Решение № 8863 от 12.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2961/2022 г.

Решение № 8863 от 12.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2961/2022 г., II о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. П. и К. К. против решение № 61 от 11.02.2022 г., постановено по адм. д. № 487/2021 г. по описа на Административен съд гр. Враца. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – кметът на Община Враца не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Враца отхвърля жалбите на К. К. и Н. П. против заповед № 1115/26.07.2021 г. на кмета на Община Враца, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено на жалбоподателите да премахнат незаконен строеж – "Гараж", представляващ метална носеща конструкция, ограждащи стени и покрив от LT-ламарина с метални врати, с обща площ от 46,56 кв. м. (приблизителни размери 6,20 м. – дължина, 7,51 м. – ширина и средна височина около 2, 40 м.), находящ се в УПИ І-55 (ПИ 12259.1010.55), кв. 27 по плана на гр. Враца, [жк] пред блок [номер]. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Приема, че от събраните доказателства безспорно е установен извършен строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и за същия не са представени строителни книжа и разрешение за строеж, поради което е незаконен. Посочва, че гаражът е обект на допълващото застрояване, съгласно чл. 42, ал. 2 и чл. 43, ал. 3 ЗУТ, като независимо от вида и материалът, от който е изработен служи за паркиране под покрив на моторни превозни средства, поради което приема, че независимо дали съществува възможност да бъде преместен в пространството, гаражната клетка не е преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ. Констатира, с оглед периода на изграждането му – 2014 г., че гаражът не е търпим строеж и не попада в хипотезата на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, а именно кметът на общината, като по делото е установено, че процесният строеж е пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "в" ЗУТ. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Процесният незаконен строеж е индивидуализиран в достатъчна степен, както в заповедта, така и в констативен акт № 6/7.05.2021 г., изготвен от длъжностните лица, съобразно изискването на чл. 223, ал. 2 ЗУТ, с който е установено извършено незаконно строителство на гараж, изграден от метална носеща конструкция, метални гаражни врати с покрив и ограждащи стени от LT-ламарина, с площ от 46, 56 кв. м. (приблизителни размери 6,20 м. – дължина, 7, 51 м. – ширина и средна височина около 2, 40 м,.) без одобрени проекти и разрешение за строеж, с което е нарушен чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Констативния акт е съобщен по реда на § 4, ал. 1 ПЗР на ЗУТ със съобщение от 15.06.2021 г., залепено на строежа и поставено на таблото за обявления в сградата на Община Враца. В законоустановения срок не са депозирани възражения и не са представени доказателства, оборващи констатациите в съставения акт. Такива доказателства не са представени и в съдебното производство. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е правилен. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспорената заповед е постановена в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства е установено, че процесният строеж е реализиран без одобрени строителни книжа, поради което същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С оглед годината на изграждането му същият не е търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 - 3 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ. Твърдението в касационната жалба, че процесния гараж не е строеж, е неоснователно. Разпоредбата на чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗУТ и § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, посочват кои обекти са преместваеми, като чл. 56 и 57 от ЗУТ разграничават преместваемите обекти с оглед тяхното предназначение, а § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ с оглед на техните конструктивни особености. В тази връзка на първо място спорният гараж не изпълнява понятието за преместваем обект с оглед на неговото предназначение, а именно не е сред видовете обекти, изброени в посочените разпоредби, тъй като не е нито увеселителен, нито преместваем обект за търговски и други обслужващи дейности, нито елемент на градското обзавеждане или рекламен, информационен или монументално - декоративен елемент. Правилен е извода, че същият е за задоволяване на лични нужди и паркиране на автомобил. При липсата на това условие законосъобразно съдът приема, че не се касае за преместваем обект, а за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. С определение от 19.08.2021 г. съдът разпределя и указва доказателствената тежест на страните, а с определение от 30.08.2021 г. във връзка с присъединено друго дело по описа на същия съд, съдът заличава като заинтересована страна Н. П. и го конституира като жалбоподател, извършва служебна проверка на оспорения акт на всички основания по чл. 146 вр. чл. 168 АПК, обсъжда събраните по делото доказателства и достига до обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,