Решение № 258 от 13.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 2046/2016 г.

Решение № 258 от 13.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 2046/2016 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Емил Марков Производството е извънинстанционно - по реда на чл. 307, ал. 2- вр. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. В молбата си с вх. № 3763/3.Х.2016 г. севлиевското [фирма] /ЕИК[ЕИК]/, поддържа искане за отмяна на влязлото в сила първоинстанционно решение № 380/6.ХII.2013 г. на Габровския ОС, постановено по т. д. № 8/2013 г., навеждайки доводи, че то не е било редовно представлявано нито в пр-вото пред първостепенния съд, нито при подаването на въззивна жалба срещу това решение, а също и при подаването на касационна жалба пред ВКС, защото никога не било сключвало договор за правна помощ и не било упълномощавало адвокат С. Банкова от АК-Г., както това невярно било отразено в протокола от проведеното първо открито с. з. по делото на датата 20.IХ.2013 г. В откритото съдебно заседание по настоящето дело, проведено на 16.ХII.2016 г., търговското д-во молител е заявило чрез процесуалния си представител по пълномощие от АК-П. /Н. П. Н./, че поддържа молбата за отмяна на горепосоченото влязло в сила първоинстанционно решение на Габровския ОС на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като дружеството не било надлежно представлявано в производството пред трите инстанции, образувано по заведен срещу него и севлиевското [фирма] конститутивен иск с правно основание по чл. 135 ЗЗД, предявен от габровското [фирма]. В същото открито пред ВКС с. з. ответното по молбата за отмяна [фирма]-гр. Г. поддържа чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Х. веднъж изразеното писмено становище в отговора по чл. 306, ал. 3, изр. 3-то ГПК, претендирайки за оставяне на искането без уважение, както и за присъждането на разноски дв размер на платения адвокатски хонорар от 6 000 лв. Другото ответно по молбата за отмяна [фирма]-гр. С. не е ангажирало становище на свой представител по нейната основателност. Като разгледа молбата на [фирма]-гр. С. за отмяна на влязлото в сила първоинстанционното решение на Габровския ОС по същество, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира същата за неоснователна. Съображенията за това са следните: Констатира се, че на л. 83 от досието по първоинстанционното т. д. № 8/2013 г. по описа на ОС-Габрово се намира договор за правна защита и съдействие № А-41711/22.IV. 2013 г. и пълномощно /от кочан/ от същата дата, видно от което е, че по това време [фирма] има седалище в [населено място], представлява се от управителя си М. С. К. - към този момент надлежно вписан в ТР, както и че за осъществяването на процесуална защита на търговеца по това дело, "до приключването му във всички инстанции, а също и в производство по отмяна..., като извършава всички съдопроизводствени действия, вкл. получаване на депозирани разноски и преупълномощаване", е бил упълномощен адвокат Н. З. Г. от АК-Г., както и адвокат С. Банкова от същата адвокатска колегия. Във връзка с последното обстоятелство становището на търговеца настоящ молител е, че ставало въпрос за допълване съдържанието на пълномощното от неизвестно лице: понеже било очевидно, че това било направено "със съвсем друга паста на химикала", а освен това нямало и положен втори подпис върху пълномощното след думата "адвокат" от страна на адв. Св. Банкова. Съгласно чл. 33 ГПК обаче, за валидността на пълномощното е достатъчно то да е подписано от упълномощителя, т.е. страната или нейният законен представител, а според текста на чл. 34, ал. 1 от ГПК общото пълномощие дава право за извършване и на преупълномощаване. Възможността "със съгласието на клиента" за преупълномощаване на друг адвокат с правата по първоначалното пълномощно следва пряко от разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от Закона за адвокатурата. Първоинстанционното производство по т. д. № 8/2013 г. по описа на Габровския ОС е протекло в три открити съдебни заседания /съответно на датите 20.IХ.2013 г., 17.Х.2013 г. и 7.ХI.2013 г./, като, видно от изготвените по реда на чл. 150 ГПК, които не са били нито допълвани, нито поправяни, в първото от тях търговецът настоящ молител е бил представляван от адв. С. Банкова от АК-Г. и е бил зачетен писмения му отговор (с вх. № 1573/24.IV.2013 г. по описа на Габровския ОС) на исковата молба по чл. 131 ГПК, изготвен от другия негов процесуален представител по пълномощие - адв. Н. Зл. Г. от АК-Г. /л. от първоинстанционното дело/. В съдебното заседание на датата 17.Х.2013 г. за двамата ответници по иска с правно основание по чл. 135 ЗЗД са се явили адвокатите Н. Зл. Г. и Св. Банкова, докато в последното по делото в първата инстанция открито с. з., видно от протокола от 7.ХI.2013 г., д-вото настоящ молител е било представлявано от първоначално упълномощения адв. Н. Зл. Г. от АК-Г. Отделно от горното следва да се констатира, че срещу неизгодните за настоящия молител решения на първата и на въззивната инстанция своевременно са били подадени въззивна и касационна жалби, но и двете съвместно с другия ответник по П. иск - [фирма]-гр. С., последната надлежно приподписана от адв. Св. Банкова от АК-Г., изготвила и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към нея. При съобразяване горецитираните разпоредби на ГПК и ЗА и по-специално на процесуалното правило на чл. 152-във вр. чл. 150, ал. 1 ГПК, че протоколът от съдебното заседание е официален документ, представляващ "доказателство за извършените в него съдопроизводствени действия", вкл. досежно "явилите се страни и техните представители", по необходимост се налага извод, че настоящият молител е бил надлежно представляван. От друга страна последователно постъпилите в съответните преклузивни срокове съвместни жалби на ответниците по уважения П. иск срещу първоинстанционното, както и срещу въззивното решение, удостоверяват изгодното за [фирма] обстоятелство, че правото му на участие в делото е било надлежно осъществено в своята пълнота, т. е. липсва първата предпоставка в текста на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК: за такова нарушаване "на съответните правила", което да е осуетило тази възможност. Като правно несъстоятелни, не следва да се слушат инвокираните от молителя доводи за "дописване" на пълномощното на л. 83 от първоинстанционното дело "с друга химикална паста", а също и за липса на втори подпис след думата "адвокат" в бланката на това пълномощно. В заключение, ще следва да се напомни, че съгласно чл. 3 ГПК участващите в съдебните производства лица, така както и техните представители, са длъжни - под страх от отговорност за вреди - да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно. При този изход на делото в настоящето извънинстанционно производство по чл. 307, ал. 2-във вр. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и предвид изрично направеното от ответното по молбата за отмяна [фирма]-гр. Г. искане за това, молителят [фирма]-гр. С. ще следва да бъде осъдено да му заплати направените разноски в размер на сумата от 6 000 лв. (шест хиляди лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от АК-Х.. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение