Решение № 2188 от 17.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16223/2013 г.

Решение № 2188 от 17.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16223/2013 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. С решение № 2448/09.10.2013 г. по адм. дело № 2105/2013 г. Административен съд - гр. Варна е обявил за нищожен изричния отказ на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Варна по заявление на Петър Христов Вълев, вх. № 5200/29.03.2013 г. за изплащане на средствата по § 4б, ал. 2 от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване (КСО), обективиран в писмо изх. № 5200/16.05.2013 г. и е върнал преписката на компетентния орган - длъжностно лице на ТП на НОИ гр. Варна, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване, за разглеждане съобразно дадените в мотивите задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Присъдил е разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от некомпетентен орган - основание за обявяване нищожността му по чл. 146, т. 1 АПК. Съдебното решение е обжалвано с касационна жалба от директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Варна, в която касаторът заявява доводи за допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че с разпоредбата на § 4б, ал. 9 ПЗР на КСО е посочено, че длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното ТП на НОИ издава разпореждане само за възстановяване на сумите по ал. 2, ал. 3 и ал. 4 на посочения текст, поради което във всички останали случаи, в това число и при отказите по направените искания се произнася представляващия териториалното поделение. Ответникът по касационната жалба - Петър Христов Вълев, от гр. Варна дава заключение за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. По делото е установено, че със заповед рег. № К - 6741/18.06.2012 г. на министъра на вътрешните работи служебното правоотношение на Петър Христов Вълев като главен инспектор - главен счетоводител в сектор "Финансово осигуряване" при Областна дирекция на МВР - Варна е било прекратено на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи, считано от датата на връчване на заповедта - 06.07.2012 г., поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 КСО. С разпореждане № 5207061180/28.09.2012 г. на ръководител "ПО" при Районно управление "Социално осигуряване" - Варна на лицето е отпусната лична пенсия при условията на чл. 69 КСО. Със заявление вх. № 5200/29.03.2013 г. Вълев е направил искане за изплащане на средства по § 4б, ал. 2 от ПЗР на КСО. В хода на административното производство след извършена проверка е установено, че за заявителя липсват данни за негово участие в професионален пенсионен фонд, съответно не съществуват данни за прехвърляне на средства от такъв фонд във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване. При тези обстоятелства преписката е препратена от длъжностното лице на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Варна предвид наличните основания за отказ за изплащане на заявените суми. Директорът на ТП на НОИ се е произнесъл с писмо, което има белезите на първичен административен акт. Съгласно § 4б, ал. 9 ПЗР на КСО сумите по ал. 2, 3 и 4 се възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. Разпорежданията се връчват по реда на чл. 110, ал. 4 КСО и могат да се обжалват по реда на глава осма от КСО. Тълкуването на текста установява нормативно призната материална компетентност на посочения орган да издаде определен акт. Систематичният прочит на разпоредбата не визира отклонение от наложения административнопроизводствен ред за контрол на първичните актове на пенсионните органи, указвайки изрично препращане за контрол по реда на глава осма КСО, съгласно която директорът на ТП на НОИ притежава компетентност по степен при осъществяване на задължителния административен контрол. В тези случаи той се произнася с мотивирано решение, а не с писмо или първичен административен акт. По тези съображения изводите на административния съд за обявяване нищожността на писмо изх. № 5200/16.05.2013 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Варна са законосъобразни и постановеното съдебно решение по своя резултат е правилно. Констатирайки наличната нищожност съдът не е следвало да дава указания по приложението на материалния закон с оглед установените обстоятелства, а е трябвало да се ограничи единствено с изпращане на преписката на компетентния орган. Претендираните с касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствени правила са бланкетно заявени и неналични при проверката на съдебното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение