат П. М. от АК - [населено място], за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на влязлата в сила присъда № 53 от 08 февруари 2012 г. на Разградския районен съд, постановена по нохд № 22/2012 г. по описа на този съд и изменена в наказателно-осъдителната й част с решение № 32 от 21 май 2012 г. на Разградския окръжен съд, по внохд № 100/2012 г. С искането си осъденият М. претендира възобновяване на наказателното дело, тъй като не е знаел за образуваното срещу него наказателно производство и затова не е участвал в провеждането му, а това го е лишило от възможност да реализира защитата си. В съдебното заседание пред ВКС осъденият М. участва лично и със защитника си адв. М., който поддържа направеното искане за възобновяване на делото. Идентично становище изразява и осъденият в рамките на упражненото от него право на лична защита. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на искането и възобновяване на производството по делото поради неучастие на осъдения и в двете фази на процеса. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: С влязлата в сила присъда, чиято отмяна се иска, е ангажирана наказателната отговорност на осъдения М. Р. М. за това, че за времето от 29.01.2006 г. до 30.01.2006 г., в [населено място], [област] и [населено място], [област], като съизвършител и след предварителен сговор с неизвестно лице, с цел да набави за себе си и за неизвестно лице имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у Б. И. И. и с това му е причинил имотна вреда в размер на 1500 лева, поради което и на основание чл. 201, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 209, ал. 1 от НК, е осъден на четири години лишаване от свобода. При условията на чл. 25, ал. 1 от НК, на М. е определено общо наказание от четири години лишаване от свобода за това престъпление и за престъплението, за което е осъден с влязла в сила присъда по нохд № 216/2006 г. на Районен съд - гр. Разград, като е определен първоначален "строг" режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. Приспаднато е времето, през което осъденият е търпял наказание "пробация", определено по нохд № 216/2006 г. На основание чл. 68, ал. 1 от НК, е приведено в изпълнение наложеното на М. наказание от три месеца лишаване от свобода с влязла в сила присъда по нохд № 13432/2003 г. на СРС, като е определен първоначален "строг" режим на изтърпяването му в затворническо общежитие от закрит тип. М. е осъден да заплати на Б. И. сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, заедно със законните последици. Извършено е надлежно разпореждане с веществените доказателства и са присъдени направените по делото разноски, като са възложени в тежест на осъдения М.. По реда на чл. 414, ал. 1, т. 1 от НПК е извършено тълкуване на присъдата относно цифровото обозначаване на текста от НК, по който е осъден М., като същият следва да се тълкува като "...чл. 210, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 209, ал. 1 от НК". В производство, инициирано по жалба на защитника на осъдения М., е извършена въззивна проверка и е постановено решение, с което присъдата е изменена, като деянието е преквалифицирано по чл. 209, ал. 1 от НК, наказанието е намалено на една година лишаване от свобода, М. е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 210, ал. 1, т. 2 от НК и общото наказание е определено в размер на една година лишаване от свобода. Присъдата е потвърдена в останалата й част. Влязла е в сила в деня на постановяване на решението - 21.05.2012 г. Искането на осъдения М. за възобновяване на делото е процесуално допустимо - направено е от лице, което има качеството на задочно осъден и е постъпило в срока по чл. 423, ал. 1 от НПК, доколкото по делото няма данни за друг момент на узнаване от осъдения за влязлата в сила присъда от този на задържането му на 20.02.2015 г. на територията на Република Германия и предаването му на българските власти на 09.03.2015 г. Разгледано по същество, искането е основателно. Наказателното преследване срещу осъдения М. е проведено изцяло в негово отсъствие в досъдебната и в съдебната фази на процеса. Досъдебното производство е започнало на 21.04.2006 г. (постановление на прокурор в РП - [населено място], л. 2 от ДП). Единственото процесуално-следствено действие, извършено присъствено за осъдения М., е разпознаване от 21.04.2006 г. (протокол на л. 18 от ДП). Всички останали процесуално-следствени действия за събиране на гласни и писмени доказателства, назначаване и извършване на експертиза, определяне и назначаване на служебен защитник на осъдения, привличането му в качеството на обвиняем с постановление от 09.12.2011 г. (л. 73 от ДП) и предявяване на разследването (л. 88 от ДП), са извършени в негово отсъствие, при условията на чл. 269, ал. 3, т. 3 във вр. чл. 206 от НПК и при участието на служебния защитник адвокат К. М. от АК - [населено място]. Обвинителният акт срещу М. е внесен в съда на 12.01.2012 г. и на 13. 01. с. г. е постановено разпореждането по чл. 248, ал. 2 от НПК, с което съдията-докладчик е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08. 02. 2012 г., разпоредил е връчване на М. на препис от обвинителния акт, заедно с уведомяването му за възможността делото да бъде разгледано в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК, призоваването му, както и това на пострадалия по делото с указания за процесуалните му права. Като основание за неприсъственото провеждане на съдебното разглеждане на делото по общия ред са послужили официалните данни за постоянен и настоящ адрес на осъдения, където той не е намерен, справката за напускане на страната от М. на 23.04.2010 г., обявяването му за общодържавно издирване още в хода на досъдебното производство, с телеграма № 28902 от 22.10.2010 г., като местоживеенето му в страната не е установено. Делото е разгледано в открито съдебно заседание на 08.02.2012 г., при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 и т. 4 от НПК, в отсъствие на М. и при участие на служебния му защитник адвокат М. След проведено съдебно следствие и изслушани съдебни прения в същото съдебно заседание, съдът е постановил описаната по-горе присъда. Въззивното разглеждане на делото е проведено също неприсъствено за М., при данни, че се намира в чужбина и не може да бъде призован, с участието на служебния му защитник адвокат М. При така установените факти, основателността на искането следва да се преценява с оглед предпоставките, визирани в нормата на чл. 423, ал. 1 от НПК (редакция ДВ, бр. 93/2011 г.), според която задочно осъденият може да претендира възобновяване на наказателното дело, когато не е участвал в наказателното производство и това искане се уважава, освен ако осъденият се е укрил след предявяване на обвинението в досъдебното производство, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК не може да бъде изпълнена или след като бъде изпълнена, той не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. В случая, посочените в законовия текст предпоставки за отхвърляне на искането за възобновяване на делото не са налице. Цялото наказателно производство е протекло в отсъствие на осъдения М., без да му е било предявявано лично обвинението и при отсъствие на данни за негово последващо укриване. Поради това, искането следва да бъде преценено като основателно. Атакуваното въззивно съдебно решение и присъдата следва да бъдат отменени, а делото върнато за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство, когато е започнало задочното разследване по делото (чл. 425, ал. 2 от НПК). Посочената хипотеза изисква произнасяне по мярката за неотклонение на осъдения М., с оглед разпоредбата на чл. 423, ал. 4 от НПК. От данните по делото е видно, че осъденият е задържан от германските власти в изпълнение на издадена ЕЗА от 26.03.2014 г. и е предаден на българските власти на 09.03.2015 г. за изпълнение на наказанието, наложено му с подлежащата на отмяна присъда. По отношение на осъдения в хода на наказателното производство не е вземана мярка за неотклонение. ВКС намира, че по отношение на осъдения следва да бъде взета мярка за неотклонение "задържане под стража", поради наличие на реален риск от укриване и извършване на престъпление. М. е осъждан, деянието, предмет на обвинението по настоящето производство е осъществено в изпитателен срок на друго осъждане (по нохд № 13432/2003 г. на СРС), осъденият не е бил намерен на посочените от него адреси в [населено място] и [населено място], [община]. Тази мярка за неотклонение ще обезпечи явяването му пред съответните разследващи органи, като при промяна на обстоятелствата, обусловили определянето й, задържаният разполага с възможност да сезира съда с такова искане. Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 423, ал. 1 и ал. 4 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение