Решение № 594 от 18.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9541/2019 г.

Решение № 594 от 18.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9541/2019 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Националната агенция за приходите е подала касационна жалба срещу решение № 3454/21.05.2019 г. по адм. дело № 715/2019 г. по описа на Административния съд – София-град в частта, в която е осъдена да заплати на Д. Русков обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител в размер на 2606,70 лева за времето, през което не е заемал държавна служба поради незаконно прекратяване на служебното му правоотношение със заповед № 628/15.08.2014 г. на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 21.01.2019 г. до окончателно изплащане на сумата, изтеклата за периода 15.02.2017 г. - 17.01.2019 г. лихва за забава върху главницата в размер на 508 лева и разноски в размер на 355 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърлят предявените искове в съответната част и се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът Д. Русков е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е частично неправилно досежно присъденият размер на обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл и правилно в останалата част. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е основателна. Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на Д. Русков, с която срещу Националната агенция по приходите е предявен иск за заплащане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител в размер на 2000 лева заедно с лихва за забава в размер на 100 лева, изтекла върху главницата за периода 15.02.2017 г. - 17.01.2019 г. В исковата молба се твърди, че претендираното обезщетение се дължи на ищеца поради незаконното му уволнение със заповед № 628/15.08.2014 г. на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите, с която служебното правоотношение на ищеца е било прекратено поради съкращаване на длъжността. След отмяната на заповедта с влязло в сила съдебно решение на 24.04.2017 г. ответникът изплатил на Д. Русков обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл в размер на 4 320 лева, на основание чл. 104, ал. 1 ЗДСл. Обезщетението обаче не било изчислено правилно и се дължало в по-висок размер съобразно основното възнаграждение за длъжността към момента на признаване на уволнението за незаконно или към 30.01.2017 г., когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца била отменена. В хода на производството исковите претенции били увеличени по размер, при което обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл се претендирало в размер на 4400 лева, а изтеклата лихва за забава - в размер на 865,87 лева. Административният съд установил, че служебното правоотношение на Д. Русков за длъжността "началник сектор 2", отдел " Управление на дълговете", дирекция " Събиране" при Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите - София, е прекратено със заповед № 628/15.08.2014 г. на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите поради съкращаване на длъжността. С решение № 4000/09.06.2015 г. по адм. дело № 8662/2014 г. по описа на Административния съд - София град заповед № 628/15.08.2014 г. на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите била отменена като незаконосъобразна. Решението било оставено в сила с решение № 1142/30.01.2017 г. по адм. дело № 10394/2015 г. по описа на Върховния административен съд. С молба от 09.02.2017 г. ищецът е поискал да бъде възстановен на заеманата преди уволнението му длъжност, както и да му се изплати обезщетение на основание чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител за шестмесечния период, през който е останал без работа. От представената по делото трудова и служебна книжка на ищеца, както и служебна бележка от дирекция "Бюро по труда" е видно, че за времето от 16.08.2014 г. до 16.02.2015 г. ищецът не е работил по трудово или по служебно правоотношение. Съгласно одобреното от 01.01.2014 г. длъжностно разписание на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите - София заеманата от ищеца длъжност била премахната, поради което дължимото на служителя обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл било изчислено от работодателя въз основа на основната заплата за длъжността към момента на прекратяване на правоотношението – 15.08.2014 г., която възлизала на 1200 лева За изясняване на основния спорен въпрос административният съд допуснал съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението на експертизата, основано на решение № 3916/29.03.2017 г. по адм. дело № 13768/2015 г. по описа на Върховния административен съд, обезщетението, дължимо на ищеца, следвало да се определи съобразно минимума и максимума на основните месечни заплати за съответното длъжностно и експертно ниво - "началник сектор" в отдел "Публични вземания" на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите - София, при положение, че длъжността, която служителят заемал, не съществувала по одобреното към момента на неговото възстановяване на държавна служба длъжностно разписание. Съобразно заключението на вещото лице административният съд направил извод, че обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл, дължимо на ищеца поради незаконното му уволнение, следвало да се изчисли при размер на основната заплата от 1540 лева, тъй като към момента на отмяната на уволнението му основната заплата за подобна на заеманата от ищеца по степен и ранг длъжност в данъчната администрация, се равнявала на 1 540 лева. Дължимото за 6 месеца обезщетение, което ищецът следвало да получи, възлизало на 9 240 лева. От тази сума съдът приспаднал начислената и получена от ищеца сума по чл. 104, ал. 1 ЗДСл в размер на 4 800 лева ( четири заплати по 1200 лева), намалена с дължимия данък, както и полученото от ищеца обезщетение от 1793,30 лева по чл. 106, ал. 2 ЗДСл. Като краен резултат административният съд приел, че на ищеца се дължат като обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл допълнително 2 606,70 лева и му присъдил тази сума, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 11.02.2019 г., изтеклата за периода 15.02.2017 г. - 17.01.2019 г. лихва върху главницата в размер на 508 лева и направените разноски в размер на 355 лева. В останалата част за разликата над присъдения до пълния предявен размер съдът отхвърлил предявените искове. Касационната инстанция намира, че решението в обжалваната му част противоречи на материалния закон. Административният съд не е тълкувал приложимата разпоредба на чл. 104, ал. 1 ЗДСл според точния й смисъл, както основателно възразява касационният жалбоподател. Съгласно чл. 104, ал. 1, предл. 1 от Закона за държавния служител, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Съдът не е съобразил, че с отмяната на заповед № 628/15.08.2014 г. на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите служебното правоотношение на ищеца се възстановява във вида, в който е съществувало преди уволнението. Възстановеното като последица от съдебното решение служебно правоотношение има същите елементи, които са го характеризирали и към момента на неговото прекратяване. Поради това обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл се дължи в размер на индивидуално определената на държавния служител основна заплата, която той е получавал към момента на уволнението му. Както се установява от заключението на счетоводната експертиза, със заповед № 313/23.02.2017 г. на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите Д. Русков е бил възстановен на държавна служба с основна месечна заплата в размер на 1200 лева, която е определената му преди уволнението му основна заплата. Тъй като заеманата от служителя длъжност не съществува по новото длъжностно разписание на администрацията, считано от 1.01.2017 г., служебното му правоотношение било прекратено веднага след възстановяването му на служба със заповед № 314/23.02.2017 г. на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите. При тези факти следва да се приеме, че обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл, което се дължи на Д. Русков за незаконното му уволнение със заповед № 628/15.08.2014 г. на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, след приспадане на изплатеното му за два месеца обезщетение по чл. 106, ал. 2 ЗДСл за това, че поради уволнението е останал без работа, възлиза на 4800 лева. Именно тази сума е била изплатена на ищеца през април 2017 година, видно от представения по делото фиш, издаден от Националната агенция за приходите. На ищеца не се дължи допълнително обезщетение, изчислено на основата на възнаграждението, определено за длъжности, които той не е заемал, още повече въз основа на осреднени стойности, изчислени съобразно минималния и максималния размер на основната за съответните длъжности месечна заплата. Възприетият от първоинстанционния съд подход за определяне на дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл не почива на предвижданията на материалния закон, поради което постановеното от съда решение в осъдителната му част е неправилно. С оглед направените при касационната проверка изводи решението в частта, в която на ищеца се присъжда допълнителен размер на обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл ведно със законната лихва от датата на решението, изтеклата върху главницата лихва за периода 15.02.2017 г. - 17.01.2019 г. и направените разноски следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове в съответната част. При този изход на спора в полза на касационния жалбоподател следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 200 лева. Разноски на ответника не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд,

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Аглика Адамова: Считам, че решението на АССГ в обжалваната му част е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. Не споделям извода, че размерът на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител следва да бъде определен на база възнаграждението за длъжността, заемана преди уволнението, тъй като законът изрично определя друг момент, към който следва да бъде определен размерът на обезщетението, а именно момента на признаването на уволнението за незаконно. Тази императивна разпоредба не може да бъде дерогирана от действията на органа по назначаването, свързани с промени в длъжностното разписание и закриване на длъжности. Това би лишило нормата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл. от вложения от законодателя смисъл. Очевидно е налице затруднение при определяне размера на обезщетението в случаите, когато длъжността, от която е уволнено лицето, вече не съществува към момента на отмяната на уволнението. Това затруднение обаче, при императивната разпоредба на закона, не трябва да води до неблагоприятни за уволненото лице последици, поради което обезщетението следва да бъде определено, посредством специални знания, на базата на реалните възнаграждения за подобни длъжности към датата на признаване на уволнението за незаконно. Подобните длъжности се определят на база на сходните длъжностни характеристики и реално изпълняваните функции по служебното правоотношение. Само ако подобна на заеманата длъжност изобщо не съществува, тъй като обемът правомощия и функции, свързани с нея повече не се упражняват или са разпределени между множество други длъжности, е допустимо да се използва средната стойност между минималната и максималната основна заплата за съответното длъжностно ниво. Действително, в подобни казуси съдът дължи да провери преди всичко дали длъжността, заемана преди уволнението, съществува реално, като обем от правомощия и функции. Тази проверка не е извършена изрично при отмяната на уволнението, тъй като съображенията на съда за отмяната почиват на липсата на мотиви на заповедта за съкращаване на длъжността. Тази проверка не е извършена и от първоинстанционния съд по исковото производство. Вместо това съдът се е доверил на твърденията на касатора, че по длъжностно разписание съответната длъжност не съществува повече. От друга страна обаче, не е налице съществено процесуално нарушение и делото не е останало неизяснено от фактическа страна, тъй като е налице признание на администрацията на органа по назначаването, че длъжността, като обем от правомощия и функции не съществува. С оглед изчисляване размера на обезщетението, това признание е във вреда на касатора и правилно е възприето от съда. След като длъжността не съществува като обем от правомощия и функции и никоя от страните не спори по този въпрос, правилно, в съответствие със закона и със съдебната практика размерът на възнаграждението е определен на база средната стойност между минималната и максималната основна заплата за съответното длъжностно ниво. Не се сочи по-точен критерий, на база на който, при действащото законодателство, би могъл да бъде определен размерът на обезщетението. Съдия Аглика АДАМОВА