Решение № 5982 от 02.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2010/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба от Е. Р. С. от Варна чрез пълномощника адвокат Н. Станев против решение № 14429 от 23.12.2025 г., постановено по адм. д. № 1219/2025 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на С. срещу решение № № 2153-03-180/15.12.2023 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Варна и са присъдени разноски. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.209, т.3, пр.1 АПК. Поддържат се доводи, че органите на НОИ нямат правомощия да се произнасят по въпросите относно съществуването на трудово правоотношение и че единствено съдът е компетентен да установи дали трудовото правоотношение е действително. Счита се, че въпреки дадената от съда възможност да оспори задължителни предписания, дадени на дружеството-осигурител за заличаване на данните й в Регистъра на осигурените лица, това не санира допуснато процесуално нарушение от административния орган. Твърди се, че при получаване на паричните обезщетения за временна неработоспособност касационната жалбоподателка е действала добросъвестно и не дължи връщането им. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени решението на директора на ТП на НОИ Варна. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директор на ТП на НОИ Варна, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт И. Костадинова в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да се остави в сила и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от другата страна. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалваното съдебно решение, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес от обжалване и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Е. Р. С. срещу решение на директора на ТП на НОИ Варна, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № РВ-3-03-01383467/23.06.2023 год. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Варна за възстановяване, на основание чл.114, ал.2, т.2 и чл.114, ал.3 от КСО, на неоснователно получени суми за парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст през периода 06.10.2020 год. до 31.08.2022 год. в размер на 17 597, 56 лева главница. От данните по делото е прието от фатическа страна, че при извършена проверка на дружеството-осигурител „Галитур 2019“ ЕООД е установено, че то не развива дейност към 12.08.2020 год., а на 10.08.2020 год. са подадени данни за сключен трудов договор с Е. С.. Издадени са задължителни предписания на дружеството да заличи данните на С. по чл.5, ал.4 от КСО за периода от 10.08.2020 год. до 09.12.2022 год. като органът е приел, че към момента на настъпване на осигурителния риск лицето не е имало качеството на осигурено лице. Задължителните предписания били връчени на дружеството, което не ги е оспорило и са влезли в сила. Данните са заличени служебно. Въз основа на тези задължителни предписания е издадено разпореждане № РВ-3-03-01383467/23.06.2023 г на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Варна за възстановяване на неоснователно получени суми. Разпореждането е обжалвано по административен ред като с решение № 2153-03-180/15.12.2023 г. Директорът на ТП на НОИ–Варна е отхвърлил жалбата на Е. Р. С.. Решението на директора на ТП на НОИ Варна е обжалвано пред Административен съд Варна, който с решение № 13305/10.12.2024 г. постановено по адм. дело № 140/2024 г. на Административен съд – Варна, е отхвърлил оспорването. Това съдебно решение е отменено с решение № 5813/03.06.2025 г. по адм. д. № 1018/2025 г. на Върховния административен съд, който е върнал делото за ново разглеждане. В изпълнение на указанията му на С. са връчени задължителни предписания № ЗД-1-03-01331076/29.03.2023 г. и изрично е указано, че могат да бъдат обжалвани в 14-дневен срок от получаването им по реда на глава осма от КСО. Въпреки предприетите процесуални действия предписанията са влезли в сила. За да отхвърли жалбата на С. против решение № 2153-03-180/15.12.2023 г. на директора на ТП на НОИ–Варна при повторното разглеждане на спора, първоинстанционният съд е приел, че е издадено от компетентен органи, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила за издаването им и при правилно приложение на материалния закон. Като неоснователно е преценено оплакването за съществено нарушение на административнопроизводствените правила с оглед неучастие на С. в производството по издаване на задължителните предписания, по силата на които данните и са заличени в персоналния регистър. Този извод е мотивиран с предоставената от съда възможност да защити законните си интереси, от която не се е възползвала своевременно и в пълнота. След обстоен анализ на всички събрани писмени доказателства съдът е обосновал, че осигурително правоотношение не е възникнало между С. и „Галитур 2019“ ЕООД, тъй като при проверката на осигурителя, с който на 10.08.2020 г. С. сключила трудов договор, е установено, че няма данни и доказателства да е осъществявал търговска дейност. След като тя не е била осигурено лице, не е имала право на парично обезщетение за посочените рискове и на основание по чл. 114, ал. 2, т. 2 и чл. 114, ал. 3 от КСО ръководителят на контрола по разходите на ДОО законосъобразно е издал разпореждането за възстановяване на изплатените й в процесния период парични обезщетения в общ размер на 17 597, 56 лева. Прието е за безспорно, че обезщетенията са получени добросъвестно от С., но разпоредбата на чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО предвижда възстановяване и на добросъвестно получените суми, в случай че са налице нови данни от значение за определяне правото, размера и срока на изплащането им, каквото в случая се явява заличаването на данните й от Регистъра на осигурените лица. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е анализирал установените факти за осигурителния статут на Е. С. и е формирал законосъобразен извод, че решението на директора на ТП на НОИ Варна и разпореждането на органът по контрола на разходите, с което е наредено възстановяване на неоснователно получени суми за парични обезщетения поради общо заболяване, за бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, са постановени при правилно приложение на разпоредбата на чл. 114, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 114, ал. 3 КСО. Разпоредбата на чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО предвижда, че когато след изплащането на обезщетенията са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане, каквито са задължителни предписания № ЗД-1-03-01331076/29.03.2023 г, които не са били оспорени от С. по надлежния ред, изплатените парични обезщетения в посочения размер следва да бъдат възстановени на осигурителния орган. В хода на извършван последващ контрол, осъществяван по реда на чл. 108 от КСО, контролните органи могат да установят дали подадените от осигурителите данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО съответстват на действителната фактическа обстановка. Резултатите от проверката категорично сочат по настоящото дело, че въпреки документалното отразяване на трудово и осигурително правоотношение, такова не може да се потвърди като обективен и безспорен факт по отношение на Е. С.. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Понятието осигурено лице е дефинирано с легална дефиниция в § 1. ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, според която „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а. ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. От цитираното определение за „осигурено лице” е видно, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. По делото липсват доказателства, които при условията на пълно и главно доказване да сочат, че Е. С. действително е извършвала трудова дейност по сключения с „Галитур 2019“ ЕООД трудов договор за длъжност „ръководител качество“. В тази връзка и с оглед касационните оплаквания следва да се посочи, че органите на НОИ не са се произнасяли по действителността на трудовия договор между Е. С. и „Галитур 2019“ ЕООД. В изпълнение на правомощията си те са извършили проверка и са формирали заключение дали реално е упражнявана трудова дейност по сключения трудов договор, т.е. дали има качеството на „осигурено лице“ към настъпване на съответния осигурителния риск, което би обусловило дължимост на осигурителни вноски, съответно и правото да получава обезщетения от вида на разпоредените за връщане. Поддържаното и в касационната жалба възражение, че от административния орган е допуснато съществено процесуално нарушение поради неучастие на страната в производството по издаване на задължителните предписания за заличаване на подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО в РОЛ от самото начало, правилно е прието от първоинстанционния съд за неоснователно. С изпълнение на процедурата по чл. 162, ал. 1 от АПК е осигурена възможност на Е. С. да защити интересите си по начин, чийто правен резултат е със същите последици, ако е била конституирана като страна още при започване на производството. Доводите на касатора за добросъвестност при получаване на обезщетенията не обосновават отпадане на задължението за връщане на процесните суми. Всъщност, административните органи са приели добросъвестност на С. и при произнасянето си са се позовали на разпоредбата на чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО, която предвижда възстановяване и на добросъвестно получените суми при наличието на определени условия, каквито в случая са налице. С оглед данните по делото административният съд правилно е приложил материалния закон, като е приел оспорения административен акт за законосъобразен с оглед доказаното установяване на всички предпоставки, изискуеми по чл. 114, ал.1 и ал. 3 от КСО, посочени като правно основание за неговото издаване и обуславящи разпоредените правни последици. По тези съображения Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че за обжалваното решение не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна и то следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски в полза на Териториално поделение на НОИ –Варна, на основание чл. 143, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 228 АПК, в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а ал. 3 от Наредба за заплащането на правната помощ, Е. С. следва да бъде осъдена да заплати на НОИ юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 40.90 евро. Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – състав на шесто отделение,