Решение № 8148 от 15.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5084/2017 г.

Решение № 8148 от 15.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5084/2017 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Началник група в сектор "Пътна полиция" в Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) срещу Решение № 406 от 09.03.2017 г. по адм. дело № 2818/2016 г. по описа на Административен съд - В., с което е отменена негова Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-0819-002433/28.09.2016 г., с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство на С. Н. К. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на решението поради материална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответната страна - С. Н. К. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура да заключение за недопустимост на съдебното решение, алтернативно за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да отмени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-0819-002433/28.09.2016 г., с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство на С. Н. К. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, АС - В. е установил, че производството по издаване на оспорената заповед е започнато служебно във връзка със съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия Г бл. № 725241 на 28.09.2016 г. С акта е констатирано, че на 28.09.2016 г. около 22,50 ч., в гр. В., на бул. К. Б. I, на пътен възел с бул. В. Л., посока РТВЦ-В., С. Н. К. управлява личния си лек автомобил Мерцедес Б200 ЦДИ с рег. № В9444ВХ, след употреба на алкохол - водачът е изпробван с техническо средство Д. А. 7510 № ARВВ -0096, който отчита наличие на алкохол 0,51 промила, издаден е и талон за медицинско изследване № 0433472. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Оспорващият не е вписал в акта обяснения или възражения. Предвид съставения АУАН и на основание чл. 22 от ЗАНН, с оспорената заповед - ЗППАМ № 16-0819-002433 от 28.09.2016 г. Началникът на група в Сектор "ПП" при ОД на МВР-В. е наложил на С. Н. К. ПАМ по чл. 171, т. 1, б."б" - временно отнемане на СУМПС на Георгиев до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Описанието на нарушението от АУАН е възпроизведено в заповедта и е посочено, цифрово, че е извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, както и словом, че Колев управлява ППС под въздействие на алкохол с концентрация над 0,5 до 1,2 на хиляда. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила довели до нарушение на материалния закон. На първо място съдът е посочил, че преди издаване на заповедта за прилагане на ПАМ административният орган не е изпълнил задължението си да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, като не е съобразил допустимата грешка на показанията на техническото средство, с което е била извършена проверката на оспорващия за употреба на алкохол. Въз основа на метрологичните характеристики на процесното техническо средство и след анализ на разпоредбата на чл. 774, т. 2 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, първоинстанционният съд е обосновал извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед предвид факта, че административният орган не взел предвид предвидените стойности на максимално допустимите грешки - 5%, като промилите на концентрацията на алкохол в кръвта на водача са под 0,5 - [0.51 промила - (0,51 промила х 5%)] = 0.4845 промила. По изложените съображения съставът на АС В. е заключил, че не са налице предпоставките по чл. 171, т. 1, б."б" от ЗДвП за прилагане на процесната ПАМ. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Обжалваното решение е постановено от законен състав, без нарушение на пределите на правораздавателната власт на съда и изискванията за форма. В първоинстанционното производство е приета като доказателство по делото Заповед № 8193/03.10.2016 г. на Началник група сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - В., с която на основание чл. 91, ал. 1 АПК са отменени негови Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-0819-002447/28.09.2016 г. и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-0819-002448/28.09.2016 г. С тази заповед не е отменена по реда на чл. 91, ал. 1 АПК Заповед № 16-0819-002433 от 28.09.2016 г., предмет на настоящото съдебно производство, поради което доводите на представителя на ВАП за недопустимост на обжалваното съдебно решение са неоснователни. В съответствие с чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП (в приложимата редакция преди изм. ДВ бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.), за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца; при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. От представените по делото доказателства се установява, че ответникът е дал кръвна проба след предвиденото време в издадения му талон за медицинско изследване № 0433472, в който изрично е отразено, че кръвната проба следва да бъде дадена до 23,45 часа на 28.09.2016 г., като първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че причината да бъде дадена кръвна проба след предвиденото време е именно противоправното поведение на г-н Колев, който не може да черпи права от него. Последният, след отнемане на притежаването СУМПС, е продължил да управлява личния си автомобил без СУМПС, след което повторно е спрян от контролните органи, което от своя страна го е възпрепятствало да изпълни задължението си, но по причина на собственото му противоправно поведение. В случая стойностите на концентрация на алкохол в кръвта не са опровергани от резултати от медицинско изследване на кръвна проба, а резултатите от представената по делото химично изследване са по талон издаден при повторното спиране на Колев от контролните органи и след отразения час по първоначално дадения талон за медицинско изследване, поради което са неотносими към предмета на спора. В чл. чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП изрично е отразено в кои случаи стойностите на дрегера не са определящи, а именно само при наличие на резултати от кръвна проба, какъвто не е настоящият случай. Ето защо мотивите на първоинстанционния съд за съобразяване на допустимите грешки в средството за измерване са неотносими, тъй като липсва резултат от кръвна проба, който да опровергава отчетените от дрегера стойности. За пълнота следва да бъде отбелязано, че допустимата грешка може да бъде +- 5 % от измерената концентрация и отчетения резултат може да бъде не само -5 %, както е приел съдът, а и +5 %. По изложените съображения, като е приел, че административният орган е приложил ПАМ при липса на материалноправни предпоставки за това, съдът е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо него постановен нов, с който да се отхвърли жалбата на С. Н. К. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-0819-002433/28.09.2016 г. С оглед изхода на спора и на основание чл. 228 във вр. с чл. 143 АПК, на касатора следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, определено н а основание чл. 144 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение