Решение № 4480 от 30.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15698/2010 г.

Решение № 4480 от 30.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15698/2010 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на изпълнителния директор на "Софийски имоти" ЕАД, подадена срещу решение от 12.08.2010 г., постановено по адм. дело № 60/2000 г. по описа на Софийски градски съд, адм. отделение, III "Д" състав. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закони и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав като прецени допустимостта на касационната жалба намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. На основание предмета на касационната проверка по чл. 218 АПК съдът като обсъди посочените в жалбата пороци на съдебното решение и служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът в производство по чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ - втора съдебна фаза във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗОСОИ е утвърдил направената оценка и установените квоти на правоимащите Мая Христова Петкова и Ангелина Цоньова Пеева от гр. София с акции на "Софийски имоти" ЕАД гр. София съобразно правата им от признато право на обезщетяване по реда на ЗОСОИ за одържавен недвижим имот на основание ЗОЕГПНС, находящ се в гр. София, ул. "Св. Иван Рилски" № 10. Обжалваното решение е правилно като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От доказателствата по делото се установява, че с влязло в сила решение № 5519/14.06.2005 г. по адм. дело № 9734/2004 г. по описа на ВАС, съдът в производството по чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ е решил претенцията за обезщетяване на жалбоподателките като наследници на б. ж. Никола Попов за одържавен недвижим имот - дворно място от 600 кв. метра, находящо се в гр. София, ул. "Св. Иван Рилски" № 10, кв. 335, пл. № 128, без двуетажната сграда, която е реституирана на наследниците. В мотивите на съдебното решение е отразено, че върху част от одържавеното дворно място е построена пететажна сграда с два магазина на партера, които са актувани като частна общинска собственост с акт № 182/19.01.1998 г. на основание чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОбС. С решение № 26, взето с протокол № 44/8.06.1998 г. магазините са включени в капитала на общинското дружество "Софийски имоти" ЕАД. Съдът е признал право на обезщетяване на наследниците (правоприемниците) на бившия собственик на одържавения имот на основание чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗОСОИ - с акции от търговското дружество, в чиито активи са били включени подлежащите на обезщетяване имущества. При тези установени обстоятелства по делото - влязло в сила решение, с което е установен и описан одържавения имот (предмет на обезщетяване) и начина на обезщетяване на правоимащите по реда на ЗОСОИ, изложените в жалбата съображения, че в капитала на търговското дружество "Софийски имоти" ЕАД е не е включен одържавения имот, а друг имот - два броя магазини, находящи се в новопостроена пететажна сграда на ул. "Св. Иван Рилски" № 10, е неоснователен. В производството по чл. 6, ал. 5 ЗОСОИ за утвърждаване на оценката и установените квоти на правоимащите от уваженото искане за признаване право на обезщетяване с акции от общинското търговското дружество "Софийски имоти" ЕАД, съдът законосъобразно на основание заключението на експертизата е приел, че капитала на дружеството е разпределен в 30 377 102 бр. поименни акциите с номинална стойност 1 лв., като държавата няма участие в дружеството. Съдът е установил правнорелевантните факти за конкретния административен спор - влязло в сила решение, с което е признато право на обезщетяване по реда на ЗОСОИ на правоприемниците на собственика на одържавения имот с акции от търговското дружество, както и оценката и броя на дължимите акции съобразно наследствените им права. В съответствие с установените факти по делото и приложимия закон ЗОСОИ съдът е постановил правилно решение, което не страда от посочените в касационната жалбата пороци. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение,